петък, 20 септември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1088 прочитания

    Една от най-популярните книги за еволюцията на човешкия вид излиза в ново издание на български

    В „Геномът” британският учен Мат Ридли проследява историята на биологичния ни вид
    22 април 2019, 14:17 a+ a- a

    Една от най-популярните книги за еволюцията на човешкия вид излиза в ново издание на български език. В „Геномът” (ИК „Сиела”) британският учен, журналист и популяризатор на науката Мат Ридли проследява историята на биологичния ни вид и проучва научните, философските и моралните въпроси, свързани с интелигентността, болестите, безсмъртието.

    „Тази книга е увлекателна като научно-фантастичен роман, но тя показва докъде се простират хоризонтите на истинското познание.” - Сънди Хералд

    Известният британски журналист, учен и автор на научно-популярни книги Мат Ридли пресъздава историята на нашия биологичен вид и на неговите предшественици от зората на живота до последните открития на генетиката в основополагащия си труд „Геномът”. Книгата излиза в ново, редактирано и коригирано издание, след като отсъстваше от книжарниците през последните няколко години.

    Ридли изследва човешките хромозоми, за да научи тайните, които крият наследените от милиони години еволюция гени – тези, които са в основата както на успеха ни като вид, така и на най-големите ни слабости и провали. От болестта на Хънтингтън до рака, от приложението на генната терапия до ужасите на евгениката, Мат Ридли проучва научните, философските и моралните въпроси, свързани с интелигентността, болестите, безсмъртието.

    „Геномът” е забавен разказ за нашите гени, чрез който опознаваме миналото си, разбираме настоящето и мечтаем за бъдещето – способност, присъща единствено на човека.  

    Мат Ридли (1958) е зоолог, защитил докторат в Оксфордския университет. Като журналист и редактор работи в престижни медии, сред които The Economist, Daily Telegraph, Sunday Telegraph, The Best American Science Writing 2002, Wall Street Journal, The Times, BBC Focus. Освен на множество научни материали Ридли е автор и на редица научно-популярни книги, сред които са издаваните на български език „Червената царица. Секс и еволюция на човешката природа” (2013) и „Еволюция на всичко” (2018), както и участва в любопитното издание, което покори книжарниците преди по-малко от месец: „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” (заедно със Стивън Пинкър, Маклълм Гладуел и Ален де Ботон).

    Преводът на „Геномът” е на Вихра Йомтова. Корицата на новото издание е на Фиделия Косева.

    Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса:

    Личността 

    Съдбата на човека е в неговия характер.

    Хераклит

    Общите характеристики на всички хора и специфичните черти на индивидите се определят от генома. Геномът е отго­ворен както за нещата, които са общи за всички нас, така и за нашите неповторими лични преживявания. Всички изпитва­ме стрес и високия кортизол, който съпътства стреса; всички страдаме от ефектите на кортизола. Всички имаме гени, кои­то се отключват или заключват от външни събития. Но освен това всеки от нас е уникален, неповторим. Някои са флегмати­ци, други – сангвиници. Някои са безпокойни, други – търсят риска. Някои са уверени, други – стеснителни. Някои са тихи, други – шумни. Ние наричаме тези различия личност, дума, която означава повече, отколкото просто характер. Личност – това са вродените и индивидуални елементи на характера.

    За да търсим гените, влияещи върху личността, трябва да се обърнем от хормоните на тялото към съединенията в мозъ­ка. На късото рамо на хромозома 11 има ген, наречен D4DR. Това е рецепта за белтък, наречен рецептор на допамина, като инструкцията е активна само в клетките на някои части на мозъка. Този белтък има задача да „стърчи“ извън мембра­ната на определен неврон, там, където два неврона се срещат (място, известно като синапс), и да бъде готов да хване една малка молекула, наречена допамин. Допаминът е посредник – невромедиатор, който се отделя от краищата на някои невро­ни под действието на електрически сигнал. Когато рецепторът на допамина срещне допамин, неговият неврон изпраща соб­ствен електрически сигнал. Това е начинът, по който мозъкът работи – електрически сигнали, които предизвикват химически сигнали, които предизвикват електрически сигнали. Мозъкът използва поне 50 различни химически сигнала и така може да води едновременно множество различни разговори – всеки не­вромедиатор стимулира различен набор от клетки или променя тяхната чувствителност към различни химически медиатори. Не е правилно да мислим за мозъка като за голям компютър поради много причини, но една от най-очевидните е, че елек­трическата връзка в компютъра е просто електрическа връзка. Синапсът в мозъка е електрическа връзка, вградена в химиче­ски реактор с голяма чувствителност.

    Присъствието в някой неврон на активен D4DR ген отчита, че този неврон е член на един от пътищата в мозъка, които са ме­диирани от допамина. Допаминовите пътища правят много неща, включително и това да контролират потока на кръв в мозъка. Не­достигът на допамин в мозъка прави личността нерешителна и бездейна, неспособна да даде тласък даже на движенията на соб­ственото си тяло. В крайната си форма това е Паркинсоновата болест. Мишки с „нокаутиран“ ген за синтезата на допамин уми­рат от глад просто защото не се движат. Ако съединение, силно наподобяващо по действие допамина (или допаминов агонист, както се нарича), се инжектира в мозъка, мишките възстановя­ват своята естествена подвижност. От друга страна, излишъкът от допамин в мозъка прави мишките търсещи и силно авантю­ристични. При хората излишъкът от допамин може да бъде не­посредствена причина за шизофрения. Някои вещества, както се знае, предизвикват халюцинации, като стимулират допаминова­та система. При мишки, толкова пристрастени към кокаина, че го предпочитат пред храната, в отдела на мозъка, който е част от лимбичната система, известен като nucleus acumbens, се отде­ля допамин. След подходяща операция плъх може да стимулира с електричество този „център на удоволствието“, като натиска лостче. Плъхът лесно се научава да се връща и да натиска лост­чето отново и отново. Но ако в мозъка му се вкара агент, блоки­ращ допамина, плъхът бързо губи интерес към лоста.

    Казано силно опростено, изглежда, че допаминът е веще­ството на мотивацията. Когато е твърде малко, човек няма ини­циатива и мотивация; когато е твърде много, човек лесно се отегчава и често търси нови приключения. Тук, изглежда, е коренът на различията в индивидуалността. В средата на 90-те години на XX век Дийн Хеймър започва да търси ген, отговорен за поведението на авантюристичните личности. Както самият той казва, впуснал се да търси разликите между английския аван­тюрист и участник в Арабското въстание Лорънс и кралица Виктория. Необходими са много гени, за да се синтезира, кон­тролира, отдели и възприеме допамин, да не говорим за гените, които са необходими за изграждането на мозъка. Ето защо ни­кой, а най-малко Хеймър, не е очаквал да се намери единичен ген, контролиращ само тази страна на личността. Още повече че той не е очаквал всички разновидности на авантюризма да са генетични. По-скоро сред другите причини за авантюризма има и наследствени влияния.

    Първите генетични различия в гена D4DR на хромозома 11 са открити в лабораторията на Ричард Ебщайн от Йерусалим. В средата на този ген има променяща се повторена последова­телност – минисателитна фраза с дължина 48 букви, която се повтаря между два и единадесет пъти. Повечето от нас имат четири или седем копия от тази последователност, но има хора с две, три, пет, шест, осем, девет, десет или единадесет копия. Колкото броят на повторените копия е по-голям, толкова до­паминовият рецептор е по-неефективен. „Дълъг“ D4DR ген предполага ниска чувствителност към допамина, докато „къс“ D4DR ген предполага висока чувствителност. 

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 58 минути
    Докъде летяха българите през лято 2019?
    Най-посещаваната държава от българите за лято 2019 е Германия
    преди 2 часа
    В София стартира изграждането на нов мащабен офис проект
    Очаква се Park Lanе Office Center да бъде завършен в средата на 2021
    преди 22 часа
    Бизнес организации стартират инициатива за повече добри новини за българската икономика
    Кампанията „За да успеем в България“ е провокирана от отказа на електронните медии да споменават фирмени и продуктови наименования с информационна, а не с рекламна цел
    преди 23 часа
    ЕС даде ултиматум на Борис Джонсън
    „Покажи ни план за Брекзит в следващите 12 дни или това е краят“, гласи той