Ваксините са тук, за да останат

Д-р Константин Чумаков е помощник-директор на звеното за проучвания на Офиса по проучвания и оценка на ваксините към американската Администрация по храните и лекарствата (FDA) и директор на Експертен център към Global Virus Network.

През юни сп. Science публикува проучване, според което оралната ваксина срещу полиомиелит (ОПВ) е налично, евтино и достъпно средство за създаване на временен имунитет срещу новия коронавирус. Сред авторите на изследването са д-р Робърт Гало и д-р Константин Чумаков. Economy.bg се свърза с тях, за да разкажат повече за проучването и личните си наблюдения върху пандемията от коронавирус.

Д-р Чумаков разказва повече за проучването: как се придобива временен имунитет, колко продължава той, защо методът не е използван по-рано, как очаква да се развие вирусът, ще изчезне ли, какви са големите предизвикателства пред учените в коронакризата и защо днес няма как да бъде елиминиран вирус, както това се е случило с едрата шарка.

Той не отговаря на въпросите ни от името на FDA, а изразява личните си научни виждания.

Защо точно ваксина срещу полиомиелит. Защо не срещу морбили, да кажем?
Може да използвате ваксина срещу морбили или на практика която и да е друга жива ваксина, като БЦЖ например, която е жива бактериална ваксина. Но ОПВ е една от първите, за които този неспецифичен защитен ефект срещу несвързани патогени е открит. Това е станало в много ранен етап от разработката на тази ваксина – през 50-те години. Първите признаци са били, когато в Сингапур се случва бум на полиомиелит през 1959 г., предизвикан от полиовирус Тип 1. Има 3 различни серотипа, 3 различни полиовируса, които предизвикват полиомиелит. Епидемията е предизвикана от Тип 1, но тъй като тогава не е имало лицензирана ваксина в Сингапур, те използват едновалентната ваксина за Тип 2 за своето клинично проучване, в резултат на което епидемията е прекратена. Това е ясна индикация, че епидемията не се е случила заради специфичен имунитет, предизвикан от ваксината, но по-скоро заради неспецифичен ефект при взаимодействието между 2 вируса. Може би знаете, че моите родители са били част от първоначалните клинични проучвания за ОПВ в Съветския съюз, където д-р Сабин носи своята ваксина за клинични изпитания. Те са правили подобни проучвания в Русия и също са установили, че когато ваксинират децата с ОПВ, това премахва всички други вируси. В контролната група на проучването (получавалите плацебо) винаги може да се изолират опреден брой вируси – доброкачествени, които не предизвикват кой знае каква вреда, но все пак циркулират между здравите деца и това е нормално. Но когато дадете ОПВ, всички те изчезват. Хипотезата е, че това е взаимодействие между вирусите. И така моите родители и основно майка ми, проф. Марина Ворошилова, решава да изучи този ефект по по-систематичен начин. Тя използва ОПВ срещу различни вирусни заболявания, включително херпес и инфлуенца. Мисля, че тези проучвания получават своята кулминация в голямо клинично изследване, проведено в края на 60-те години и началото на 70-те срещу инфлуенца в есенно-зимния сезон. Било е доста голямо проучване с повече от 60 000 доброволци. Те установяват, че при получилите ОПВ заболеваемостта от инфлуенца и други респираторни заболявания намалява 3,8 пъти, което е доста значително намаляване при грипа. Това е наистина полезно наблюдение, което, за съжаление, не е правилно публикувано по онова време и не е привлякло кой знае какво внимание, и проучванията са били прекратени.

Също така има интересен случай на епидемия от заболяване, подобно на полиомиелита в България през 1975-76, когато няколкостотин деца се разболяват от нещо, което прилича на полиомиелит, но тъй като България винаги е имала много добра имунизационна програма и всички са били имунизирани срещу полиомиелит, е било необичайно. Взето е решение за реимунизация на всички в риск с ОПВ и епидемията е прекратена. Това също е индикация, че ОПВ може да предпазва срещу други вируси. В този случай епидемията е била предизвикана от ентеровирус 71. Въпреки това (бел.ред.: проучванията за ползите от ОПВ) не са били продължени и са забравени. 

И така до началото на този век, когато няколко групи независимо една от друга откриват този ефект. Една от групите е в Дания – Питър Аби и Кристина Бан проучват ефектите от първата ваксинация срещу морбили в Африка и Европа и установяват, че ползите за здравето от ваксината срещу морбили далеч надхвърлят онова, което се очаква, ако тя единствено намали заболеваемостта от шарка. Било е интересно наблюдение и така те разширяват проучването си и до ОПВ и установяват, че тя прави същото нещо дори при пълната липса на полиомиелит, децата, имунизирани с жива полиоваксина, имат много по-ниска смъртност (обща смъртност – от всякакви причини), от децата, които са получили деактивирана полиоваксина и които са служили за контролна група. 

Това е доказателство за значението на това, че ваксината е направена от жив вирус. Разбира се, защитните ефекти на БЦЖ са известни от много години, а други живи бактериални ваксини също имат такъв ефект. Няма проучвания, направени с хора, за жива ваксина срещу инфлуенца, но експерименти при животни показват, че живата грипна ваксина, за разлика от деактивираната, може да предпазва от други заболявания. Много е лесно да се разбере защо. Защото нашият организъм засича навлизането на различни патогени и преди тялото да успее да разбере какъв е патогенът и как да се справи с него чрез създаване на специфичен имунитет чрез антитела и Т-клетки, то се нуждае от някаква защита. Това е естественият имунитет, който се активира незабавно и прави тялото ни по-устойчиво на различни патогени. Това е, което се случва, когато имунизирате хората с жива ваксина вместо с деактивирана.

Този метод би работил с която и да е жива ваксина, правилно ли разбирам?
Повече или по-малко – да. Разбира се, трябва да го демонстрирате, но от всичко, което знаем, най-вероятно точно това ще се случи. Всички примери на ваксини, които са изучавани до момента в тази връзка, показват ефективност. Причината, поради която смятаме, че ОПВ е за предпочитане, е, че има 3 моновалентни ваксини, направени от д-р Сабин – Тип 1, Тип 2 и Тип 3. Техният ефект не е доживотен, а само временен, така че естественият имунен отговор е предизвикан – той продължава известно време, но след това отшумява, когато патогенът е изчистен от тялото. Ваксината също предизвиква специфичен имунен отговор. И така, когато дадете моновалентна полиоваксина няколко пъти, като започнете със серотип 1 и след това след 4 до 8 седмици може да дадете друга и след това друга, може да удължите периода, в който съществува защитният ефект. С БЦЖ не можете да направите подобно нещо, защото може да го приложите само веднъж, същото е и за MMR (ваксина срещу морбили, паротит и рубеола). Така че ОПВ има потенциала да осигури много по-дълготрайна и силна защита.

В проучването си казвате, че ОПВ може да осигури временен имунитет срещу Covid-19. Колко дълго би продължил той? И как да разберем след колко седмици да вземем следващата доза, така че да нямаме „дупка“ в имунитета?
Това е един от въпросите, на който искаме да отговорим с проучването, което планираме, защото в интерес на истината не знаем. Никой не е правил подобно нещо. Проучванията в Русия през 60-те и 70-те години не са изучавали продължителността на тази защита. Но от всичко, което знаем за начина, по който работи ОПВ, вероятно става дума за няколко седмици, защото, когато приложите ОПВ, тя се размножава в червата ви и предизвиква естествената имунна реакция, както и адаптивен имунитет, стимулира производството на антитела и т.н. Но през това време вирусите се отделят във фекалиите и се задържат за няколко седмици. Така че можем да предположим, че докато вирусите се възпроизвеждат, всички тези неспецифични ефекти също ще са активни. Едно от нещата, които знаем за тези неспецифични ефекти е, че отчасти се случват заради интерферона. Интерфекронът е цитокин, който се освобождава в резултат на различни стимули като вирусни инфекции или излагане на други фактори, които предизвикват отделяне на интерферон – части от вируси или бактерии. Този интерферон активира антивирусното състояние на клетките. В основата си той прави клетките по-устойчиви на вирусни инфекции. Разбира се, този ефект не може да продължава вечно, защото не е нормалното състояние на човешките клетки, активира се само когато има опасност, когато тялото засича навлизане на патоген. Нивата на интерферона остават повишени в продължение на няколко седмици при хора, които получават ОПВ. Така че можем да очакваме, че предпазният ефект на неспецифичния имунитет също би продължил няколко седмици. Но не знаем със сигурност, защото наскоро, за други ваксини бе установено, че осигуряват по-дълготрайна защита, която може да е предизвикана от това, което сега наричаме трениран естествен имунитет. Неспецифичният имунитет също така има памет. Има епигенетични промени, които се случват в клетките и ги правят по-устойчиви дори след като интерферонът изчезне, така че остават в състояние на повишено внимание за по-дълго време, отколкото мислехме преди. Все още ОПВ не е показала такова свойство, но не бих бил изненадан, ако защитата продължава по-дълго, отколкото можем да измерваме повишените нива на интерферона.

Защо удълженият неспецифичен имунитет, предизвикан от отслабените живи ваксини, не е използван срещу други патогени до момента, като ТОРС, БИРС, свинския грип?
Иска ми се да имах добър отговор на този въпрос. Има множество фактори. Първо, повечето хора не знаят за това. Аз знаех за тези неспецифични ефекти само заради моята семейна връзка, защото майка ми и баща ми го изучават 50 и повече години. Така че знаех всичко за него. Те не са публикували много, само няколко статии, които го описват и то основно на руски, а никой по света не чете руска литература. Така че, когато дойдох в Америка и започнах да разказвам за това, всички реагираха „О, колко интересно, не знаех за това“. Така че беше много неизвестно. Разбира се, много хора не вярват на всичко, публикувано преди 50 години, казват: „Оо, това е старо изследване, кой знае“, което е друг фактор. Мисля, че най-важното е, че е много евтино решение. На практика ваксината вече съществува, за общественото здравеопазване мисля, че е истинска благословия. Това е точно решението, от което имаме нужда, но никоя комерсиална компания няма да е заинтересована, защото няма как да изкара пари от него. Ваксината е много евтина, струва около 15 цента за доза. Тези средства не биха могли да възстановят разходите дори само за проучването. Затова мисля, че когато новата пандемия дойде, повечето фармацевтични компании и повечето изследователи се надпреварват да създадат нови средства, за които, разбира се, ще има много финансиране и подкрепа и те няма да са заинтересовани да прилагат решения, които вече съществуват и са евтини. Мисля, че това е огромна част от обяснението защо хората не се интересуват – защото не може да се изкарат пари от него.

Да, но ако бизнесът не е заинтересован, правителствата би трябвало да бъдат точно защото е достъпно и евтино.
И аз мисля така и се надявам, че в крайна сметка хората и правителствата ще разберат, че това е точно нещото, от което имаме нужда. Но нали знаете, хората в правителствата не са непременно научно ориентирани и ако искат съвет от учените, голяма част от учените също биха предпочели да имат скъпо решение, защото ще искат да получат грантове, финансиране, да разработят нещо, което сами са създали, нещо, което да приложи собствените им идеи. Много малко вероятно е учен да се вълнува от това да работи върху идеята на някой друг. Има много човешки фактори.

Но същността на науката не е ли именно в това – да помага на хората, а не да представяш себе си като новия Айнщайн?
Да, разбира се, в един идеален свят това е истина. Но ние живеем в истинския свят, където персоналните аспекти на егото играят огромна роля.

Добре, ще перифразирам въпроса си. Ако това проучване не беше на Вашите родители, щяхте ли да се занимавате с него?
Мисля, че да. Трудно ми е да отговоря. Аз съм твърдо убеден в това цял живот. Не само защото е работата на родителите ми, страхотно е да имаш такава семейна обвързаност, но също така, защото съм виждал резултатите и е впечатляващо. Освен това нямам собствена идея, която да е по-добра и мисля, че е перфектно. Друг аспект е, че трябва да проследим как се случва - това е тотално различен начин да погледнем на ваксините. Всъщност винаги сме мислили за ваксините като за някакъв медицински продукт, който тренира човешката имунна система да разпознава специфични патогени и да ги убива чрез създаване на антитела и някои други механизми. Но в този случай ваксините са насочени към съвсем различен клон на имунната система – естествената имунна система. Освен това, е само върхът на айсберга, не разбираме какви са механизмите. Познаваме няколко клона на естествения имунитет, но сме далеч от хипотезата да знаем всичко. Така че, ако изучаваме взаимодействието между вирусите, ще разберем по-добре как естественият имунитет при човека и като цяло човешката имунна система работи. Така може да измислим лекарства или други продукти, които могат да усилят и стимулират естествения имунитет без вируси. Това би било идеално. Мисля, че е многообещаваща посока, която в бъдеще може да ни даде много, да доведе до разработване на нови лечения и нов вид защита и т.н. Много се надявам че тази пандемия ще ни даде отлична възможност да проучим този въпрос. Защото без тази пандемия е много малко вероятно вие и аз да говорим сега. Статуквото в биомедицинската индустрия е: всеки прави своето нещо, всеки има своя идея, всеки работи по собствена ваксина, собствено лекарство. Но сега цялото човечество е мобилизирано да се бори срещу тази пандемия и мисля, че това е златна възможност за тази нова научна посока да бъде изследвана.

Ако човек е ваксиниран за полиомиелит като дете, съществува ли риск да приеме същата ваксина като възрастен?
Не, не! Разбира се, това е орална полио ваксина, която е жив вирус, атенюиран, което означава, че е отслабен, не може да предизвика заболяване, но е жив вирус, а всичко, което е живо, може да се промени. В много редки случаи тази ваксина може да мутира и да възстанови част от своята вирулентност (бел.ред: способност да заразява и предизвиква заболяване). Ако този възстановен вирус инфектира човек с имунодефицит, тогава може да причини неприятности. И наистина, когато тази ваксина се използва при неимунизирани деца предизвиква парализиращо заболяване при 1 случай на 3 млн. дози. Но това се случва само когато на децата се дава първата доза, когато нямат имунитет срещу полиомиелит. Когато дадете втора или трета доза от ваксината, шансовете (за подобен инциднет) са много по- малки или никакви. Когато някой има имунитет срещу полиомиелит, няма как да се парализира. Могат да се инфектират, да възпроизвеждат вируса, ще реагират чрез естествения и адаптивния имунитет, но няма да се парализират. Това се случва само при хора, които не са имунизирани и най-вече при имунокомпрометираните хора. Мога да ви дам пример. В САЩ тази ваксина се използва 37 години от 1963 до 2000 г. Случаите на парализирани деца са между 2 и 4 на година при първоначалното ваксиниране, но няма нито един случай на „обръщане“ на ваксината и циркулация на вируса (обръщането от ваксинен вирус в циркулиращ вирулентен вирус), никога не се е случило, нито веднъж за 37 години. Имунизирани са стотици милиони деца с тази ваксина само в САЩ. Същото важи и за Европа. Никога не се случва в държави, където населението е с добър имунитет. Може да се случи в държави, където програмите за ваксинация не са перфектни. Тогава вирусът започва да циркулира и в крайна сметка може да намери имунокомпрометиран човек. Но при напълно имунизирано население вирусът няма да циркулира. Ще се разпространи може би до една или две вериги на предаване, след което ще отмре. Така че мисля, че от гледна точка на безопасността това е много безопасно решение. 

Съществуват известни рискове за деца. Същите ли са рисковете за възрастни хора с компрометиран имунитет? От това, което обяснихте, излиза, че отговорът е: „Да, ако не са били ваксинирани преди“.
Има редки състояния на първичен имунодефицит, при които хората не могат да създават антитела. Те не могат да отговорят на нито един патоген чрез създаване на собствени антитела. Тези хора са много болни. В развитите държави те са известни, защото се разболяват почти всяка седмица от различно нещо, имат тежко увредена имунна система. По-голямата част от тези хора се лекуват от лекари и получават венозни инжекции с човешки имуноглобулин, който съдържа антитела срещу всички основни патогени, включително полиовируса и това е единственият начин, по който те могат да оцелеят. Защото без тези регулярни инжекции те не биха оцелели. Тези хора също са предпазени. Така че само много малко индивиди, които по една или друга причина все още не са диагностицирани, или хора, които са в процес на химиотерапия или лъчелечение, които изтриват имунитета, са рискови и трябва да бъдат пазени. Това трябва да се има предвид, ако този метод започне да бъде широко прилаган. 

Колко време мислите, че ще отнеме създаването на ваксина срещу новия коронавирус и възможно ли е изобщо?
Краткият отговор е: „Никой не знае“. Аз съм оптимист, че може да бъде разработена, но има много предизвикателства. Някои кандидат-ваксини вече са готови за трета фаза клинични изпитания, при които трябва да демонстрират своята ефикасност. Има поне няколко, които са преминали фази 1 и 2. До момента резултатите са обещаващи и ако всичко мине добре, е възможно да се случи по-късно тази година или догодина. Но ние не знаем, защото имахме много примери за ваксини, които показват, много добро досие за безопасност, показват имуногенност, но когато минат във фаза на клинични изпитания за ефикасност, се провалят грандиозно. В този случай някои учени се притесняват, че тази ваксина може да няма защитаващ ефект, а да предизвиква по-тежко боледуване при хората. Съществуват примери за т. нар. заболяване на повишените антитела, което означава, че ако нямате имунитет, прекарвате някакво заболяване, но ако имате антитела, заболяването ви ще протече много по-тежко. Има механизми за това и за някои вируси е доказано. Има данни от проучвания с животни за свързани коронавируси, които предполагат, че може да е възможно. Но ние не знаем дали това ще се окаже вярно за ваксините, които се разработват в момента. Така че е много рано да се каже. 

Д-р Чумаков, родителите Ви са били учени вирусолози. В друго интервю казвате, че не сте искали да следвате техния път. Дори не сте имали желание да се занимавате с медицина в частта ѝ, в която тя помага на хората, само с проучвания и лабораторна работа, а сега се занимавате с ваксини. Как се случи това?
Аз бях глупаво хлапе и не исках да следвам. Всички тийнейджъри са бунтовнически настроени и не искат да слушат съветите на родителите си, без значение колко добри са тези съвети. Родителите ми и особено баща ми много настояваха да уча в медицинско училище, а аз мразех идеята, че ще правя каквото родителите ми казват. Исках да избера собствен път. В крайна сметка съм там, където те вероятно биха искали да бъда. В ретроспекция, разбира се, дълбоко съжалявам, че не послушах съвета им. Както го виждам аз, щеше да е много по-добре да имам по-формално образование по медицина, защото съм биолог и чувствам, че има празнини в познанията ми по основна медицина и физиология.

Мислите ли, че ще има втора, трета и т.н. вълни на новия коронавирус?
Възможно е. Не знаем. Мисля, че ситуацията е до голяма степен местна и зависи за коя държава говорим. За да се случи втора вълна, трябва вирусът да се промени и имунитетът да не предпазва. Тогава заболелите преди, ще бъдат реинфектирани. Може да е защото имунитетът не продължава дълго, дори вирусът да не се е променил изобщо. Може да е защото първата вълна бе овладяна основно от тежки карантинни мерки, а населението като цяло нямаше възможност да развие определен праг на имунитета, който е необходим, за да спре циркулацията на вируса. Има различни сценарии. На много места, където заболяването бе много силно, като град Ню Йорк например, е вероятно поне наполовина да е достигнат този праг на имунитета. В този случай значителна част от населението вече е имунизирана към вируса и е по-трудно да си представим, че ще има втора вълна. На места като Китай, където извадиха късмет и отговориха ефективно и много рано по време на епидемията, така че на практика нямаше много заболели, ситуацията е различна. Вече виждаме, че има нови огнища, които изникват в Китай, само защото голяма част от населението на страната е податливо на вируса. Причината да не циркулира свободно, са мерките за карантиниране на хората. Ясно виждаме втори вълни в някои държави като например Иран. Там имаше значителен спад и изведнъж заболяването започна да се завръща. Надявам се това да не се случи на повечето места, защото поведението на хората се е променило – сега всички носят маски, или поне повечето, хората се грижат много повече за личната си хигиена, отколкото преди и мисля, че това е добре не само заради коронавируса, но и заради други заболявания. Така че се надявам, ако дойде втора вълна, тя няма да е така тежка и хората няма да са толкова изплашени, колкото бяха в началото на годината.

Какво мислите, че ще се случи след 5 години?
Мисля, и всички в нашата сфера са сигурни, че този вирус няма да изчезне, както стана със SARS-1 (ТОРС). Той бе овладян и изчезна напълно. Сега съществува само в лаборатории, не циркулира. Същото се отнася и до БИРС – той бе овладян и вече не се предава сред хората. Има няколко коронавируса, които са свързани със SARS-CoV-2, които причиняват обикновена настинка – относително безопасно заболяване, а общественият имунитет е сравнително висок спрямо тях. Така че мисля, че този вирус ще се присъедини към тази група коронавируси, които предизвикват по-леко заболяване. Защото всички вируси, когато прескочат от един вид към друг, обикновено са по-тежки докато се адаптират към новия приемник. Това е така, защото за вируса да убие приемника си не е добра стратегия, защото не може да се предава, на практика това е задънена улица за вируса. Така че по един или друг начин вирусите, които убиват приемниците си, не се разпространяват така ефективно, както онези, които предизвикват по-леки заболявания, които карат човек да се чувства болен, но на практика има по-голям шанс да зарази други хора. Дори ако някой се зарази отново, имунната му система вече ще е обучена и ще отговори много по-рано и по-силно, така че заболяването няма да прогресира към лош край. Самото заболяване ще стане по-леко. Второ, надявам се, че до 5 години ще имаме ефективна ваксина. Но дори да нямаме ваксина, може да имаме лекарства, защото в момента много учени, групи от учени и компании работят върху антивирусни лекарства, които да са ефективни при коронавируса. Ако имаме лекарство, което ефективно да лекува инфектираните, това може да е приемливо решение – ако се разболеете, заболяването да е леко, ще се възстановите със собствени сили. Но ако развиете по-тежко боледуване, тогава ще ви лекуват с тези нови лекарства. Така че по един или друг начин най-голямата опасност при този вирус е, че убива хората. Ако се присъедини към други вируси, които причиняват просто настинка – това е дразнещо, неприятно е, но не е смъртоносно. Така че мисля, че след 5 години все още ще имаме този вирус, но, надявам се, няма да убива толкова много хора, колкото сега.

Какво бихте посъветвали учените, които сега работят срещу коронавируса?
Мисля, че всички ние трябва да усещаме отговорността, която носим, защото изведнъж сме на преден план. Преди година дори не бих си представил, че ще давам интервю. Сега всеки иска да знае за вирусология, имунология, ваксини. Светът гледа в нас и мисля, че начинът, по който се държим, начинът, по който отговаряме на ситуацията като общност, е много важен за общественото доверие за цялата гилдия. Знаете, за съжаление, много хора таят дълбоко недоверие към ваксините, особено в някои държави в Европа има антиваксърско движение, което е много силно и това е много жалко. Ако нашият отговор като научно общество е грешен, това би дало на тези хора оръжие, което на практика ще засили аргументите им. Така че мисля, че винаги трябва да имаме предвид, че на карта е поставено много повече от просто една ваксина. Мисля, че е въпрос на връзка с обществото – как ни възприема обществото.

Това, което казахте в началото, за даване на ОПВ през определен период от време, за да се удължи имунитета. Ако се направи, може ли ОПВ да елиминира новия коронавирус и сезонния грип – ако всички се ваксинират едновременно. Ако този удължен неспецифичен имунитет се удължи за период от 3-4 месеца, това няма ли да елиминира много вируси, които циркулират сред хората?
Не харесвам думата „елиминира“, бих предпочел „предпази от“. Вирусите са много трудни за заличаване напълно. Може да се защитите от вирус, но е почти невъзможно да го спрете от циркулация. Имаме един единствен пример за това – едрата шарка. Това е направено преди много години, дори не съм сигурен, че би било възможно сега. 

Защо? Защо в миналото е било възможно, а сега, когато науката е толкова напреднала, не е?
Обществото е променено. Начинът, по който е постигнато това преди 50-60 години – тогава светът е бил различен – на практика е можело да имунизираш цялата държава без някой да иска разрешение или подписано информирано съгласие. Можеш просто да имунизираш всички и никой няма да възрази. Нямало е антиваксърско движение. Можете ли да си представите сега да предложите имунизация? Освен това ваксината срещу едра шарка не е много добра ваксина по отношение на страничните ефекти. Тя причинява много сериозни странични ефекти в значителна част от реципиентите. Това е и една от причините, поради които е оттеглена. Ако беше добра ваксина, която е безвредна и няма странични ефекти, вероятно щяхме да продължаваме да имунизираме срещу едра шарка и сега, защото каква е вредата? Но в момента няма имунизация срещу едра шарка и това създава възможност за зли хора да я използват като биооръжие. Затова мисля, че дори само поради тази причина, не казвам, че трябва да се върнем към имунизация против едра шарка, но мисля, че не бива дори да мислим за унищожаване на други вируси и спиране на имунизациите. ОК е да елиминираме вируса, ок е да се намалят или елиминират инциденти, свързани с дадено заболяване, но ваксинациите трябва да бъдат продължени за неопределено време. Просто няма как да се избегне това нещо – ваксините са тук, за да останат, и ако искаме да оцелеем, трябва да продължим да ги използваме – всичките.