четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12745 прочитания

    Тази българка е начело на обещаващо противораково лечение

    Защо то поставя началото на нова ера в лечението на раковите заболявания, кога ще е достъпно на пазара и за кои тумори може да се използва – д-р Елиза Янкова, учен в Кеймбридж, пред Economy.bg
    17 май 2021, 17:15 a+ a- a

     

    Ново лекарство за лечение на остра миелоидна левкемия откриха преди дни учени в Кеймбридж. Лекарството е първото по вида си противораково лечение, което действа върху РНК-модифициращ ензим и също така е първото лечение, разработено в резултат на генетичен CRISPR/Cas9 скрийнинг. Откритието е представено в престижния научен журнал Nature.

    Кръвна проба от пациент с остра миелоидна левкемия (AML)


    Острата миелоидна левкемия е агресивен рак на кръвта, който засяга хора от всички възрасти, включително и деца. Заболяването се развива в костния мозък, където раковите стволови клетки растат по-бързо от нормалните кръвни стволови клетки и причиняват животозастрашаващи инфекции и кръвоизливи. Обичайно се лекува с агресивна химиотерапия, непроменена от десетилетия, и само един от трима души оцеляват от заболяването.
    Лекарството действа само на раковите стволови клетки, които са отговорни за устойчивост към терапия и за възвръщането на тумора. Учените не наблюдават никакъв ефект върху нормалните здрави стволови клетки.
    „Много съм щастлива, че съм част от това проучване, което поставя основите на нов път за лечение на онкологични заболявания, и за ползите, които може да донесе за пациенти с остра миелоидна левкемия и техните семейства“, коментира д-р Елиза Янкова, водещ автор на откритието.
    "Това е нова ера в лечението на раковите заболявания", коментира проф. Тони Кузаридис, ко-старши автор; ръководител на научен екип в Gurdon Institute, Кеймбридж и директор на Milner Therapeutics Institute, Кеймбридж.

    Какъв е потенциалът на новото противораково лечение, срещу кои други онкозаболявания освен левкемия може да се използва, какви са предимствата на РНК-базираните разработки, какъв е потенциалът и какви са рисковете на технологията за генно редактиране CRISPR-Cas9, как ще изглежда медицината на бъдещето – тези и други въпроси коментирахме с д-р Елиза Янкова, водещ автор на откритието, научен сътрудник към Кеймбриджкия университет и гостуващ учен в „Уелкъм Сангър институт“.

    Елиза Янкова е родена в Попово. През 2011 се премества в Англия, където получава бакалавърска степен по биомедицински науки в Брадфордския университет. През 2014 записва докторантура с фокус върху ролята на бактерията, причиняваща акне, в развитието на рак на простатата. През 2018 се присъединява към екипа на д-р Косуке Юса в Института Sanger, където работи върху индуцирани плурипотентни стволови клетки, диференциация до бета-клетки, произвеждащи инсулин, и CRISPR/Cas9 скрийнинг. През 2019 започва работа в екипа на д-р Костас Тзелепис първо в Института Sanger, а след това в Кеймбриджкия университет, като главният й фокус е възможността за използване на РНК-модифициращи ензими за терапия при различни ракови заболявания.

    Елиза, автор сте на важно проучване за ново противораково лечение. Как се стигна до него?
    Нашето откритие е продукт на 6 години усилен труд. През 2016 нашият екип чрез CRISPR/Cas9 скрийнинг идентифицира РНК-модифициращия ензим METTL3 като вероятна слабост на левкемийните клетки. През следващата година екипът изследва по-задълбочено този ензим и откри механизма му на действие и потенциала му да се използва за иновативни терапевтични подходи. Този месец публикувахме статия в научния журнал Nature, описваща новоразработена терапия, чрез която се инхибира METTL3. Резултатите от нея са обещаващи като потенциално ново лечение за остра миелоидна левкемия.

    Какво е революционното в терапията, която предлагате?
    Медикаментът е един от първите, разработени специално за таргетиране на уязвимост в раковите клетки, идентифицирана в резултат на CRISPR/Cas9 скрийниг. Освен това нашият препарат е първи по рода си инхибитор на РНК-модифициращ ензим. Резултатите ни от изследвания с животни показват, че нашето лекарство е бионалично, тоест може лесно да се усвои от тялото, и не вреди на нормалните клетки в организма. То атакува само раковите стволови клетки, като по този начин се предотвратява повторното появяване на тумора.

    Освен левкемия за кои други онкозаболявания ще може да се използва лекарството?
    До момента бяхме изцяло фокусирани върху левкемията. Имаме лабораторни експерименти, които предполагат, че лечението е ефективно за някои солидни тумори, но проучването е все още в ранна фаза.

    Кога очаквате лекарството да бъде одобрено и да започне да се използва?
    Клиничното проучване за подобрена версия на молекулата на медикамента (STC-15) ще бъде инициирано през 2022 от компанията Storm Therapeutics. В началото лечението ще се прилага на тежко болни пациенти, които са устойчиви на химиотерапия. Следващата стъпка при успешни първоначални резултати, ще бъде изследване на потенциала за лечение на педиатрична остра миелоидна левкемия.

    Напоследък много се говори за потенциала на РНК технологията, вкл. и в борбата срещу рака. Какви са нейните предимства пред конвенционалните терапии?
    Най-голямото предимство на РНК технологиите се видя през изминалата година с бързото създаване на безопасни ваксини, базирани на информационна РНК, които предотвратяват тежко протичане на COVID-19. На базата на този напредък могат да бъдат разработени нови методи за превенция на редица други заразни заболявания.
    В сферата на противораковата терапия се изследват различни начини за доставяне на терапевтичната РНК до клетките в организма, като това е и най-голямото предизвикателство до момента. Но потенциалът е безкраен. Например интересно клинично проучаване в САЩ, където хирургично премахнати колоректални тумори се изследват за генетични мутации. След това се създава персонализирана иРНК ваксина за всеки пациент, целейки предотвратяването на завръщане на специфичния тумор. От друга страна, нашето откритие за пръв път изследва възможността за непряко лечение чрез РНК, използвайки модификации върху РНК молекулите, контролиращи процеси в раковите клетки.

    Какви други РНК-базирани разработки можем да очакваме в бъдеще според Вас?
    Очаква се много бързо развитие на технологията около създаването на РНК ваксини, използвайки наученото в последната година от имунизациите против COVID-19. Така нараства и потенциалът за по-бързо и успешно лечение и предотвратяване на редица заболявания, включително и рак. Също се очаква интересът към терапевтичните възможности в сферата на РНК модификациите да нарасне драстично след нашето откритие.

    Вашето лекарство е резултат и на генетичен CRISPR/Cas9 скрийнинг. Какъв е потенциалът и какви са рисковете на технологията за генно редактиране CRISPR-Cas9?
    CRISPR/Cas9 е многообещаващ метод, широко използван в лабораторни условия за различни видове проучвания например: идентифициране на гени, отговорни за различни процеси и заболявания; гени, отговорни за устойчивост към лечения и др.
    Технологията все още не е достигнала ниво, при което компонентите, необходими за процеса на редактиране, могат да се внесат в тялото безопасно.
    За момента по-реалистичен подход за използване на метода е редактиране на клетките извън тялото и последваща обратна трансплантация. С бързата скорост, с която CRISPR технологията се развива, в близко бъдеще най-вероятно ще е възможно да се използва директно за лечение на генетични заболявания.

    Как си представяте медицината на бъдещето?
    Голяма тенденция в медицината в момента е персонализирана или прецизна медицина – различно лечение за различни хора в зависимост от специфичните рискове на пациента. В момента този подход се използва за някои заболявания, например HER2 позитивен рак на гърдата. Очаквам в бъдеще по-голямата част от медицинските решения да бъдат вземани по този начин.

    Какво провокира интереса Ви към противораковите терапии?
    Раковите заболявания са една от водещите причини за смърт в световен мащаб. Според проучване в САЩ шансът за развитие на рак е 1:2 при жените и 1:3 при мъжете. Пациентите и семействата им страдат и за съжаление съществуващите лечения са малко и невинаги успешни. Възможността чрез работата си да помогна на тези хора ме вдъхнови да поема по пътя на науката и да специализирам в средата на онкологичните заболявания.

    Колко дълъг път извървяхте до Кеймбридж и до това важно откритие?
    Дотук стигнах след почти 10 години усилен труд и натрупване на знания от различни бионаучни дисциплини. Пристигнах в Англия през 2011 и завърших бакалавърската ми степен в Брадфордския университет през 2014. Същата година започнах докторантура в Северна Ирландия, където изследвах ролята на бактерията, причиняваща акне в развитието на рака на простатата. През 2018 се присъединих към екипа на д-р Косуке Юса в Института Sanger, където работих със стволови клетки и CRISPR/Cas9. Следващата година се присъединих към екипа на д-р Костас Тзелепис в Кеймбриджкия университет и започнах работа с инхибитора на METTL3 и експериментите, показващи неговото действие.

    Кои бяха основните предизвикателства и основните уроци по този път?
    Най-важният урок, който научих досега, е търпение. Не всеки експеримент е успешен от първия път, не всичко върви по план постоянно, но с търпение се стига до невероятни открития, които могат да имат положителен ефект за живота на много хора.

    Имате ли възможност да си идвате често в България? Как изглежда страната през очите Ви?
    Обикновено се прибирам в България поне веднъж годишно, но за съжаление, нямах възможност през изминалата година заради пандемията. Планирам следващото посещение за това лято. Много ми липсва българската природа и българското време със студени зими и горещи лета. За мен България винаги ще бъде спокойно райско кътче.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 3 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 4 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 5 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 7 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк