Как смартфонът влияе на мозъка ви?

Постоянните аларми от смартфони предизвикват отделянето на хормони, свързани със стреса. Те активират рефлекси, забързват сърдечния ритъм, затрудняват дишането, отварят потните жлези и стягат мускулите. В природата тази реакция помага за избягването на опасност, но често тя е предизвикана само от получаването на обаждане или съобщение. Според учени човешкото тяло не е конструирано за подобен начин на живот.

Ендокринологът Робърт Лустиг сподели пред Business Insider, че известията от телефоните упражняват мозъка да бъде в постоянно състояние на стрес и готовност. При подобно състояние префронталният кортекс – частта от мозъка, която се занимава с обработката на когнитивните функции от най-висок клас, се претоварва и изключва.

„Озовавате се в състояние, в което вземате лоши решения. Обикновено те ви забъркват в проблеми“, добавя Лустиг.

Лустиг разкрива още, че 97,5% от населението на Земята не може да се справя успешно с повече от една задача едновременно. Това означава, че повечето хора могат да се фокусират само върху една задача в даден период от време. Така при правенето на пауза за преглеждането на нотификация, нарушаваме мисълта и заплащаме за това. Учените наричат явлението „цена за преместване“.

Понякога преминаването от една задача към друга отнема само няколко десетки от секундата. Въпреки това при ден, изпълнен с преминаване от една идея към друга, водене на различни разговори и изпълнение на различни задачи на телефон или компютър, може да усложни всичко и да направи мозъка по-предразположен към грешки. Според психолога Дейвид Майер преминаването между задачи може да отнеме до 40% от продуктивното време на мозъка.

При превключването на всяка задача мозъкът отделя хормона на стреса - кортизол, разкрива Лустиг. В процеса се отделя и допамин, който води до пристрастяване. По този начин стресът, който се натрупва, докато един индивид се опитва да изпълнява няколко задачи едновременно, води до влошаване на здравословното му състояние и освен това води до желанието за повече разсейване. Това предизвиква производството на още допамин и порочният кръг се затваря.

Мозъкът може да обработва около 60 бита информация в секунда. Изпълнението на повече задачи налага правилната преценка кои от тях са по-неотложни. Поради това често изпълнението на някои задачи бива прехвърляно към смартфони с цел улесняването на мозъка. Така не само се влошава здравословното състояние на мозъка, но той става по-мързелив.

Според учени по-умните аналитични мислители прекарват по-малко време със смартфоните си и по-рядко прибягват до използването на търсачки и приложения. Други проучвания показват, че поемането на нова сложна информация през смартфон не е добър метод за научаване на нови факти. Според учените попиването на нова информация от книга, вместо от екран, води до по-доброто разбиране и навлизането в по-задълбочен размисъл.

Използването на социални мрежи и игри на смартфони води до пристрастяване, което по свой ред води до депресивни състояния. Подобни приложения възнаграждават мозъка. Например те водят до чувство на удовлетворение щом някой хареса споделена снимка или коментира под публикация.

„Надявам се да достигнем до времена, в които прибираме смартфоните си на публични места“, разказва още Лустиг.