петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2514 прочитания

    Кога за последен път написахте писмо на ръка?

    Прекрасно е да знаеш, че някъде някой е щастлив благодарение на теб и твоите думи, казва авторката на „Зимата на нашите писма“, която излиза в България
    19 ноември 2018, 11:36 a+ a- a

    „Който и да си, където и да си, знай, че си обичан!“ Мисля, че няма по-важно послание от това, казва Анхелес Доняте, испанска писателка и журналистка. Анхелес е автор на „Зимата на нашите писма“ - нов вдъхновяващ роман, който излиза в България на 20 ноември с логото на ИК „Хермес“.

    Анхелес Доняте е в Барселона и е изучавала журналистика, а днес работи като мениджър комуникации за различни бизнес организации и в сферата на образованието. В свободното си време Доняте се занимава с доброволческа дейност, като обучава възрастни хора да четат и пишат.

    В „Зимата на нашите писма“ Анхелес доказва старата максима, че заедно сме по-силни. Чрез всяка от историите на колоритните герои виждаме как и най-малкото действие в положителна посока може да доведе до големи и важни промени. 

    Книгата не се обявява срещу технологиите, а показва, че не е толкова важно как ще изберем да си комуникираме – с есемеси, имейли или писма, по-ценното е съобщението, което предаваме, и усещането на свързаност, което общуването ни носи. Да бъдеш част от нещо по-голямо, да знаеш, че някъде някой е щастлив благодарение на теб и твоите думи... Какво по-подходящо време да си припомним всичко това от наближаващите коледни празници?

    Вижте интервю с авторката: 

    Как се роди идеята за „Зимата на нашите писма“?
    Пиша писма от дете. Баба ми живее в град на 300 км от Барселона и е глуха. Затова започнах да й пиша и все още продължавам да го правя. Изпращам ѝ писма, картички, пожелания за Коледа... Всъщност това бяха първите ми писателски опити.

    Един ден, докато чаках на опашка в пощата, се замислих какво би се случило с пощенските служители, ако всички ние спрем да си изпращаме писма. Институция, която е съществувала повече от 5000 години, е напът да изчезне. Тази идея ме вдъхнови да напиша книгата и да вплета още една тема в нея – за силата на малките жестове и солидарността. 

    А какво бихте посъветвали човек в позицията на Роза, който трябва да напише писмо, отлагано с години?
    Напишете го! Нямам по-добър съвет. Не знаем какво ще последва, но при всички случаи ще е по-добре от нищо, от мълчанието, от бездействието. В крайна сметка съжаляваме само за нещата, които не сме направили, нали?

    Всъщност в книгата освен писма, има и поеми, афоризми, цитати, препратки към различни автори и произведения и дори читателски клуб. Книгата прилича по-скоро на обяснение в любов към словото и писането. Търсехте ли този ефект?
    Разкрихте ме! Наистина исках чрез романа да покажа обичта си към писането. Книги, писма, поеми, разкази за любов и болка, уморени стари творци, дебютиращи поети, домакини, които едва успяват да напишат едно изречение без правописни грешки... Думите не принадлежат на никого, те принадлежат на всички. А в основата е желанието да споделиш част от живота си чрез хартията и мастилото.

    Имате ли любимо място, където да пишете?
    Всяко място с достатъчно светлина ми върши работа. Нямам конкретно предпочитано пространство, всичко зависи от задачите ми за деня. Понякога пиша в дневната вкъщи, друг път в библиотеката или в някой бар... Но стига да имам възможност, обичам да съм сред природата, когато творя.

    А има ли някоя интересна история, свързана с писането или със срещите с читатели, която да ни разкажете?
    Моите книги ме дариха с безброй прекрасни случки и запознанства с много хора от различни краища на света. Например, докато пишех за една чилийска неправителствена организация, разбрах, че в близката болница има младо момиче, болно от рак, което е поискало да му изпратят книгата ми „Зимата на нашите писма“ заедно с творби на Едгар Алън По и Исабел Алиенде. Бях в Чили по чиста случайност и реших да посетя момичето. Прекарахме цял следобед в разговори за литературата, за живота... 

    Друга много впечатляваща среща се случи по време на една от първите премиери на книгата. В края на събитието един мъж дойде да ме поздрави и ми каза, че е четвърто поколение пощальон. Сподели с мен, че единственото наследство, което ще получи от майка си, е прощално писмо, написано от баща му по време на Гражданската война, в навечерието на неговата екзекуция. Това писмо било едно от най-ценните притежания на семейството. 

    Нямаше да получа възможност за подобни специални срещи, ако не пишех книги.

    Представете си, че трябва да напишете писмо в бутилка. Какво послание бихте оставили, знаейки, че един ден някой непознат може да го получи?
    „Който и да си, където и да си, знай, че си обичан!“ Мисля, че няма по-важно послание от това.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Очаква се пазарът на смартфони да се възстанови през 2024 г.
    Най-голям ръст се очаква в премиум сегмента, показват данни на Counterpoint Research
    преди 3 часа
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 4 часа
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март
    преди 4 часа
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 4 часа
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 5 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове