четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12657 прочитания

    Eфективна ли е една доза от ваксината срещу Covid-19?

    Каква изобщо е ролята на т.нар. бустерни ваксини, можете ли да пропуснете втората доза или да промените поведението си след първата?
    15 януари 2021, 12:02 a+ a- a

    Случаите вече се появяват. В края на декември 85-годишният колин Хорсман е приет в болница заради съмнения за инфекция на бъбреците. Малко след това той се заразява с Covid-19. По това време приблизително 1 на всеки 4 души в болница във Великобритания се заразява с вируса именно в лечебно заведение. Той развива тежки симптоми, сложен е на командно дишане и в крайна сметка умира. 

    На пръв поглед ситуацията на Хорсман изглежда типична, но синът му наскоро обясни, че той е бил сред първите, които са получили ваксината на Pfizer/BioNTech и е трябвало да получи втората доза 2 дни преди да почине.

    Всъщност повечето ваксини изискват стимулираща доза, пише BBC в обширен анализ по темата.

    Например ваксината MMR (морбили, паротит и рубеола), която се прилага на бебетата по целия свят, за да ги предпази от тези смъртносни инфекции. Около 40% от хората, които са получили само 1 доза не са предпазени от трите вируса в сравнение с 4% от тези, които са получили и втората доза. 4 пъти по-вероятно е хората от първата група да се разболеят от морбили в сравнение с получилите втора доза. Затова има и огнища на заболяването на места, където голям процент от хората не са получили втора доза.

    „Причината, поради която хората са толкова запалени по бустерите (бел.ред.: допълнителни, стимулиращи дози) и ги смятат за толкова жизненоважни, е, че те създават целия този друг вид фина настройка на вашия имунен отговор“, казва Дани Алтман, професор по имунология в Imperial College London.

    Как действат бустер ваксините?
    Когато имунната система се сблъска за първи път с ваксина, тя активира два важни типа бели кръвни клетки. На първо място са плазмените В-клетки, които основно се фокусират върху производството на антитела. За съжаление този тип клетки е краткотраен, така че въпреки че тялото ви може да плува в антитела само за няколко седмици, без втората доза това често е последвано от бърз спад.

    Има и Т-клетки, всяка от които е специално пригодена да идентифицира определен патоген и да го убие. Някои от тях, Т-клетки с памет, са в състояние да се задържат в тялото с десетилетия, докато не се натъкнат на целта си, което означава, че имунитетът след ваксини или инфекции понякога може да продължи цял живот. Но най-важното е, че обикновено няма да имате много от този тип клетки до втората среща с конкретния патоген.

    Бустерната доза е начин за повторно излагане на тялото на антигените (молекулите на патогени) които задействат имунната система, за да инициират част втора от имунния отговор. „Вие сте облагодетелстван от всички тези изискани неща“, казва Алтман. „Така че, след като сте се получили бустерната доза, ще имате по-висока честота на помнещи Т-клетки и също до известна степен набор В-клетки с памет, които ще имате. Те също така ще създават антитела с по-високо качество.“

    При второ излагане на същата ваксина или патоген В-клетките, които остават от преди, са в състояние бързо да се разделят и да създадат заплашителна тълпа от потомци, което води до втори скок в количеството на циркулиращите антитела.

    Втората доза също така предизвиква процеса на „узряване на В-клетките“, който включва подбор на незрелите с най-добрите рецептори за свързване с определен патоген. Това се случва докато те все още са в костния мозък, където се образуват белите кръвни клетки, и след това те пътуват до далака, за да завършат развитието си. Това означава, че В-клетките не само са по-многобройни след това, но антителата, които произвеждат, са по-добре насочени.

    Междувременно Т-клетките с памет също се размножават бързо. Вече се смята, че са изиграли решаваща роля по време на настоящата пандемия, предпазвайки някои хора от развитие на тежък Covid-19. Въпреки че вирусът може да циркулира в глобален мащаб едва от декември 2019 г., има някои доказателства, че те може да са „виждали“ други коронавируси, като тези, които причиняват обикновена настинка, което им позволява да разпознаят Covid-19.

    Можете ли да промените поведението си след получаване на единична доза?
    „Бих се държал точно така, сякаш все още нямам ваксината“, казва Алтман. „Изобщо не бих намалил бдителността си или бих направил нещо различно.“

    Дебора Дън-Уолтърс, професор по имунология в университета в Съри, е също толкова категорична относно това как хората трябва да се държат. „Има няколко причини за това“, казва тя. Първата е, че няма да бъдете напълно защитени. Второ все още няма доказателства, че ако сте поставили ваксината, ще спрете да приемате вируса и да го предавате.“

    Дън-Уолтърс обяснява, че ефикасността на ваксините до голяма степен е била оценена чрез изследване дали позволяват на хората да развият симптоми, а не дали са спрели заразяването им с вируса. „И ние не знаем дали е възможно да има асимптоматична инфекция“, казва тя. Все още няма доказателства, че една доза, или дори две, от съществуващите ваксини ще попречат на хората да предават вируса на други.

    Можете ли да пропуснете втората доза ваксина?
    „Предклиничните изпитвания биха показали, че те не мислят, че има достатъчно имунитет след една доза. Така че са избрали две“, казва Дън-Уолтърс. По същия начин, по време на изпитвания фаза 3, има повече антитела и Т-клетки в кръвта след две дози, отколкото след една доза. Както главният изпълнителен директор на Pfizer, Алберт Бурла, обясни през декември, че би било „голяма грешка“ да пропуснете втората доза, тъй като тя почти удвоява размера на защитата, която получавате.

    Самите Pfizer и BioNTech вече призоваха за предпазливост с мотива, че данните им приключват на 21-ия ден и „няма данни, които да доказват, че защитата след първата доза се поддържа след 21 дни“. Възможно е защитата, която хората изглежда имат, изведнъж да отпадне след този момент. Всъщност това не би било изненадващо въз основа на начина, по който имунната система обикновено работи.

    Надеждната оценка на това колко дълго може да продължи защитата от една доза се усложнява допълнително от факта, че всички одобрени понастоящем ваксини срещу Covid-19 използват чисто нова технология.

    Ваксините Oxford-AstraZeneca и „Спутник-V“ включват модифицирани версии на аденовируси - група, която може да проникне в много различни клетъчни типове и да причини редица заболявания, като респираторни инфекции. Докато версията на Oxford/AstraZeneca използва аденовирус от шимпанзета, руската включва смес от два човешки типа аденовирус.

    Вирусът е променен за ваксините, така че да е безопасен и да не може да прави повече копия от себе си в клетките. Той е в състояние да научи тялото да разпознава коронавируса, като кодира инструкциите, за създаване на специфична черта от коронавируса, намираща се на повърхността му – протеина на шипа.

    Въпреки че аденовирусите се използват в ракови ваксини и генна терапия от години, те са използвани само веднъж за предотвратяване на вирусна инфекция – във ваксината срещу ебола, използваща този метод и одобрена за употреба в САЩ през декември 2019 г.

    Версиите Moderna и Pfizer-BioNTech, от друга страна, са може би още по-новаторски. И двете съдържат безброй миниатюрни фрагменти от РНК на коронавируса, които, както при ваксината на базата на аденовирус, кодират шипчестия протеин от повърхността на SARS-CoV-2. Те са единствените РНК ваксини, които някога са били одобрени за употреба при хора.

    Без други РНК ваксини, с които да ги сравним, светът е на неизследвана територия. Както Роналд Корли, професор по микробиология в Бостънския университет, наскоро обясни в интервю за университетското списание, има много неизвестни, като например дали ще работят еднакво добре при хора от различни етнически групи и колко дълго ще продължи имунитетът.

    Версията CoronaVac съдържа инактивирани частици на коронавирус. Този метод е по-малко необичаен - концепцията за използване на мъртви патогени във ваксините съществува от края на 19 век. Не по-малко ясно е обаче колко дълго ще продължи имунитетът, тъй като никоя ваксина, направена за член на това семейство вируси, никога не е била одобрявана преди пандемията.

    Имунитетът отнема време, за да се развие
    И накрая, Дън-Уолтърс иска да подчертае, че имунитетът отнема време, за да се развие - така че независимо дали една доза от някоя от ваксините срещу Covid-19 може да осигури защита в крайна сметка, през първите няколко седмици няма да имате повече имунитет от преди ваксинацията.

    „Има част от имунната система, която наричаме вроден имунитет, която реагира незабавно“, казва Дън-Уолтърс. Това обхваща физически бариери пред инфекцията, като кожата ви, както и някои видове бели кръвни клетки и химични сигнали. Но тя обяснява, че това обикновено не може да предотврати заболяването само по себе си и не се влияе от ваксините. „Значи, вие се нуждаете и от адаптивен имунитет. Но проблемът с адаптивния имунитет е, че както се казва в името му, той е адаптивен - той се адаптира към индивидуалните предизвикателства от патогени.“

    За да имат някакъв ефект ваксините, те трябва да насърчават организма да произвежда повече имунни клетки, някои от които от своя страна произвеждат антитела. „И това отнема време“, казва Дън-Уолтърс.

    Така че, макар че глобалното въвеждане на новите ваксини може да е вълнуващо, изглежда, че повечето от нас ще трябва да почакат още известно време, преди нормалният живот да може да се възобнови.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 17 минути
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 1 час
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 2 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 4 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 6 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк