На какъв етап е дуалното обучение у нас?

Снимка: Economy.bg

Д-р Лъчезар Африканов е посланик на HundrED за България. Преподавател в НБУ и ПУ „Паисий Хилендарски“ в сферата на образователното лидерство и педагогиката в направления като коучинг, дизайн мислене, компетентностен подход в образованието, управление на иновации. Д-р Африканов се занимава с коучинг в образователната система и неговата дисертация по темата за момента е единствената в България. Участва като проектен мениджър, изследовател и обучител в различни европейски образователни програми. Член на управителния съвет на Фондация за модерно образование, която работи за развитието на модерна система на дуално обучение в България на база добри практики от Швейцария. Съосновател на Social Innovators България. Има богат опит като оценител на международни проекти, насочени към иновации в образованието, за организации като Британския съвет във Великобритания, Леергас в Ирландия и Фондация „Темпус“ в Сърбия.

Срещнахме се с д-р Африканов, за да ни разкаже малко повече за дуалното обучение у нас - на какъв етап е, какво още е необходимо, за образователната реформа, какво трябва да се направи за учителите, има ли място коучингът в образованието и къде е то.

Какви са наблюденията Ви за развитието на дуалното обучение у нас?
За последните десет години дуалното обучение в България е постигнало значителен напредък на различни етапи. Първо, развитието на подходяща законодателна рамка улесни приемането на дуалното обучение от страна на професионалните гимназии, които предлагат подобни програми, както и от работодатели, предоставящи учебни места. Това е важна крачка напред. Второ, в страната активно се прилагат модели на дуално обучение от водещите европейски системи.
Например австрийското правителство финансира пилотни проекти за дуално обучение в някои професионални гимназии, а швейцарският проект „Домино“ допринесе за разработването на учебни програми и обучението на учители и ментори. Особено ценни в рамките на „Домино“ бяха срещите между бизнеса и професионалните училища, които спомагат за разработването на учебни програми чрез диалог, като вземат предвид текущите тенденции и изисквания на пазара на труда.
Пример за това са срещите между готвачи от различни типове ресторанти и учителите, на които се обсъждат необходимите умения и развитие в професията. Това допринася за създаването на актуални и практически ориентирани учебни програми за учениците. За съжаление, с приключването на проект „Домино“ този формат на срещи не се провежда регулярно.
Като заключение мога да кажа, че са направени множество усилия за развитието на дуалното обучение в България, като държавата продължава да инвестира значителни ресурси и инициира мащабни проекти за насърчаване на системата.
 
Кой плаща заплатите на децата?
В момента разходите за дуалното обучение се покриват частично от работодателите и частично от държавата, която финансира чрез проекти на Европейския съюз, както беше в случая с проекта „Домино“. В идеалния сценарий фирмите би трябвало да поемат отговорността за заплащането на учениците, които са ангажирани в дуалното обучение. Въпреки че възнагражденията са сравнително скромни, около 100 – 150 лева месечно, върху тези суми работодателите са длъжни да плащат в някои случаи и допълнителни осигуровки. Точно тези осигуровки често се оказват препятствие за работодателите да се включат активно в системата.
Наскоро участвах в проект на Министерството на образованието и науката, който изследва удовлетвореността на родители, ученици и учители от дуалното обучение. Обратната връзка беше предимно положителна, като мнозина изразиха убеждението, че дуалното обучение увеличава шансовете на учениците да намерят работа в своята област и да останат в България. Въпреки това, един от основните въпроси, които бяха повдигнати, беше финансирането на труда на учениците, като имаше изразено желание за увеличение на възнагражденията.

Какво още трябва да се случи в тази насока?
Основната идея на системата за дуално обучение е да подготвя учениците от ранна възраст, така че да могат бързо и ефективно да преминат към работния пазар. Целта е да се намали или елиминира необходимостта от допълнително обучение от страна на работодателите, когато учениците започнат работа. Това предполага създаването на тясна връзка между учебните програми и потребностите на пазара на труда, като се осигури, че обучението е актуално и приложимо в съответната индустрия.
За да се развие успешно тази система обаче, е необходимо да се подобри капацитетът за дългосрочно прогнозиране в бизнеса и в държавните институции като Министерството на икономиката. Предприятията, особено малките и средните, често се сблъскват с трудности при определянето на бъдещите нужди от работна сила и умения. Това е критично за ефективното планиране и включване на ученици в дуалната система на обучение, тъй като решенията трябва да се вземат предварително, например за ученици, които са в 8. клас и ще завършат след 5 години. Изграждането на способността за дългосрочно прогнозиране и планиране е от съществено значение за успеха на системата за дуално обучение и за осигуряване на съответствие между обучението и нуждите на бъдещия пазар на труда.

А какво е необходимо, за да се установи трайно и ефективно това образование у нас?
За да се утвърди трайно и ефективно дуалното обучение в България, е необходимо да въведем някои ключови промени. Вдъхновявайки се от моделите на Швейцария, Австрия и Германия, трябва да засилим връзката на учениците с реалната работна среда още от началото на тяхното обучение в професионалните гимназии. За сравнение, в България учениците започват практическото си обучение значително по-късно, предимно в 11. и 12. клас, докато в Швейцария активно изграждат професионални умения още в началото на обучението си.
Една от стъпките, която би допринесла за подобрение на системата, е намаляване на минималната възраст, на която учениците могат да започнат работа. Това изисква законодателни промени.
Освен това важно е да се фокусираме върху подготовката на учителите и осигуряването на актуални учебни материали за различните професии. Въпреки че държавата полага усилия да предостави подходящи образователни условия, в момента липсват адекватни учебници за професионалното обучение и на учителите често се налага да търсят информация самостоятелно или да използват остарели материали. Трябва също така да се развият специализирани квалификационни курсове в тази област, като можем да се възползваме от опита на фирми, които вече предлагат обучение на учители, подготвящи ученици за специфични професии в техния сектор.
 
Кое е най-важното качество, което един преподавател трябва да притежава?
Най-важното качество, което един преподавател трябва да притежава според мен, е умението и желанието за непрекъснато самообразование и развитие, което може да се опише с идеята „Уча се да уча“. Тази ключова компетентност, част от европейската рамка на ключовите компетентности, подчертава значението на постоянното обновяване на знанията и уменията, както и важността от поддържането на отвореност към нови идеи и методи на преподаване.
Важно е преподавателят винаги да бъде готов да поставя под въпрос собствените си знания и подходи, да изследва нови тенденции в образованието и да адаптира своите методи в съответствие с тях. Това е особено съществено в динамичния свят, в който живеем, където информацията и технологиите се развиват непрекъснато. За съжаление, често се срещат преподаватели, които разчитат изключително на утвърдените и традиционни методи на преподаване, не вземайки предвид необходимостта от обновяване и адаптация към съвременните образователни изисквания и интереси на учениците.

От какво има нужда образованието у нас?
Основната нужда на образованието в България, макар и да звучи клиширано, е повишаване на практическата насоченост. Важно е учениците да имат реално докосване с живота още от ранна възраст. В момента се усеща известна изолираност, особено в държавните образователни институции, където въпреки инициативите и поканите към външни лектори и родители, всичко се случва в строго контролирана среда.
Според множество доклади на различни организации, включително ООН, е от съществено значение още от ранна възраст учениците да бъдат насърчавани да експериментират и да учат от грешките си. В България обаче често се забелязва съпротива сред учителите срещу тази практика.
Необходима е по-голяма гъвкавост в образователния процес, като се включва излизането на учениците извън сградата на училището и посещаването на различни места, които да служат като образователни платформи. Много от методите, прилагани в дуалното обучение, могат успешно да се интегрират и в общото образование. В момента учениците в езиковите гимназии са лишени от множество възможности за практическо обучение, въпреки че ученето на език е ценно. В гимназиите може да се реализират множество допълнителни дейности, включително практики на работното място, което би обогатило образователния опит на учениците.

А от какво имат нужда учителите/преподавателите?
Учителите, като професионалисти във всяка сфера, имат нужда от насърчение и подкрепа. Последните години показват положителна тенденция в увеличаването на заплатите на учителите, което е стъпка към подобряване на техните условия на труд. Въпреки това важно е да се осъзнае, че достойното заплащане е само една част от общата картина.
От съществено значение е също така учителите да се радват на повече доверие от страна на обществото и институциите. Това включва уважение към тяхната професия и признание за тяхната важна роля в развитието на младите хора.
Освен това, учителите имат нужда от време за почивка и възстановяване. Натоварените графици и непрекъснатите квалификационни курсове могат да бъдат изтощителни. Важно е да имат достъп до подходящи форми на психологическа и здравна поддръжка, както и възможности за качествена почивка.
Тревожно е, че на много учители се налага да работят на повече от едно място, за да поддържат семействата си, което неизбежно се отразява на тяхното психическо и физическо състояние. Това е проблем, който засяга не само учителите, но и много други професионалисти в сферата на образованието. Ето защо е от съществено значение да се осигури стабилна и подкрепяща среда за учителите, така че те да могат да се фокусират върху своята основна мисия – образованието и развитието на учениците.

За колко време смятате, че може да се случи такава реформа, така че образователната ни система да създава подготвени кадри за пазара на труда?
Има някакъв проблем с реформата у нас, защото нагласата е непрекъснато да реформираш. Ако погледнем в други образователни системи, там също се правят реформи, но има и такива, които доста изчакват, дават шанс на даденото решение.
Ще дам пример със STEM центровете. Решава се да се въведе и развие тази форма на образование. Това може да се окаже неуспешен експеримент, но не може още в самото начало, още първата година да се отказваш от него и да го подлагаш на критика. Решава се да се въведе менторство и коучинг за учители. Такава програма изисква 3 – 5 години и да обхваща определен брой хора, за да може да оценим нейното въздействие и съответно да дадем някаква оценка за успешност.
През лятото у нас гостува Яков Хехт. Той е автор на книгата за демократично образование. Но по-интересното за него е, че е съветник на министъра на образованието на Израел. Израел е единствената държава, която преди 30 години създава демократичните училища като законни държавни училища, които нямат нищо общо с това, което ние познаваме като образователни организации. В момента Яков Хехт работи в един от водещите университети в Израел и ръководи програма, която нарича „Революцията“. В нея се обучават заедно бъдещи учители, настоящи учители, хора от бизнеса, които се занимават с обучение на работното място. Това е пример за действие в посока системна промяна.
В заключение, за да успее образованието и каквато и да е реформа, ключовият момент е, че тя трябва да е общностно задвижвана. Докато всички заинтересовани групи не започнат да говорят на един език, това няма да се случи.

Къде е мястото на коучинга в образованието?
Коучингът играе важна роля в съвременното образование, като неговото приложение може да се наблюдава на няколко нива. Първо, включването на коучинг в програмите за обучение на учители е от съществено значение. Коучингът не е просто техника за разговор или форма на консултиране, а включва принципи като активно слушане, присъствие в момента и задаване на силни въпроси, които са основни характеристики на успешния учител. Развитието на тези умения помага на учителите да постигат по-добри резултати в своята работа.
Второ, коучингът намира приложение в класната стая, където може да бъде използван за подкрепа на учениците. Той им помага да развият умения в комуникацията, което е особено важно в съвременния свят, където уменията за ефективно общуване са ключови.
Трето, коучингът може да бъде включен в управлението и развитието на училищните екипи. Ръководителите на училищата могат да използват коучинг за създаване на пространство, базирано на доверие и психологическа безопасност, което позволява на учителите да развиват и проявяват своите таланти. В такава среда учителите са по-склонни да приемат и прилагат иновативни подходи в обучението.
Обобщено, коучингът е важен инструмент в образователния процес, който може да допринесе значително за развитието на учители и ученици, както и за подобряване на организационната култура в училищата. Той насърчава култура на развитие, експериментиране и учене от грешки, което е основополагащо за съвременното образование.

Прилага ли се някъде у нас коучинг в образователната система?
Голяма част от курсовете, които преподавам в университета, са ориентирани към подготовката на бъдещи и действащи учители, като се фокусират върху коучинг. Пример за това е курсът „Коучинг лидерство“, който е включен в магистърската програма за обучение на образователни лидери. Също така, забелязва се, че коучингът започва да се интегрира и в други университети, често съвместно с теми за менторство. Това обединение на коучинг и менторство цели да обогати лидерските умения на учители в училищата и в класните стаи.
Основната цел на тези курсове е да предоставят на учителите умения и техники за личностно и професионално развитие. Чрез коучинг насърчаваме учителите да работят по своята психологическа устойчивост и да усъвършенстват своите педагогически подходи. Това, от своя страна, допринася за създаването на подкрепяща и мотивираща среда в класната стая, където учениците се чувстват окуражени да развиват своите интереси и таланти.

Какво очаквате/бихте искали да се случи в образователната система в България в следващите 5 г.?
В следващите пет години бих искал да видя значителни реформи в образователната система в България, особено в областта на педагогическото образование във висшите училища. Първата и най-важна стъпка в този процес е преработването на учебните програми по педагогика, за да отговарят на съвременните изисквания и нужди на образователния процес.
Също така трябва да се промени начинът на прием в тези програми. Въвеждането на мотивационни интервюта и психологически тестове би помогнало за привличането на подходящи кандидати за учителската професия, която е изключително тежка и отговорна, сравнима с професиите на лекари, полицаи и пожарникари.
Освен това важно е да се създадат нови програми за личностно и професионално развитие на учителите, вдъхновени от успешните практики в корпоративния свят. Това би им предоставило по-дълбоки и ефективни възможности за развитие в сравнение със сегашните краткосрочни квалификационни курсове, които често не доказват своя позитивен ефект върху професионалното им усъвършенстване.