петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3817 прочитания

    Кога последно казахте мила дума на любим човек?

    За любовта, пътешествията и нещата, които изпълват живота ни, разговаряме с писателката Стефана Белковска
    13 февруари 2019, 15:42 a+ a- a

    Стефана Белковска работи в сферата на рекламата от години. Още от малка е привлечена от книгите – и като читател, и като творец. От ранна детска възраст пише комикси, които илюстрира сама. Като ученичка се заема с изготвянето на ученически вестник, който раздава на приятелките си, а по-късно пише и илюстрира свои приказки. Идеята за първата ѝ книга - „Чаках точно теб“, ѝ хрумва, когато е на 16 години. Написва част от историята в училищна тетрадка, която един ден загадъчно изчезва. Ръкописът остава в неизвестност допреди 2 години, когато Стефана го намира случайно, докато помага на майка си с чистенето на тавана. Веднага се заема с възстановяването на текста и дописва историята, която днес четем на страниците на „Чаках точно теб”. Още в първите месеци след публикуването дебютният ѝ роман се нарежда на четвърто място в категория „Дамски романи“ в конкурса „Моята любима книга 2016“. Малко след това Белковска публикува и продължението на първата си книга – „Завинаги ти“, а в края на 2018 излезе и „Остани“.

    В навечерието на Свети Валентин разговаряме със Стефана за любовта, щастието, пътешествията и за нещата, които изпълват живота ни. 

    За последната книга и любовта към пътешествията

    Как се стигна до написването на последния ти роман „Остани“?
    Написах „Остани“ защото съм голям инат. „Чаках точно теб“ и „Завинаги ти“ са свързани и с тях можеше да приключи историята. Но от първоначалния ръкопис останаха много второстепенни герои, чиито истории доразвих в „Остани“. Затова книгата съдържа четири малки новели, всяка от тях, посветена на различни двойки. С тази книга завършвам историята на групата „Тъндърсторм“ и към момента не планирам да има нов роман. Считам, че е време да запозная читателите с нещо ново и с напълно различни герои. 

    Откъде черпиш вдъхновение за историите си?
    Имам богата фантазия и умея да измислям истории. Вдъхновение черпя от всичко, което се случва около мен, емоционална съм и изживявам много дълбоко нещата. Но също така и от пътуванията. Обичам да пътувам и неслучайно в моите романи действието се развива извън България. Изведох героите и историите в далечни дестинации, така че читателите пътуват заедно с тях. Пътуванията ми помагат да си изчистя ума, да се заредя с вдъхновение и нови идеи за истории. 

    А България? Мислила ли си да напишеш роман, чието действие се развива в родината ни?
    Да, но засега не го усещам като моето нещо. Пък и има достатъчно български автори, които посвещават цялото си творчество на нашата родина. 

    Кое е най-впечатляващото, незабравимо или уникално място, което ти самата си имала щастието да посетиш?
    Всички места, за които разказвам в романите, са места, които са ме докоснали по някакъв начин. Но мога да отлича две – остров Бали и графство Корнуол. На остров Бали бях преди около 3 години. Там е много различно, Азия не е за всеки. Аз имах щастието да видя не само онази част от Бали, която ни представят в красивите видеа и на картичките. Докоснах се дълбоко до истинския живот на Бали и него пресъздадох в новелата „Отведи ме вкъщи“, част от „Остани“.  Графство Корнуол беше една моя мечта. Това е най-южната част на Великобритания, разположена на морето, която няма нищо общо с местата, които съм посещавала на Острова. Едно много слънчево, вълшебно и зареждащо място. Англия като цяло ми носи голямо вдъхновение, пътувам често дотам и съм посетила доста места.

    Обмисляла ли си да отидеш да живееш там?
    Обмисляла съм да отида да живея в Лондон, дори съм правила такива опити, но не смятам, че е бил точният момент. Затова съм избрала да остана тук. За момента се чувствам на мястото си тук, но не изключвам в един момент да заживея някъде другаде. Никой не знае какво му е писано и накъде ще го отведе сърцето. 

    Виждам, че освен Лондон, обичаш и дъжда? Защо непрекъснато вали в твоите романи?
    Да, така е. Романът „Чаках точно теб“ е посветен на Лондон и на дъжда. Дори моите читатели и критици определят дъжда като самостоятелен герой в книгата. Аз обичам да вали и леката меланхолия, която носи мрачното време. За мен това е вдъхновение. Може би и затова харесвам Лондон, въпреки че Великобритания винаги ми е предлагала много слънчево време. Може би подсъзнателно съм искала да покажа на хората, че не е толкова лошо да вали. Като бях малка аз също се депресирах от лошото време, но в момента за мен времето няма никакво значение. Времето е такова, каквото го носиш вътре в себе си.  

    За Бали и тайната на щастието...

    Да се върнем на остров Бали. Теб какво те отведе там и промени ли те с нещо пътуването?
    Посетих Бали като част от едно по-голямо пътуване в Азия. Както споменах, там попаднах на места, които не са туристически. Загубихме се и видяхме как живеят местните хора. За мен това беше голям шок, защото те нямаха къщи, електричество, вода... Тази гледка преразказвам в романа „Остани“. Гледка, която никога няма да забравиш и която коренно те променя. Както промени и главния герой в романа. И разбираш, че макар да имаме толкова много тук, тези хора там живеят много по-щастливо от нас.

    Защо, на какво според теб се дължи тяхното щастие?
    Защото не знаят какво нямат и какво им липсва. И са щастливи с това, което имат в момента. Щастливи са тук и сега. Това е цялата концепция на Бали. Да живееш тук и сега. Докато ние знаем, че светът, в който живеем, винаги може да ни предложи повече и не спираме да искаме повече. В това няма нищо лошо, но обикновено забравяме да ценим това, което имаме, и да обичаме хората, с които животът ни е дарил.

    Ние сме много облагодетелствани от обществото, в което живеем, но то не ни прави на всяка цена щастливи. То ни бута напред, кара ни да искаме повече, да се развиваме повече, в което няма нищо лошо. За мен ключът е да бъдем по-осъзнати. Което ще рече поне веднъж на ден да се замисляме за нещата, за които сме благодарни. И да казваме „благодаря“ от цялото си сърце. Не отнема много време, често го забравяме, но благодарността е пътят към осъзнаването. Тя ни заземява.

    В книгите си засягаш темата за баланса между кариерата и личния живот? Как според теб можем да го постигнем и възможно ли е въобще това?
    Балансът е в желанието. Ако искаш да го постигнеш, винаги ще намериш време и начин. Да, вече стана дума, че живеем в свят, в който непрекъснато искаме да се развиваме и да вървим напред. Но ако нещо ти пречи в личния живот да вървиш напред, никога няма да намериш баланса. Ако обаче човекът до теб ти е важен, подкрепя те и те разбира и ти искаш да си с него, ще намериш начин и време. Обикновено на хората, които ни обичат и ние обичаме, им трябва много малко време и внимание, за да се почувстват щастливи и обичани. Това не означава да им отделяме 100% от времето си. Понякога и 1 минута на ден, в която да кажеш няколко мили думи, е достатъчна, за да накара човека отсреща да се почувства добре. Всички сме заети, но и всички имаме важни хора в живота си. Нека не забравяме да им казваме поне по една мила дума на ден.

    За любовта

    Пишеш за любовта. Какво е за теб тя?
    За мен любовта е една емоция, която може както да ни обогати и издигне, така и да ни срине. Всичко зависи от това доколко ние ще ѝ позволим да бъде част от самите нас, не от живота ни. Смятам, че за да си истински щастлив в една любовна връзка, на първо място ти трябва да обичаш и да цениш себе си. Едва тогава би могъл да бъдеш пълноценен. Често чувам хората да казват, че се чувстват самотни. Ако ти се чувстваш самотен в собствената си компания, никой друг не е в състояние да изпълни живота ти. Ако очакваш някой да запълва самотата ти, ставаш зависим. А знаем, че всяка зависимост не води до нищо добро. Аз считам, че любовта би трябвало да е допълнение в живот, в който ти си в мир със себе си и напълно щастлив. И трябва да си готов не само да получаваш любов, но и да даваш. Иначе любовта е прекрасно чувство и тя е в състояние да ти даде крила, когато е споделена и истинска.

     „Чаках точно теб“ - чака ли се любовта или се търси?
    Не виждам смисъл да чакаме каквото и да било в живота си. Ако нещо ти харесва, по-добре да се бориш за него и да правиш всичко, което е необходимо. Обикновено, ако не се бориш, не получаваш нищо. Смятам, че не трябва да чакаш любовта. Да, понякога трябва да забавиш, да дадеш време и да имаш търпение, но трябва да има действие. 

    За смисъла на „чакам“, „завинаги“ и „остани“

    „Завинаги ти“ - има ли завинаги в любовта?
    Завинаги има в сърцето. Както пиша в романа, „завинаги“ е странна дума. Завинаги какво? Завинаги ще съм до теб, завинаги ще те обичам, завинаги и ти ще ме обичаш... или ще съм до теб, обичайки те, както казва главната героиня. Завинаги е в нашите емоции и чувства, тук и сега. Завинаги може да обичаш един човек, но дали завинаги той ще е до теб или ти до него, е нещо съвсем различно. Обикновено тези вричания са свързани с очакванията да чуем същото от другия човек, което отново опира до въпроса колко сме цели или очакваме другия човек да ни допълни.

    „Остани“ - сила или отчаяние се крие зад тази дума?
    В романа самата дума „остани“ не е насочена към човека отсреща. Моите герои си казаха по-скоро „остани“ сами на себе си. В един момент всички герои в романа зарязват всичко познато, за да избягат от това, което им тежи. Затова решават да пътуват. И тогава си казват „остани, остани със себе си, остани с това, което те прави щастлив“. Що се касае до другия човек, няма его в това да кажеш на някого „остани“. Не можеш обаче да го спреш, ако иска да си  тръгне. По-добре да кажеш „остани“, отколкото да си замълчиш. Поне си опитал. „Остани“ е роман за смелите, за тези, които остават, които избират да се борят за любовта, за тези, които не си тръгват от трудностите в живота.

    Любовта е емоция
    Парите са необходимост
    Щастието е въпрос на избор
    Чувствам се добре, когато пътувам
    Възхищавам се на хора, които постигат целите си
    Вдъхновението е хубава песен

    Обичаш да пишеш, но обичаш ли да четеш? И какво?
    Може би ще ви изненадам, но аз не обичам да чета и никога не съм обичала. Рядко го правя и се спирам предимно на литература за личностно развитие. В момента чета книгата на Джо Витале „В Нулата – зоната на абсолютната неограниченост”. Но докато пишех моите книги, прочетох много любовни романи, които ми помогнаха. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 15 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 17 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 18 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 20 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк