Ново проучване на изследователския институт „Ванандел“ разкрива, че болестта на Паркинсон може да започва от апандисита. Изследването взе предвид данните за 1,6 млн. пациенти, като тези, чийто орган е премахнат, са имали 19% по-малки шансове да развият болестта.
Апандиситът е малък цилиндричен орган, разположен в края на дебелото черво. Функцията му в човешкото тяло все още не е известна. При някои животински видове органът спомага за разграждането на целулозата в растенията.
Изследователите смятат, че апандиситът служи като резервоар за тип протеин, наречен алфа-синуклеин, който може да бъде открит в мозъка на страдащите от Паркинсон и води до погиването на невроните.
„Въпреки че апандиситът има репутация на орган, който е излишен, той играе важна роля в имунната система. Органът регулира производството на бактериите в червото и както нашата работа показва – води до развитието на Паркинсон, споделя д-р Вивиан Лабри – асистент-професор в изследователския институт „Ванандел“ и водещ автор на проучването.
Болестта на Паркинсон е състояние, в което се наблюдава загуба на нервни клетки в мозъка, произвеждащи допамин. Този химикал играе важна роля за движението на тялото и без него тези, страдащи от болестта, започват да треперят, придвижват се по-бавно, мускулите им се схващат, а балансът им се нарушава. При повечето пациенти симптомите се появяват след навършването на 50-годишна възраст, въпреки че при 20% от страдащите от болестта тя се е развила преди навършването на 40 години.
Намаленият риск от развитието на болестта се наблюдава само в случаите, в които апендицита е бил премахнат в ранна възраст, още преди поставянето на диагнозата. Това подсказва, че апандиситът може да играе важна роля в развитието на Паркинсон. Премахването на апендицита след диагностицирането с Паркинсон, от друга страна, не подобрява лечението на болестта.