На всяко едно дете би трябвало да кажем...

На какво учим децата си? Повод да се замислим ни дават думите на Пабло Казалс, публикувани в книгата "Вътрешния компас" от Алекс Ровира (Colibri). Пабло Казалс е каталонец, считан за един от най-големите виолончелисти на всички времена.

Всяка изживяна от нас секунда е миг нов

и уникален във вселената,

миг, който никога няма да се повтори...

А на какво учим децата си?

Учим ги, че две и две прави четири,

че Париж е столица на Франция.

А кога ще ни остане време да ги научим как да

проумеят самите себе си? 

На всяко едно от тях би трябвало да кажем:

Знаеш ли какво си ти? Ти си чудо.

Ти си единствено. Никога преди не е имало

друго дете като теб.

С твоите крачета, с твоите ръчички, с палавите ти пръстчета

и с начина, по който ги мърдаш.

Може би от теб ще стане един нов Шекспир, един

Микеланджело, един Бетовен.

Имаш всичко необходимо за това.

Да, ти наистина си чудо.

И когато пораснеш, нима ще бъдеш способно да 

навредиш на друго създание, също толкова уникално

и неповторимо като теб?

Трябва да се трудиш – както всички ние се трудим -

за да направим така, че светът да бъде достоен

за своите чеда.