Колко процента от мозъка си използваме в действителност?

Наистина ли използваме само 10% от мозъка си? Отговорът на този и много други въпроси, свързани с човешкото тяло, дава Андрей Сазонов в „40 мита за здравето и храненето“, която излезе наскоро в България („Бард“). Вижте какво пише Сазонов за този мит... 

Общоизвестно е, че използваме само 10% от възможностите на главния си мозък или го задействаме само на 10%. Вече сто години човечеството вярва в това твърдение, възникнало в началото на 20 век. Не се знае кой е негов родоначалник. Някои приписват изказването на Алберт Айнщайн, други – на Зигмунд Фройд, но няма доказателства те да са правили такова изказване. Нито устно, нито писмено.

10%! 

Като се замислим, това е направо ужас.

Мозъкът е най-ценният ни орган, който ръководи жизнената дейност  на целия ни организъм и осигурява висшата му нервна дейност. Цялата информация, която получаваме през живота си, се пази в главния мозък и по-точно в кората на големите полукълба. Всичките ни способности се определят от кората... И така нататък. Разочароващо е да съзнаваме, че всъщност представляваме 10% от това, което можем да бъдем в действителност... Представяте ли си колко чужди езици щяхме да научим, колко други неща щяхме да направим, ако мозъкът ни работеше с всичките 100% от възможностите си! Добре де, поне със 70%. Но не и с 10%.

Де да можеше...

В наше време, ако някой не знае, съществуват какви ли не методи за изучаване на главния мозък – ехоенцефалография, ултразвукова доплерография, реоенцефалография на главния мозък, магнитнорезонасна томография на кръвоносните съдове в главния мозък, електроенцефалография, компютърна томография, позитронно-емисионна томография и т.н.

И никой от посочените методи не е успял да открие поне една напълно неактивна област в мозъка. Да не говорим, че не са открити 90% неактивни зони! 

Всичо в природата е рационално. В процеса на еволюцията  необходимите органи се развиват, а ненужните атрофират. Това е заради естествения подбор. Същината на процеса е, че оцеляват и дават потомство екземплярите, които са максимално нагодени към условията на околната среда – тоест онези, които притежават най-благоприятни белези, а тези, които не успяват да се нагодят, не дават потомство. Ако главният мозък не ни беше необходим във вида, в който е сега, през процеса на еволюцията той щеше да е атрофирал – да намалее до размери, при които да работи на 100%.

Да вземем например опашката. При животните тя изпълнява няколко важни функции – служи като кормило при бягане, плуване и полет, може да играе ролята на допълнителен крайник при местене от клон на клон по дърветата, може да се използва през брачния период за привличане на отсрещния пол... Докато на човека опашка изобщо не му е необходима. И какво имаме в крайна сметка? Само опашна кост – един рудимент на опашка, най-долният дял на гръбначния ни стълб. Рудимент е недоразвит орган, който някога е бил развит.

Ако използвахме само 10% от главния си мозък, в процеса на еволюцията той щеше да се смали десеторно. Защото „нефункциониращите“ 90% щяха да са непотребни. Това обаче не е станало.

Впрочем, митът за използваните 10% от главния мозък е по-скоро полезен, отколкото вреден, защото ни кара да развиваме, за задействаме „неработещите“ 90% и да накараме мозъка да работи с всичките си 100%. И въпреки всичко това все пак е мит, само мит и нищо повече от мит.

Всичко потребно се развива и усъвършенства, всичко непотребно отмира. Това правило няма изключения.