вторник, 19 октомври 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6641 прочитания

    Скрито пред очите ти: Раннохристиянска базилика, Джанавара

    Това е една от най-интересните раннохристиянски църкви в България, на Балканите няма друг подобен храм
    07 юни 2016, 13:37 a+ a- a

    Снимки: Wikimedia Commons

    Раннохристиянската базилика в местността Джанавара край Варна е един от 50-те малко познати туристически обекта в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”.    

    Това е една от най-интересните раннохристиянски църкви в България. Намира се на 4 км югозападно от Варна – на североизточния склон на възвишението Джанавар тепе, недалеч от южния бряг на Варненското езеро. Според учените църквата е строена от преселници от Сирия в края на V и началото на VI в., на което се дължи и твърде необичайната ѝ архитектура. На Балканите няма друг подобен храм. 

    Базиликата е еднокорабна, с вътрешна апсида и едноделен нартекс, а по-рано е имало и атриум с колонада. Сградата е с дължина 31 м и широчина 28 м. Стените на наоса са дебели 2,5 м. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Към ъглите на наоса от изток и запад са добавени по две симетрични помещения. Източните са правоъгълни, а западните – почти квадратни. Дебелината на стените им също е голяма – 1,9 м. 

    Онова, което прави църквата уникална, е не само особеният ѝ за българските земи архитектурен план, но и

    необикновените ѝ мозайки.

    Стенописите, от които са открити само миниатюрни късчета в синьо, зелено, червено, черно и бяло, са заемали горната част на стените. Облицовката на долната им част е била изградена от мрамор. С големи мраморни плочи са били покрити и подовете на централния кораб на базиликата, кръщелнята и олтарът. 

    Подът в останалите помещения е декориран богато с многоцветни мозайки с геометрични и растителни орнаменти (лозница и бръшлян). Източните помещения на храма са били на два етажа и се предполага, че са играли ролята на пастофории (спомагателни помещения за богослужение или съхранение на църковната утвар) – т.нар. дяконинон и протезис. Вторите им етажи вероятно са се ползвали като отбранителни кули. Характерна особеност на всички помещения са правоъгълните отстъпи в ъглите – при източните (където са външните стени) те са двойни, а при западните – единични. Това придава 

    раздвиженост на вътрешната архитектура

    и не е характерно за други раннохристиянски църкви в България. 

    Полукръглата апсида на църквата също е изключение. Тя е вградена в източната стена – нещо необикновено за раннохристиянската архитектура у нас. Апсидата има двустъпален синтрон, някога облицован с мрамор, а отпред – бема. Бемата е била отделена с мраморна олтарна преграда, от която сега са останали само основните камъни. 

    За първи път местността Джанавара е проучвана през 1915 и 1919 г. от чешко-българските археолози братята Карел и Херман Шкорпил. При тогавашните им разкопки в раннохристиянската църква е открита зидана тухлена гробница, в която е погребан много възрастен мъж. До него са открити увити в сърмена тъкан и поставени в малко дървено ковчеже мощи на неизвестен светец. Пред олтара братя Шкорпил откриват още три мощехранителници, поставени една в друга – мраморна, сребърна и златна, със скъпоценни камъни и гранати. 

    Останки от монашески килии

    Последовател на изследователската дейност на братя Шкорпил в проучването на раннохристиянската църква при Джанавара е археологът Александър Минчев – научен сътрудник в Регионалния исторически музей на Варна. През 1997 г. той и колегата му Васил Тенекеджиев разкриват при разкопки в Джанавара битови помещения, които доказват, че църквата е била част от манастирски комплекс. Това е сензационно откритие за обекта и свидетелство, че раннохристиянската базилика в Джанавара е с историческа стойност от световно значение. 

    Най-ценните експонати са мозайките от пода на църквата. През 60-те години на миналия век е направена частична консервация и реставрация на храма, но не и на мозайките. Те се намират и досега in situ (на място). Общата им площ е значителна – около 120 кв. м, от които са запазени вероятно около 100 кв. м, разказва в свое специално проучване археологът Александър Минчев. Според него базиликата е най-интересна с това, че се различава напълно от архитектурата на Константинополската школа, както и от архитектурните школи на Гърция и Мала Азия. Плановата композиция на храма е типична за ранносредновековните храмове в Сирия и особено в Армения – базиликата в Ереруйк например. Никой все още не е сравнявал арменските или сирийските базилики със сердикийската „Св. София“, която също се отнася към V в., пише Минчев в своята публикация. Той смята, че църквата в Джанавара дава основания дълбоките корени на най-ранното християнство да се търсят по нашите земи. 

    Мозайките от храма имат много стабилна основа, изработена еднакво във всички помещения, и отлично качеството на направата, благодарение на което, въпреки вековете и вандализмите на съвремието, са се запазили сравнително добре. Това показва, твърди още варненският археолог Александър Минчев, че мозайките не са правени „на парче“, а са резултат от цялостен и добре обмислен план. Според него, ако съдим по орнаменталния бордюр на мозайките в североизточното помещение, който засега е единствен на Балканите, твърде вероятно е оформлението му да е дело на майстор мозаист, поканен за целта от Изтока. Всички автори, които са се интересували от нейната архитектура, свързват църквата с Близкия Изток и по-точно – със Сиро-Палестинския регион. Най-близкият паралел с нейния план засега е открит именно в региона на Израел – църквата в Хорват Берашот, датирана в средата на VI в., като вероятно там трябва да се търси произходът на строителите ѝ и авторът на мозайките. 

    Наличието на значителна колония от преселници от антична Сирия в Одесос, особено през X – XI в., е засвидетелствано отдавна с много надгробни паметници, включително и на църковни служители. Вероятно такъв преселник е бил и погребаният под амвона заедно с ценни християнски реликви възрастен мъж. Може да се предположи, че той е бил висш свещеник или ктитор на църквата, за когото е изградена и специална гробница на най-централното място. 

    Макар и като цяло семпли като украса, мозайките на църквата са чудесно допълнение към уникалната ѝ архитектура. Те обогатяват мотивите и разнообразяват паметниците на раннохристиянското мозаечно изкуство от VI в. в българските земи.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 60 минути
    Мария Габриел призова за подкрепа на жените за STEM образование и кариера
    Само 22% от всички учени и инженери във високотехнологичните сектори са жени
    преди 1 час
    Въвежда се зелен сертификат за дейностите на закрито
    Новата противоепидемична мярка влиза в сила от 21 октомври
    преди 2 часа
    Бизнесът ще получи компенсации от държавата заради високата цена на тока
    Първите компенсации ще бъдат изплатени още с октомврийските сметки за електроенергия
    преди 2 часа
    ЕК предупреди Полша, че може да й спре парите
    Трябва да защитим бюджета на Съюза от нарушения на върховенството на закона, заяви Урсула фон дер Лайен
    преди 2 часа
    Центърът за иновации на United Group отваря офис в България
    България е един от ключовите ни пазари и тук има много талантливи ИТ специалисти, коментира Сърджан Дурджевич, главен изпълнителен директор на United Cloud
    преди 2 часа
    Латвия обяви 4-седмичен локдаун
    Според властите острият ръст на случаите се дължи на ниското ниво на ваксинация в страната