петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2988 прочитания

    Една от най-популярните книги за еволюцията на човешкия вид излиза в ново издание на български

    В „Геномът” британският учен Мат Ридли проследява историята на биологичния ни вид
    22 април 2019, 14:17 a+ a- a

    Една от най-популярните книги за еволюцията на човешкия вид излиза в ново издание на български език. В „Геномът” (ИК „Сиела”) британският учен, журналист и популяризатор на науката Мат Ридли проследява историята на биологичния ни вид и проучва научните, философските и моралните въпроси, свързани с интелигентността, болестите, безсмъртието.

    „Тази книга е увлекателна като научно-фантастичен роман, но тя показва докъде се простират хоризонтите на истинското познание.” - Сънди Хералд

    Известният британски журналист, учен и автор на научно-популярни книги Мат Ридли пресъздава историята на нашия биологичен вид и на неговите предшественици от зората на живота до последните открития на генетиката в основополагащия си труд „Геномът”. Книгата излиза в ново, редактирано и коригирано издание, след като отсъстваше от книжарниците през последните няколко години.

    Ридли изследва човешките хромозоми, за да научи тайните, които крият наследените от милиони години еволюция гени – тези, които са в основата както на успеха ни като вид, така и на най-големите ни слабости и провали. От болестта на Хънтингтън до рака, от приложението на генната терапия до ужасите на евгениката, Мат Ридли проучва научните, философските и моралните въпроси, свързани с интелигентността, болестите, безсмъртието.

    „Геномът” е забавен разказ за нашите гени, чрез който опознаваме миналото си, разбираме настоящето и мечтаем за бъдещето – способност, присъща единствено на човека.  

    Мат Ридли (1958) е зоолог, защитил докторат в Оксфордския университет. Като журналист и редактор работи в престижни медии, сред които The Economist, Daily Telegraph, Sunday Telegraph, The Best American Science Writing 2002, Wall Street Journal, The Times, BBC Focus. Освен на множество научни материали Ридли е автор и на редица научно-популярни книги, сред които са издаваните на български език „Червената царица. Секс и еволюция на човешката природа” (2013) и „Еволюция на всичко” (2018), както и участва в любопитното издание, което покори книжарниците преди по-малко от месец: „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” (заедно със Стивън Пинкър, Маклълм Гладуел и Ален де Ботон).

    Преводът на „Геномът” е на Вихра Йомтова. Корицата на новото издание е на Фиделия Косева.

    Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса:

    Личността 

    Съдбата на човека е в неговия характер.

    Хераклит

    Общите характеристики на всички хора и специфичните черти на индивидите се определят от генома. Геномът е отго­ворен както за нещата, които са общи за всички нас, така и за нашите неповторими лични преживявания. Всички изпитва­ме стрес и високия кортизол, който съпътства стреса; всички страдаме от ефектите на кортизола. Всички имаме гени, кои­то се отключват или заключват от външни събития. Но освен това всеки от нас е уникален, неповторим. Някои са флегмати­ци, други – сангвиници. Някои са безпокойни, други – търсят риска. Някои са уверени, други – стеснителни. Някои са тихи, други – шумни. Ние наричаме тези различия личност, дума, която означава повече, отколкото просто характер. Личност – това са вродените и индивидуални елементи на характера.

    За да търсим гените, влияещи върху личността, трябва да се обърнем от хормоните на тялото към съединенията в мозъ­ка. На късото рамо на хромозома 11 има ген, наречен D4DR. Това е рецепта за белтък, наречен рецептор на допамина, като инструкцията е активна само в клетките на някои части на мозъка. Този белтък има задача да „стърчи“ извън мембра­ната на определен неврон, там, където два неврона се срещат (място, известно като синапс), и да бъде готов да хване една малка молекула, наречена допамин. Допаминът е посредник – невромедиатор, който се отделя от краищата на някои невро­ни под действието на електрически сигнал. Когато рецепторът на допамина срещне допамин, неговият неврон изпраща соб­ствен електрически сигнал. Това е начинът, по който мозъкът работи – електрически сигнали, които предизвикват химически сигнали, които предизвикват електрически сигнали. Мозъкът използва поне 50 различни химически сигнала и така може да води едновременно множество различни разговори – всеки не­вромедиатор стимулира различен набор от клетки или променя тяхната чувствителност към различни химически медиатори. Не е правилно да мислим за мозъка като за голям компютър поради много причини, но една от най-очевидните е, че елек­трическата връзка в компютъра е просто електрическа връзка. Синапсът в мозъка е електрическа връзка, вградена в химиче­ски реактор с голяма чувствителност.

    Присъствието в някой неврон на активен D4DR ген отчита, че този неврон е член на един от пътищата в мозъка, които са ме­диирани от допамина. Допаминовите пътища правят много неща, включително и това да контролират потока на кръв в мозъка. Не­достигът на допамин в мозъка прави личността нерешителна и бездейна, неспособна да даде тласък даже на движенията на соб­ственото си тяло. В крайната си форма това е Паркинсоновата болест. Мишки с „нокаутиран“ ген за синтезата на допамин уми­рат от глад просто защото не се движат. Ако съединение, силно наподобяващо по действие допамина (или допаминов агонист, както се нарича), се инжектира в мозъка, мишките възстановя­ват своята естествена подвижност. От друга страна, излишъкът от допамин в мозъка прави мишките търсещи и силно авантю­ристични. При хората излишъкът от допамин може да бъде не­посредствена причина за шизофрения. Някои вещества, както се знае, предизвикват халюцинации, като стимулират допаминова­та система. При мишки, толкова пристрастени към кокаина, че го предпочитат пред храната, в отдела на мозъка, който е част от лимбичната система, известен като nucleus acumbens, се отде­ля допамин. След подходяща операция плъх може да стимулира с електричество този „център на удоволствието“, като натиска лостче. Плъхът лесно се научава да се връща и да натиска лост­чето отново и отново. Но ако в мозъка му се вкара агент, блоки­ращ допамина, плъхът бързо губи интерес към лоста.

    Казано силно опростено, изглежда, че допаминът е веще­ството на мотивацията. Когато е твърде малко, човек няма ини­циатива и мотивация; когато е твърде много, човек лесно се отегчава и често търси нови приключения. Тук, изглежда, е коренът на различията в индивидуалността. В средата на 90-те години на XX век Дийн Хеймър започва да търси ген, отговорен за поведението на авантюристичните личности. Както самият той казва, впуснал се да търси разликите между английския аван­тюрист и участник в Арабското въстание Лорънс и кралица Виктория. Необходими са много гени, за да се синтезира, кон­тролира, отдели и възприеме допамин, да не говорим за гените, които са необходими за изграждането на мозъка. Ето защо ни­кой, а най-малко Хеймър, не е очаквал да се намери единичен ген, контролиращ само тази страна на личността. Още повече че той не е очаквал всички разновидности на авантюризма да са генетични. По-скоро сред другите причини за авантюризма има и наследствени влияния.

    Първите генетични различия в гена D4DR на хромозома 11 са открити в лабораторията на Ричард Ебщайн от Йерусалим. В средата на този ген има променяща се повторена последова­телност – минисателитна фраза с дължина 48 букви, която се повтаря между два и единадесет пъти. Повечето от нас имат четири или седем копия от тази последователност, но има хора с две, три, пет, шест, осем, девет, десет или единадесет копия. Колкото броят на повторените копия е по-голям, толкова до­паминовият рецептор е по-неефективен. „Дълъг“ D4DR ген предполага ниска чувствителност към допамина, докато „къс“ D4DR ген предполага висока чувствителност. 

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 56 минути
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове
    преди 16 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 17 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 18 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 20 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ