11 истини за храненето

Отговорите на ключови въпроси, свързани с ежедневното ни хранене и доброто здраве, предлага биологът и създател на платформата „Наука и критично мислене” Йордан Стефанов в първата си книга „Митове и истини за храненето” (ИК „Сиела”). Научнопопулярното четиво, което е едно от малкото по темата, писано от български автор, има за цел да обори неистинни твърдения за храненето и да ги разясни от научна гледна точка. 

В първата си книга Стефанов обяснява още защо етикетите с надпис „Без химия” са нелогични и подвеждащи и би трябвало да бъдат забранени, разяснявайки дали въобще пазарът може да предостави продукти без химия, при положениe, че самата материя е... химия, хвърля светлина по въпроса на какво се дължи лошият вкус – или липсата на такъв – при плодовете и зеленчуците, които ядем и др.

Книгата е сред малкото научнопопулярни издания от български автори на пазара и с написаното в нея Стефанов не просто споделя личния си опит или мнение, а се позовава на стотици научни статии и изследвания, посочени в края на всяка глава от „Митове и истини за храненето”. Защото, според Стефанов, в една книга в научнопопулярен стил не авторитетът е важен, а фактите и тяхната достоверност. Целта му е както да разсее съмненията по важни теми, свързани с храненето, така и да подтикне читателя непрестанно да си задава въпроси и да упражнява постоянно критичното си мислене.

До какви изводи може да стигнем след прочитане на книгата? Вижте как ги обобщава Йордан Стефанов: 

1. Не веществата са опасни за хората, а количествата. Разликата между лекарство и отрова е само дозата. Всичко може да окаже токсично влияние върху всеки организъм.

2. Наблюдаваната корелация между два феномена не означава, че единият е причина за поява на другия. 

3. Не е важно в един продукт да има полезно вещество X. Важно е дали по време на хранене то може да се усвои и дали не се разгражда, при което полезните му свойства просто няма да са налични.

4. Резултатите от лабораторни изследвания върху клетъчни линии и лабораторни животни не могат да се прехвърлят директно върху хората. Те могат да служат като някаква индикация, но трябва да бъдат проверени чрез изследвания и върху човешкия организъм.

5. Много често използваните терапевтични дози в научните изследвания на определено полезно вещество са толкова големи, че практически е невъзможно да бъдат доставени с една нормална диета. 

6. Различните методи на третиране на храните могат да доведат до намаляване на количествата на някои важни хранителни вещества, но може и да увеличат тяхната биодостъпност, което би ги направило по-лесноусвоими. 

7. Същите методи могат да доведат и до намаляване на количествата на някои химични замърсители в храната (антибиотици, пестициди) – киснене, готвене и други. 

8. По време на готвене изборът на мазнина е много важен, както и да не прекаляваме с нейното многократно използване. Така гарантираме по-високо качестно на храната и я правим по-безопасна.

9. Добрият търговски вид не гарантира добър вкус. Един „грозен“ домат с нееднородно оцветяване е по-вероятно да е по-вкусен.

10. Психологията, възприятията и околната среда могат да повлияят върху количеството на консумираната храна.

11. В търговската мрежа е хубаво да има продукти без глутен за страдащите от цьолиакия, но за останалите хора консумацията на такива продукти не трябва да се превръща в мода. Това е тежко състояние, което сякаш не се приема сериозно.