Дрянът е символ на здраве, дълголетие и мъдрост, а пъпките му - на младостта и жизнеността
Броени дни остават до посрещането на Нова година. Народът ни я е наричал Сурва, Сурваки, Сурова, Суроки и Суроздру - все имена, свързани с най-популярния български обичай в този ден от годината - сурвакането. Изпълнява се със сурвачка, която се прави от дрянова клонка или друго плодно дръвче. Народът ни вярва, че има магическа сила да предпазва от беди, да носи здраве и дълголетие. Обикновено се украсява с вълна, червени или разноцветни вълнени конци, наниз от пуканки, шипки, сушени плодове, сушени люти чушки, тиквени семки, гевреци и др. В определени краища закачат и монети.
Ето какво символизират материалите, от които се прави сурвачката:
Дрян – здраве, дълголетие и мъдрост; пъпките му са символ на младостта и жизнеността;
Червен конец – против уроки и за предпазване от болести;
Вълна – символ на женското начало; прогонва злите сили и болестите;
Люта чушка - символ на мъжкото начало;
Монети – здравина и богатство;
Пуканки, сушени плодове, шипки и др. - плодородие и изобилие.
Сурвакарите обикновено са деца от 4 до 12 години, които със сурови дрянови клонки или т.нар. сурваки благославят и наричат за живот, здраве и плодородие. Думите са различни за всеки регион, но почти навсякъде са от типа:
„Сурва весела година,
догодина по-весела.
Зелен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
живо-здраво догодина, до амина.“
След това домакините ги даряват с пари, плодове, орехи, сушени плодове и малки подаръци. Има сведения, че в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже, но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките.
Схващането за празника като начало на новата календарна година е родило и много гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се гледа как изгарят. Ако пъпката подскочи и пукне, човекът, на когото е наречена, ще бъде здрав и активен през годината. Ако остане да тлее, ще боледува.
На Васильовден на много места тръгват маскирани сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкаре, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукурите са мъже, облечени в различни дрехи, обикновено носят богато украсени маски и са силно гримирани. Целта на този мъжки карнавал е да прогони злото, демоните и злите сили надалеч. За целта кукерите носят със себе си и различни предмети, които вдигат голям шум и врява – звънци, хлопатари, гайди, кавали, тъпани и др. Съвременни форуми като фестивала „Сурва“ в Перник поддържат този народен обичай жив.