Защо не ваксинираме децата?

Докато по-голямата част от света е ангажирана с ваксинация срещу Covid-19 има една група от хора, която видимо липсва по опашките пред центровете за имунизация – децата, пише MIT Technology Review в свой анализ по темата.

Ваксината на Pfizer/BioNTech е одобрена за употреба при хора на възраст над 16 години, а тази на Moderna е само за възрастни. В момента и двете компании провеждат клинични изпитания за по-млади възрастови групи, а резултатите се очакват до лятото. Ваксините на Oxford-AstraZeneca и Johnson & Johnson също трябва скоро да започнат изпитвания при деца. Но в свят, в който повечето ваксини се дават на деца под две години, защо по време на глобална пандемия децата са изоставени? И как ще се отрази на развитието на пандемията при възрастните?

Една от причините децата все още да не са приоритетни за ваксинация е, че те са много по-малко засегнати от SARS-CoV-2 (бел.ред.: вирусът, който причинява заболяването Covid-19), отколкото възрастните. Децата представляват близо 13% от всички случаи, съобщени в САЩ досега, но са по-малко от 3% от всички хоспитализации и по-малко от 0,21% от всички смъртни случаи. Когато имат симптоми, те са подобни на възрастните - кашлица, треска, възпалено гърло и хрема, но по- леки.

Дори една година след началото на пандемията, все още не е напълно ясно защо е така. Изследванията сочат различен имунен отговор на вирусна експозиция при деца, което може да означава, че имунната им система е в състояние да неутрализира вируса много по-бързо и следователно да го спре да се възпроизвежда. Децата също могат да се възползват от кръстосана защита от антитела към други циркулиращи коронавируси, на които са изложени по-редовно.

Също така има възможност децата да имат по-малко ACE2 рецептори в клетките, които обгръщат носните проходи и които се явяват като „вход“, който SARS-CoV-2 използва, за да получи достъп до клетките гостоприемници и да ги зарази. Има по-сериозно усложнение при излагане на SARS-CoV-2, което може да възникне при деца, наречено мултисистемен възпалителен синдром при деца (MIS-C). Въпреки това, той е рядко срещан, с по-малко от 1700 случая и само 26 смъртни случая в САЩ.

Явната устойчивост на децата към covid-19 ги ​​прави по-нисък приоритет за ваксинация, особено когато търсенето на ваксини далеч надхвърля предлагането, отбелязва изданието.

Децата също са предизвикателство при разработването на ваксини и при всякакъв вид лекарства, защото се считат за уязвима популация, казва Бет Тилен, специалист по детски инфекциозни болести в университета в Минесота.

Перспективата за потенциална вреда от изпробването на нова ваксина или лекарство при деца, надвишаваща ползите, е от особена важност, когато става въпрос за MIS-C, казва Анна Сик-Самуелс, педиатър в Отдела по инфекциозни болести в Училището по медицина Джон Хопкинс. Смята се, че MIS-C е резултат от масивен възпалителен отговор на вируса SARS-CoV-2. Според нея е важно да се прецени дали РНК ваксините могат да доведат до имунен отговор при децата, придружен от MIS-C или това е усложнение, единствено от протичане на вирусната инфекция при тях.

Следователно изглежда вероятно да има забавяне, преди децата да започнат да бъдат ваксинират масово. Това означава, че може да има демографска промяна в инфекциите с covid-19, тъй като по-възрастните слоеве от населението придобиват имунитет и тежестта на инфекцията се прехвърля върху неваксинираните по-млади групи. Това не означава, че повече деца ще се инфектират, но ако по-малко възрастни са изложени на риск, децата ще бъдат свръхпредставени в броя на инфекциите спрямо възрастните - обратното на това, което се наблюдава в момента по света, отбелязва изданието.

Повишава се възможността забавянето на имунизацията на деца да ги превърне в резервоар на вируса в популацията, който да продължи да е източник нови огнища. Това може да създаде проблем дори за ваксинирани възрастни, казва Мобийн Раторе, специалист по инфекциозни болести и епидемиолог от Медицинския колеж на Флорида.

По-рано по време на пандемията се смяташе, че децата са по-малко склонни да предават SARS-CoV-2 на други деца или на възрастни. Проучване на училища в Англия през юни и юли 2020 г., след като те бяха отворени отново след първата голяма блокировка, установи относително малко инфекции или огнища. Но по-нататъшните изследвания, особено след отварянето на училищата, университетите и колежите, показват, че честотата на инфекциите е особено висока при младите възрастни.

Доказателствата за предаване в и от по-младите възрастови групи са противоречиви, казва Стефан Флаше, епидемиолог от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Това се усложнява от факта, че заразените деца също са по-малко склонни да проявяват симптоми, отколкото заразените възрастни. Така вероятността да бъдат тествани автоматично намалява. „Изглежда, че сме в ситуация, в която децата могат да предават, но не са ключов предавател“, казва той.

Това може да се промени, след като повече възрастни са ваксинирани и следователно е по-малко вероятно да се разболеят. Подобно развитие вече се наблюдава във Великобритания, не в резултат на ваксинация, а на по-скорошни мерки за блокиране, които ограничават движението на възрастни, но училищата остават отворени. „В тази обстановка изглежда, че децата всъщност са остатъчният източник на предаване или съществен принос за остатъчното предаване“, казва Флаше.

Съществуват също опасения, че новите варианти могат да представляват по-голяма заплаха за децата: ранните данни сочат, че те могат да бъдат по-податливи на варианта в Обединеното кралство. Въпреки това не е ясно дали по-голямото разпространение на B.1.1.7 при децата не е резултат от блокировки, които намаляват излагането на възрастни на SARS-CoV-2 като цяло.

За вирус, който се предава от всички възрастови групи, голяма неваксинирана част от популацията винаги ще подкопава усилията за постигане на стаден имунитет чрез ваксинация; приемайки, че ваксините изобщо могат да постигнат стаден имунитет срещу covid-19, отбелязва MIT Technology Review.

Флаше смята, че вероятността за това е малка. „Имаме силно трансмисивен патоген, при който всички от популацията допринасят за предаването“, казва той. „Дори и с най-добрите ваксини, това означава, че ще бъде много, много голямо предизвикателство в най-добрия случай да се намали предаването.“