Д-р Мариела Василева и д-р Ангел Йорданов разказват за своя проект за виртуална биобанка, който спечели конкурса „Предприемач в науката 2021“ и за усилията за по-добро здравеопазване в България
Д-р Мариела Василева-Славева и д-р Ангел Йорданов са единият отбор, носител на тазгодишната голяма награда в конкурса на Фондация „Карол“ „Предприемач в науката 2021“. Те печелят с проект за биобанка, която да съхранява туморни тъкани и допълнителни клинични данни за пациентите в България. Проектът печели и финансова награда от фондация „Карол знание“ и фондация „Лъчезар Цоцорков“ и менторство от Фондация ГИС-Трансфер Център.
Свързахме се с тях, за да ни разкажат повече за своята биобанка COSMOS, за ежедневната борба, която водят за по-добро здравеопазване за българските пациенти и малко повече за имунизацията и профилактиката срещу рака на шийката на матката.
Д-р Василева, д-р Йорданов, Вие сте носители на наградата „Предприемач в науката 2021“ за проекта Ви за виртуална биобанка. Бихте ли ни разказали малко повече за проекта, каква е неговата цел и как може да помогне на здравеопазването у нас?
Василева: Първо, много благодаря за поканата, много благодаря на Фондация „Карол“ за наградата и много благодаря на д-р Ангел Йорданов, защото той е най-страхотният съотборник в това състезание. Нашият проект, т. нар. COSMOS, е първата виртуална биобанка за туморни тъкани. Представлява платформа, която има за цел да обедини клинични данни и туморни тъканни проби от пациенти с онкологични заболявания. Тъй като аз се занимавам с рак на гърдата, а д-р Ангел Йорданов е акушер-гинеколог, той се занимава с гинекологични тумори, затова първоначално ще започнем със събиране на такива туморни локализации – гърда и от карцином на шийката на матката.
Идеята е, че в България всъщност има други две системи, които събират най-вече клинични данни, туморни проби никой не събира. Те се изхвърлят. Пазят се между 2 и 4 седмици, докато патолозите приключат със своята диагноза, със своята оценка на тумора, след което, ако има остатъчен материал, той просто се изхвърля. Нашата идея е той да не се изхвърля, а да се съхранява с научни цели.
Както казах, има 2 други варианта за събиране на данни. Единият е с Българския национален раков регистър.
Д-р Мариела Василева завършва медицина през 2011 г. в Медицински Университет- София. През 2016 г. защитава дисертационен труд на тема „Прогностични и предиктивни фактори при карцинома на млечната жлеза”. Като част от този труд участва в създаването на първата биобанка за туморни тъкани от пациенти с карцином на гърдата, а в последствие и на гастро-интестинали тумори, съвместно с Центъра по молекулна медицина, Катедра по химия и биохимия на МУ-София. През 2018 г. е стипендиант на Европейската асоциация по хирургична онкология (European Society for Surgical Oncology, ESSO) в Отделение по хирургия на гърда на Нидерландския раков институт, а през 2019-20 прекарва една година в EXTRO Lab Катедра по онкология и лъчетерапия на Медицински Университет Инсбрук, Австрия, като стипендиант на Европейската асоциация по медицинска онкология (European Society for Medical Oncology, ESMO). От 2019 е секретар на сдружение „Жените в онкологията – България“. През 2021 г. придобива специалност по хирургия. Носител е на наградата „Предприемач в науката 2021“ на фондация „Карол знание“ и фондация „Лъчезар Цоцорков“ за разработване на COSMOS: първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани. От Януари 2022 г. е част от екипа на Медицински комплекс „Д-р Щерев“ и Научно-изследователския институт на Медицински университет- Плевен.
Кое не става ясно от пробите, които се събират в момента?
Василева: Проби в момента не се събират. Те се изхвърлят. Това, което се събира, са един вид клинични данни за пациентите, но те са много оскъдни. Например от това, което се събира в Раковия регистър, не може да се разбере какъв тип операция е извършена, не може да се разбере пациентът с какво лекарство е лекуван преди настоящия момент, в който е взета пробата, а това са много важни неща и за изследователите, и за лекарите, и за здравната система.
Най-разпространената болнична софтуерна система е „Гама консулт“. Тя е създадена, за да се отчита дейността на болницата към НЗОК и в нея не могат да се съхраняват клинични данни. Да кажем, че те се съхраняват, но по никакъв начин не могат да се анализират, не може да се извади информация за клиничните данни на пациента. Може да се разбере колко операции са извършени, каква дейност е свършена, колко прегледа, но не и някаква клинична, свързана с пациента, информация.
Затова нашата цел в COSMOS е, първо, да събираме повече и по-подробни клинични данни, които да са по-полезни от медицинска гледна точка, а не толкова за отчетна дейност. Второ, нашата цел е да помогнем на лекарите, които обикновено са много заети, да имат поглед върху начина, по който се лекуват пациентите, и резултатите, които това лечение постига.
Йорданов: Първото нещо, когато говорим, че се изхвърля материал – изхвърлят се тъканите, които са отстранени. Но в архива на всяка патоанатомия остават две блокчета – парафинови, едно или две блокчета, които обаче са единствено и само собственост на пациента. Т.е. само пациентът има право да ги вземе, да ги ползва за някакви допълнителни изследвания, за ревизия на препаратите, за пускане на допълнителна имунохистохимия и т.н. Т.е. ако аз имам някаква много добра идея, чисто научна хипотеза, и на мен ми трябват тези блокчета, аз не мога да ги ползвам. Трябва да имам разрешение от пациента. Нашата идея е да имаме няколко допълнителни блокчета, с предварително дадено разрешение на пациента, че ние можем да ги използваме само за научна дейност. Т.е. ако утре се открие някакво ново лечение, което би било подходящо за този пациент, той ще си има своя материал, който може да се изследва само за него. Но ние ще си имаме наш материал, който можем да използваме за откриване точно на този тип ново лечение. Т.е. ние запазваме допълнително тъкан, обработена, парафинова, която може да се използва с различни научни идеи.
Другото нещо – виртуалната тъканна банка COSMOS е продължение на един проект, който ние започнахме. Той започна като част от проект за рак на маточната шийка и сблъсквайки се чисто научно с тези проблеми, смятаме, че това е едно логично продължение на нещата, с които се занимаваме досега. Ние се надяваме, че всъщност тази виртуална банка за туморни тъканни проби ще даде възможност не само на нас конкретно, а въобще ще даде възможност при подходящи идеи ние да можем да търсим определени резултати. Т.е. тя не е направена с цел просто нещо да се прави. Тя може да се използва както за научна, така и за диагностично-лечебна практика.
Т.е. идеята е на един краен етап тя да съдържа данните на всички онкоболни пациенти с определените онкологични заболявания, които отговарят на изискванията в страната? Като национална банка, до която лекарите да имат достъп до данните на своите пациенти, както и за научна работа?
Василева: Това би било абсолютно страхотно, ако бъде национална биобанка. Въпросът е, че за да бъде едно нещо национално, то трябва да има държавно участие. В случая няма. Биобанката се прави съвместно с Медицински университет – Плевен, където работи д-р Йорданов. Включването в нея е абсолютно доброволно само за хора, които виждат нужда да могат да анализират своите данни, нужда да споделят проби на пациентите, за да може да се постигне едно по-добро лечение. В идеалния вариант това би било национална биобанка.
Йорданов: Основната идея не е лекарят да има информация за своя собствен пациент, защото, давам един пример: в САЩ имунотерапията влиза като стандарт при лечение на рецидив на маточните шийки. За да стигне до този етап това нещо е минало през изследвания върху проби, които са доказали, че съответното заболяване има съответните рецептори за съответния медикамент. Това нещо може да стане само когато имаме такива проби. Когато ги нямаме тези проби, няма как да се направи съответното изследване. Много по-лесно става, когато пробите са готови, а не да се събират тепърва от пациенти. Така че аз смятам, че тъканната банка е основното приложение. Иначе всеки лекар може да си създаде и собствена база данни за неговите си собствени пациенти. Тук идва моментът – колко е важен моят личен опит в морето от световния опит. То е по-малко от капка.
В края на 2021 г. излезе информация, че ракът на маточната шийка е почти изчезнал във Великобритания благодарение на ваксината срещу това заболяване. Имате ли данни какво се случва у нас с тази ваксина и има ли резултати от нея?
Йорданов: Ваксинацията в момента е под 1% от съответното население. Това е първото нещо. Второто – ваксинацията сама по себе си ще даде резултат след определен брой години, защото, ваксинирайки 13-годишни момичета за заболяване, което възниква между 35 и 45-тата година, сама си правите сметка кога ще излезе. Ние сме на 1. място по заболяемост и смъртност в ЕС. Само Молдова е преди нас като в момента с д-р Василева разглеждаме данни, които са доста интересни, но те ни изкарват и преди Молдова. Искаме да видим как са взети тези данни и може би наистина печелим първо място и по заболяемост, и по смъртност. Причините са много. Липсата на ваксинация, за съжаление, в момента не е основната, защото това са жени, които щяха да го развият този рак така или иначе, тъй като те отдавна са минали възрастта за ваксинация. Основният проблем при нас в момента е липсата на скрининг, който най-бързо би довел до намаляване на това заболяване. Другото нещо, което е много важно да се знае, е, че всъщност, когато говорим за ваксинация, това не означава, че жените спират да се скринират, т.е. че ние това заболяване го ликвидираме. Това заболяване ще го има в много по-малък процент, тъй като други HP вируси могат да го причиняват. Може да не бъде задължително свързано с вируса, макар и в много малък процент. И всъщност има европейски директиви, които изрично казват, че ако скринингът спре и разчитаме само на ваксинацията, можем да имаме парадоксално увеличение на смъртността и заболяемостта, като говорим само за страни, в които тя е много ниска по принцип. Защото при нас, каквото и да направим, все е нещо. За съжаление, в момента нещата са наистина много зле. Това, до което ваксината трябва да доведе, е изчезване на вирус индуцираните предракови лезии – нещо, което в Австралия например се смята, че е с много добри резултати. Но пак казвам, процесът е бавен и ваксинацията при нас е много ниска.
Когато започна ваксинацията в България, имахме едно ниво от около 27% и всяка следваща година то пада, защото се появиха някакви данни отнякъде как децата развивали аутизъм, развивали други заболявания и така, неподлежащи на твърдо научно доказване, но така се появи и процентът в момента е под 1%.
Василева: Ако мога да онагледя, в България е много шокиращо. Броят на новите случаи на карцином на шийката е 3 пъти повече от средния в Европа. В цяла Източна Европа е така, България не е изключение, но в страни като Нидерландия, където честотата е 6 на 100 000, в България е 20-22-28 дори, има такива данни, т.е. в пъти повече. Всъщност причината за това, специално в сравнение с Нидерландия е точно въвеждането на скрининговата програма, защото те по този начин хващат лезиите в едно предраково състояние, както каза и д-р Йорданов, и те въобще не стигат до регистрация като онкоболни. Фрапираща е разликата.
Йорданов: Аз лично искрено се надявам, че всички тези данни, с които сега разполагаме и обработваме за създаването на биобанката и въобще проектите, които са свързани с рака на шийката на матката, ще доведат, включително и до някои законодателни промени, които биха могли да ни дадат възможност да намалим тази честота на заболяването. Много се надявам.
Д-р Ангел Йорданов завършва медицина през 2003 г. в Медицински Университет- София. През 2009 г. придобива специалност по акушерство и гинекология. През 2017 г. защитава дисертационен труд на тема „Сентинелна лимфна биопсия при пациенти с ендометриален карцином”. От 2021 г. е доцент към катедра „Акушерски грижи“ Медицински университет Плевен. Интересите му са насочени към редките гинекологични тумори като ръководи два научни проекта към МУ – Плевен по тази тема: „Клинико-епидемиологично и морфологично проучване на редки карциноми на маточната шийка чрез имунохистохимия и in situ хибридизация“ и „Вирусен статус при редки карциноми на маточната шийка, определен посредством конвенционален PCR, qPCR и In situ hybridization и връзката му с клинико-епидемиологичното протичане“. От 2021 г. е част от програма COST, инициатива СА18117 „GYNOCARE: European network for Gynaecological Rare Cancer research: From Concept to Cure“. В момента работи в областта на локалния имунитет при рак на маточната шийка и ръководи два проекта към МУ – Плевен: „Нива на експресия на CD8, CD68, CD47 и PDL-1 при рак на маточната шийка и тяхната роля в туморната генеза“ и „Ролята на свободните радикали в туморната тъкан и перитуморната микросреда при пациенти с карцином на маточната шийка“ и един към Фонд научни изследвания: „МeМoМи: Механизми на Модулиране на имунния отговор в тумора и неговата Микросреда за дефиниране на прогностични групи и оптимизиране на лечебния алгоритъм при пациенти с карцином на маточната шийка“. През 2021 г. създава биобанка за туморни тъкани от пациенти с гинекологични карциноми в Медицински университет-Плевен и заедно с д-р Мариела Василева разработва проектът COSMOS: първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани. Този проект печели първа награда в конкурса „Предприемач в науката 2021“, финансова награда от фондация „Карол знание“ и фондация „Лъчезар Цоцорков“ и менторство от Фондация ГИС-Трансфер Център.
В какво се изразява скринингът? Откъде трябва да дойде инициативата за скрининг?
Йорданов: Инициативата може да дойде само на базата на държавна политика. Няма как по друг начин да стане. Ние в България и сега провеждаме т. нар. опортюнистичен скрининг – идва пациентът и казва: „Искам да ми вземете цитонамазка“. Има пациенти, които си взимат цитонамазка по 2 че и по 3 пъти годишно, а има и пациенти, които за целия им живот не им е взета нито една цитонамазка. Но това дори не е най-големият проблем. Не проблемът, а решението по-скоро е, че могат да се правят течно базирани цитонамазки, HPV типизирани, които увеличават интервалите между 3 и 5 години. С негативен резултат през следващите 3 до 5 години пациентът не подлежи на скрининг. С д-р Василева правихме една много груба сметка и излиза по €20 на година, 1600 лв. или €800 обхващат целия период според европейските препоръки (от 25 до 60 години). Ако сметнем от 20 до 60 са 40 години, по €20 са €800. Ако това е голяма сума за 3 млн. българки, които са в тази възраст... Как да ви кажа, малко обезкуражаващо звучи за тази държава. Така че цитонамазката е суперскрининг, но има възможност и да не е всяка година. Това ще е лесно за жените, за общопрактикуващите лекари, за лекарите, които се занимават с превенция. Много неща се говорят по нашите конгреси. Ние се събираме, гласуват се гайдлайни, препоръки и всякакви такива неща, които просто си остават гласувани, те нямат силата на задължителност.
Василева: Това наистина трябва да бъде държавна политика и скринингът трябва да бъде задължителен. Дори сме си говорили, не само с д-р Йорданов, че това може да бъде както с колите. Ако ходиш редовно на скрининг, са ти по-евтини здравните осигуровки, защото ти се грижиш за здравето си и не натоварваш здравната система. Ако не ходиш никога, тогава са ти по-скъпи здравните осигуровки, лечението ти е по-скъпо. Това нещо трябва да придобие някакъв задължителен елемент, за да може да се случва и да стига до хората.
Сега например при рака на гърдата е същото нещо. Там трябва всяка година жените да си правят прегледи, на 2 години трябва да си правят мамография във възрастта между 50 и 69 г. В момента например една жена на 40 години или на 45 няма право, не може да отиде при личния си лекар и той да ѝ издаде направление за мамография. Тя трябва да отиде на хирург, той трябва да издаде направление за мамолог и мамография и така. И това е само ако жената много иска, трябва много да иска, за да го направи това нещо. А би следвало личният лекар да се обажда. Както с ваксините за тетанус – има един списък пред вратата на личния лекар и той ти казва, че тази година набор еди-кой си трябва да си направи ваксина за тетанус. Както може да го направи за ваксините, така може да го направи и за жените от неговата практика, които подлежат на профилактична мамография, за вземане на цитонамазка и да им звъни на тези хора и да им казва: „Елате“. Да има той инструмент да им даде тези направления, за да могат те да си направят скрининга.
От какво имате нужда, за да осъществите проекта докрай?
Василева: От добри хора. Имаме нужда от добри хора, от амбициозни лекари, които искат да участват в проекта и виждат ценността на това да можеш да анализираш своите резултати от лечението, които вече прилагаш. Това е шансът нашият проект да бъде успешен. Защото, ако всеки работи сам за себе си, просто няма да стане.
Йорданов: Имаме нужда от късмет да попаднем на правилните колеги. От това имаме нужда, които хем да са амбициозни, хем да са поне малко алтруистично настроени.
Василева: А работа, че имаме много, имаме. Че ще ни трябва още финансиране, ще ни трябва. Но аз мисля, че когато проектът е добър, когато хората наистина искат да се случи и когато имаме късмет да срещнем добри колеги, финансирането ще дойде и възможностите ще се увеличат, но просто наистина ни трябват още хора.
Йораднов: Държа да отбележа, че ние засега сме късметлии, все попадаме на подходящите хора.
Как научихте за конкурса „Предприемач в науката“ и как протече процесът по кандидатстване?
Василева: Това беше моя инициатива. Аз разбрах случайно от социалните мрежи, понеже очевидно фейсбук разбира, че аз се ровя постоянно за конкурси, финансиране и различни възможности. Подадох документите в последния момент. Всъщност писах преди това, тъй като конкурсът е описан за докторанти. Аз вече, уви, съм над тази категория, както и възрастова също така. Но свързах се с организаторите, те казаха, че всички са добре дошли и така. Конкурсът беше много динамичен, много интересен. Срещите се провеждаха онлайн. За първи път е онлайн конкурсът и всъщност е много хубаво, защото ми даде възможност реално да участвам. Може би когато хората са докторанти, разполагат повече с времето си, докато ние с д-р Йорданов сме активно практикуващи лекари и е много трудно да се организираме присъствено, така че в този случай онлайн беше добре. Аз съм изключително благодарна за образованието, което получих, за това обучение. То продължи 2 месеца и се срещнах с хора, които искрено искат да успеем. Те наистина искат нашият проект да се случи и не само нашият проект. В конкурса бяха допуснати 13 проекта, финално спечелиха 2 от тях. Отделно още 5 бяха наградени с награда от Фондация „Цоцорков“ и парична премия. Отделно проектите в здравеопазването получиха непарична награда – възможност за менторство от един от лекторите в конкурса. Това беше едно изключително преживяване. Аз, човек, който съм лекар, нямам никакъв предприемачески дух и нюх, както и способности. Беше много добре направено, изключително професионално. Лекторите бяха българи, всепризнати, работещи и в чужбина, и в България. Просто е страхотно, че такова нещо може да се случи при нас.
Как се отрази пандемията на българското здравеопазване и в частност на пациентите с онкологични заболявания? Какво се случи с програмите за профилактика в този период?
Йорданов: Като се има предвид какви са програмите за профилактика, всъщност нищо не се случи. Хората продължаваха да не ходят по профилактични прегледи, както и досега. В интерес на истината имахме доста случаи на забавена диагноза или на поставена диагноза, но и страх от пациента да предприеме радикално лечение. Но ние в плевенската онкология, продължихме да работим онкологичните случаи. Не сме спирали в нито един момент от пандемията да работим онкология. Проблемът беше, че много пациенти трудно се навиваха. Това е основното, с което се сблъсквахме. И така като че ли някак си се увеличи тежката патология, която малко по-рано щеше да е доста по-добре.
Василева: Наистина идват по-адвансирали случаи. Това се доказа на запад, че е така. И в България също е така. Забави се цялата профилактика и това много утежни нашата работа и лечението на пациентите.
Ако можехте да си пожелаете нещо, свързано с българското здравеопазване, какво щеше да е то?
Василева: Електронно здравеопазване!
Йорданов: Това е първото. Второто, което аз много бих искал да си пожелая, е да имаме министър с реално желание наистина да въведе промените, които само се приказват, и българските пациенти да не се чувстват, че влизат в едни търговски дружества, на които единствената им цел е да им вземем парите. И да се върне по някакъв начин доверието в нашата гилдия, защото ужасяващо е това, което се приказва в обществото. Парадоксалното е, че идват пациенти, които започват да ти говорят срещу някой колега и дори не си дават ясно съзнание, че говорейки срещу него, говорят всъщност срещу теб, на когото уж са решили да се доверят. Ужасяващо ниско е нивото на доверие към нашето съсловие.
Оттук накъде?
Василева: Ние говорихме доста по този въпрос, след като спечелихме конкурса. Всъщност това, което трябва да направим, е да разработим демоверсия на биобанката, на тази онлайн платформа, в която да можем много точно да покажем какъв продукт искаме да имаме. След което ни предстои 6-8 месеца разработване на софтуер. Всъщност в МУ – Плевен, д-р Йорданов направи биобанка през миналата 2021 г. В нея се събират туморни тъкани. Това ще продължи да се случва, докато разработваме софтуера, за да може да не губим проби. Аз също ще започна да събирам проби и просто наистина трябва да намерим подходящите хора, с които да можем да колаборираме добре, за да може да се получи нещо много хубаво. А нашата битка за по-добро здравеопазване, е вечна. Там скоро почивка няма да има. Тези неща трябва да се казват и ние това правим – ежедневно ги казваме – за скрининга за профилактиката, за по-доброто лечение. Всички тези неща са наша кауза и ние всячески работим да се случват – едно по едно.
Йорданов: Е как накъде – напред! Ние сме стигнали дотук по различни пътища с д-р Василева. Работим заедно отскоро – от 2 години. Нашите сходни възприятия за ситуацията, за възприемането на медицината, са ни довели дотук и ние продължаваме да се надяваме, че ще намерим и други съмишленици, като в момента сме в процес на активно търсене, събиране и набиране. Така че продължаваме напред, като обстоятелствата ще определят скоростта.