Ивинела Самуилова за българското село и традициите

На 3 ноември 2016 излиза новата книга на Ивинела Самуилова – „Бабо, разкажи ми спомен“ (ИК „Хермес“). Заглавието предлага оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи. „Това е разказ за всеки един от нас – за най-съкровеното, за най-доброто, най-стойностното, най-непреходното, най-ценното, което всеки, имал привилегията да бъде роден на тази свещена българска земя, с нейната уникална култура и духовност, носи в гените си“, казва Ивинела.  

Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много „учена”, но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. 

Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар дядо Петко, „гласът на съвестта” и стожер на миналото дядо Йордан, цапнатата в устата баба Неда, необикновената монахиня - сестра Серафима, и двойката англичани Марк и Лиза.

С всяко следващо посещение „при баба” образованата гражданка осъзнава, че не иска да бъде просто наблюдател, а да участва в този живот. Да се докосне до магията на старите обичаи и символи. Да усети пулса на неравноделните ритми и на чудните му песни. Да съхрани историята и легендите му. Да преоткрие вкусовете и уханията му. В духа на старата българска традиция героинята ще преосмисли отношението си към дома и семейството, към земята и вярата, към живота и смъртта.

„Както анонимната ми главна героиня е събирателен образ на всички нас, съвременните българи, наследили даром тази уникална българска култура, така баба Жива е събирателен образ на онази любима баба, която повечето от нас са имали – независимо дали на село или в града“, казва Ивинела. „Тя е жива в сърцата ни и ние се надяваме някога да бъдем като нея, да означаваме същото за нашите внуци. Но за това е нужно да запазим жива именно тази приемственост на непреходното родно в най-съкровената му същност. Баба Жива е всяка българска баба, тя е своеобразен образ на българщината. И докога ще остане жива, зависи от всеки един от нас, от това дали и как съхраняваме българското...“ 

Ето какво споделя още Ивинела Самуилова за книгата

За идеята

 Идеята е на доста години вече. Всъщност това е идеята ми за книга още от времето, когато само мечтаех да пиша. Мислех да разкажа спомените на баба ми Иванка, на която съм кръстена. Удивителна жена, с живот, наистина достоен за роман. „Бабо, разкажи ми спомен“ са всъщност думите, които като малка отправях към нея вечер в тъмното. Не исках приказки – исках да слушам нейните спомени от „едно време“. Бяха толкова вълнуващи, истински, колоритни...

За българското село

Никога не съм живяла на село, но пък много съм си мечтала за това... Родителите ми още ми се смеят, че като малка съм плакала да ми купят село. Може би затова при всяка възможност да се докосна до този начин на живот съм попивала и продължавам да попивам всичко с една особена чувствителност и осъзнатост. Забелязвам всичко! Всичко ми прави впечатление – как говорят и какво казват хората, битът и духът им, езикът им, мирисът на старите къщи, вкусовете и ароматите на селото... А героите ми, макар наистина да нямат реални прототипи, не са съвсем измислени. В тях са втъкани щрихи от образите на различни живи хора, много наши баби и дядовци, с които съм се срещала и разговаряла по време на постоянните ми обиколки из селата на България.  

Не противопоставям града и селото, а два светогледа – днешния профанизиран, безкрайно усложнен от всякакви теории за живота, зависим от фалшиви идеали и съблазнен от прастарите дяволски лъжи за успех, пари и слава и някогашния, характеризиран от стремежа към святост, свободен и простичък, защото е разпознавал истината. Има обаче негодувание към начина, по който бе унищожено и продължава да бъде унищожавано българското село. Съвременният градски начин на живот с неговите космополитни нагласи е антипод на традиционната култура. Традиция означава нещо, което е от изключително значение за съхраняването на една нация, да продължава да бъде предавано между поколенията, за да бъде съхранена нацията. Най-вече нейните нравствени ценности, опит и духовна култура. За мен унищожаването на селото е равнозначно на предумишлено убийство на националното самосъзнание, на духовната памет, на поминъка, на националната и лична идентичност на всеки българин.  

За българските традиции

До каквото и да се докоснем в българската традиционна култура, е удивително, а дълбочината е смайваща. Докато проучвах различни източници – независимо дали става въпрос за етнографски извори или за живи разкази на хора, – ме поразяваше именно това разбиране, усещане и преживяване на живота като магия, като пълнокръвно и пълноценно живеене в една непостижима днес дълбочина. Цялата обредност – от ежедневните ритуали на битието до празниците, е насочена към изразяване на радостта, че си жив. Животът на българите е благопожелание и благодарност за чудото на съществуването, съучастие в магията на този чуден и добър свят и това е отразено във всички аспекти на живота му – в начина, по който е градил дома си, в символите върху дрехите му, в ритуалите за най-важните събития като раждането, сватбата и смъртта, в цялата празнична обредност, в отношението му към земята, в единението с природата, в песните и хорàта му... За мен беше изумително да науча, че в шевиците и килимите ни, както и в мартеницата, се крият символи на седем хилядолетия отпреди Христа, предаващи послание за връзката между човека и Бога. Връзка, която днес е жизненоважно да възобновим, за да възстановим изгубената хармония между земния живот и божественото. Всеки човек е отговорен за добруването на целия свят. 

В последните години творбите на Ивинела Самуилова се превърнаха в едни от най-търсените на родния пазар. Романите ѝ „Животът може да е чудо“ и „Къде отиваш, пътнико?“ спечелиха първо и второ място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява“. Романът „Жената, която търсеше любовта“ бе удостоен с приза „Носител на всенародната любов“ в конкурса „Копнеж по човечни книги“. „Гатанки от небето” зае четвърто място в литературната надпревара „Любима книга на България” за 2015 г. Самите читатели определят книгите на Ивинела като завладяващи, жизнеутвърждаващи, пробуждащи, преобразяващи…  Вероятно защото веруюто на авторката е, че хората нямат нужда от поучения, а от вдъхновение за живота.