Как софиянци оценяват живота в столицата?

Как софиянци оценяват живота в столицата? На този въпрос се опитва да отговори социологическо проучване, проведено от „Алфа Рисърч“ ООД по поръчка от екипа на Визия за София. 

Обобщените резултати от проучването показват, че 91% от софиянците изразяват висока удовлетвореност от това, че живеят в столицата, и въпреки проблемите и критичните точки, 57% смятат, че като цяло градът се развива към по-добро място за живеене. Гражданите са удовлетворени в най-голяма степен от търговската мрежа, възможностите за култура, образователните възможности и публичният транспорт.

Приемливи за широко мнозинство от респондентите са публичните пространства и зелените зони, трудовите и бизнес възможностите, както и нивата на доходи, достъпността на жилищата и социалните услуги, природата и качеството на питейната вода. Столичани са най-критични към качеството на въздуха и нивото на шум, чистотата на града и състоянието на улиците и сградите в него, цените на живота и сигурността. Най-високите дялове на силна неудовлетвореност предизвикват материалният стандарт на живота и чистотата на града и качеството на въздуха. Най-голям ръст в одобрението в сравнение със сравнително изследване, проведено от Евробарометър през 2015 г., бележи градският транспорт.

Социално-демографският анализ на София показва, че развитието на София и утвърждаването й като основен икономически център на България привличат все повече хора в града през последните години и населението му непрекъснато нараства с плавни темпове. Според последните актуални данни на ГД ГРАО към 2017 г. жителите на столицата и крайградските територии са 1 311 348 души, без в това число да влизат пребиваващите без регистрация. Демографският ръст увеличава социално-икономическите възможности на града, но го изправя и пред редица инфраструктурни, урбанистични и екологични предизвикателства, които определят и ще определят средата и качеството на живот в близките десетилетия.

Открояваща се специфика на социално-икономическата структура на населението на София в сравнение със средното за страната е, че тук живеят значително повече млади хора в трудоспособна възраст – 77% под 60 г. спрямо 68% за страната. Относителният дял на висшистите в столицата е почти двойно по-голям от този за страната, а средният месечен доход на човек е 661 лв. спрямо 488 за страната за 2017 г. Тази благоприятна социално-демографска картина се отразява в по-високата удовлетвореност на софиянци от здравето и живота им като цяло, но удовлетвореността от нивата на доходи и цените на живота не са така високи.

Разглеждайки разликите между обособените зони на града, с висок образователно-културен и икономически капитал са най-вече централните градски части, където 2/3 от жителите са висшисти, а над 50% имат доходи над 1000 лв. на член от домакинството. В тези части е концентрирано както по-застаряващо, така и по-младо население – хора, заети в частния сектор, с професии, изискващи високо образование и квалификация. Квартали, които имат добро образователно-културно ниво, но икономическият капитал варира в по-широки граници са Лозенец, Дианабад, Гоце Делчев, Гео Милев, Яворов, Христо Смирненски. В тези квартали живеят предимно високообразовани хора, заети с неръчен труд, но с доходи около средното за София. Като зони с нисък както образователно-културен, така и икономически капитал ясно се открояват крайградските територии, както и кварталите Надежда, Орландовци, Свобода. В Дружба, Люлин и Обеля дяловете на хората, определящи доходите си като недостатъчни, надвишават забележимо средните.

В северните и западни части на града равнището на качеството на живот е по-ниско, което е съпроводено с по-ниски самооценки и по-ниски нива на удовлетвореност от различни измерения на градския живот. Запитаните смятат, че качеството им на живот може да се подобри чрез развитието на публичния транспорт, благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишаване качеството на образованието в кварталните училища, децентрализация на културния живот и по-засилени мерки за сигурност.

Напълно удовлетворените от живота си са над двойно повече от частично удовлетворените в централната градска част, в източните и южни райони (Дианабад, Красно село, Лозенец, Гоце Делчев, Яворов, Гео Милев, Подуяне, Смирненски, Кръстова вада, Малинова долина, Манастирски ливади, Павлово), както и в северната крайградска зона.

Останалите запитани са далеч по-умерени. В западните квартали – Красна поляна, Западен парк, Фондови жилища, Разсадника напълно удовлетворените са едва 14%, а в Овча купел, Славия, Факултета – 20%. Следват жителите на кварталите Надежда, Орландовци, Свобода, Люлин и Обеля, където около 30% са напълно удовлетворени от живота си.

Удовлетвореността от публичния транспорт е особено висока сред респондентите от старите южни квартали, централната градска част и крайградските зони. Важно изключение е зоната на Овча купел, Славия, Факултета, където напълно доволни от публичния транспорт са едва 14%, а 26% са частично недоволни. С изключение на тях, повечето респонденти посочват публичния транспорт като едно от несъмнените преимущества на града. Нещо повече, градският транспорт е на първо място сред спонтанно изброяваните предимства на кварталите им. Близо две трети от респондентите се придвижват основно с градски транспорт и го ползват всекидневно.

Следващият най-удовлетворителен фактор в града е културният живот. Макар софиянци да не са масови потребители на култура и най-честите им напускания на квартала да са за посещения на търговски обекти и заведения за хранене, а най-разпространената културна практика да е посещението на кино, дистанционно те ценят възможностите за култура, които градът им предоставя. 91% от респондентите са удовлетворени от възможностите за културен живот в столицата, а 58% се чувстват напълно удовлетворени.  Най-активните културни публики са с възрастов профил от 18 до 40 години. По-диференцирано отношение има в западните квартали, но и в новите южни квартали на столицата, където общата неудовлетвореност надхвърля 30%.

Възможностите, които градът предоставя за образование, са високо оценени от респондентите – над половината от тях са напълно удовлетворени, а общата удовлетвореност достига 90%. Образователните възможности са една от характеристиките, които хората спонтанно посочват, когато биват запитани свободно да назоват предимствата на града си. Две трети от учащите заявяват пълна удовлетвореност от училищата и другите образователни институции в София. Общата неудовлетвореност е малка и категорично намалява с увеличаването на доходите.

Потенциален риск за града носи фактът, че респондентите с най-ниски доходи са по-неудовлетворени от образователните институции и това е индикатор, че образователната система не успява да противодейства на социалните неравенства, което създава предпоставка те да се възпроизвеждат през поколенията.

Картината на удовлетвореността от образователната инфраструктура обаче е доста различна в отделните градски зони. Най-доволни от възможностите за образование са центърът и източните квартали, останалите зони са по-скоро умерени, а най-висока е неудовлетвореността от кварталните училища в Хаджи Димитър, Левски, Христо Ботев (53%) и северните крайградски части (68%).

Софиянци са силно удовлетворени от достъпа до магазини и търговски площи в града си и оценяват това като едно от предимствата му. Като цяло са доволни и от кварталния достъп до търговски обекти, макар и на места по-умерено. Отчетливото изключение е зоната на Овча купел, Славия и Факултета, където рехавостта на търговска инфраструктура може да бъде един от признаците на сегрегация на зони от града.

Между 30 и 49% варира неудовлетвореността на софиянци от публичните пространства и зелените зони, природата и качеството на питейната вода, трудовите и бизнес възможности, както и нивата на доходи, достъпността на жилищата и социалните услуги. Най-високо е неудовлетворението от публичните пространства (пазари, площади, пешеходни зони) сред респондентите от северните райони – от Люлин и Обеля, от Дружба и от новите южни квартали. Неудовлетвореността от зелените зони надхвърля удовлетвореността в северните и западните квартали, в новите южни квартали, Младост и Мусагеница. Към състоянието на природата в част от кварталите неудовлетвореността е нищожна, но в крайградските зони, южната част и кварталите Надежда, Орландовци и Свобода тя е висока. Качеството на питейната вода е проблем на подвитошките квартали и крайградските зони.

Достъпността на жилищата в града е най-неудовлетворителна за респондентите от крайградските зони, Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Дружба, Люлин и Обеля.  

Достъпната работа е на трето място сред спонтанните отговори на въпроса кои са най-привлекателните черти на София, но същевременно участниците са на мнение, че повечето възможности за работа не водят до драстично по-висок жизнен стандарт. Софиянци оценяват трудовата ситуация като амбивалентна – многото възможности за работа привличат в града много хора, които обаче създават конкурентна среда и не получават достатъчно добри доходи. Най-критични към възможностите за достъп до пазара на труда са хората с по-ниски доходи, а северните и западните квартали, както и северната крайградска зона отново концентрират повече неудовлетвореност. Работещите в частния сектор са малко по-скептични към възможностите за бизнес в София от работещите на държавна или общинска работа, но и в двете групи общата удовлетвореност надхвърля 70%. Анализът показва преобладаващо мнение, че трудовите и бизнес възможности на града го карат да расте, но нивото на доходите остава недостатъчно удовлетворително.

По отношение на доходите, най-висока неудовлетвореност очаквано споделят пенсионерите и безработните, следвани от заетите с ръчен труд (60% неудовлетворени, от които половината са напълно неудовлетворени). Териториално най-голяма концентрация на недоволни от нивата на доходите си са в Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Христо Ботев, следвани от северната крайградска зона и Дружба. 

Като най-голям дразнител в живота си в града спонтанно запитаните посочват най-вече трафикът (46%), мръсният въздух (36%), презастрояването и чистотата. Мръсният въздух се посочва като основен проблем на София от близо три четвърти от софиянци – най-често от респондентите в пет от 13-те зони – северните квартали на града, част от западните (Люлин, Обеля, Овча купел, Славия, Факултета) и крайградските зони. Обобщаването на резултатите, свързани с въздуха обаче дава посока за анализи, че софиянци са чувствителни към проблема, но чувствителността им не е пряко свързана с тяхното участие и навици. В Овча купел, Славия и Факултета и крайградските зони например респондентите са доволни от чистия въздух в квартала си, но обявяват мръсния въздух за проблем номер едно на София.

16% от запитаните посочват спонтанно чистотата като един от основните проблеми в града и 71% не са удовлетворени от чистотата. Близо две трети от жителите на южната крайградска зона обаче пък са напълно удовлетворени от чистотата в кварталите си, а около 50% са частично удовлетворените сред жители на северната крайградска зона, на градския център и на Овча купел, Славия и Факултета. Високото ниво на шум е стандартен проблем на големите градове и в София неудовлетвореността по този показател възлиза на 59%, макар че тоталната неудовлетвореност не е прекомерно висока. Софиянци по-скоро са свикнали с шума – той не се явява в списъка със спонтанно посочвани проблеми нито на града като цяло, нито на кварталите, в които живеят респондентите.

Състоянието на улиците и сградите в града е неудовлетворително за 56%. Според тези респонденти сградният фонд се санира на принципа „всеки за себе си“, а състоянието на уличната настилка и тротоарите е лошо. Уличната инфраструктура („дупките по улиците“) държи първото място в спонтанно посочваните проблеми на кварталите. Сигурността въобще не се е споменавала, когато социолозите са запитвали хората сами да назоват проблемите на града и кварталите, а при въпрос дали са удовлетворени от сигурността в града, делът на неудовлетворените е 51%, а делът на удовлетворените – 47%.

Един от подробно разгледаните индикатори за качеството на живот е мнението за жилищните условия за домакинствата. От събраните данни става ясно, че столичното население разполага с относително достатъчен жилищен фонд. Преобладаващият модел е на нуклеарното семейство, което обитава най-често 2-3 стаи. Основната част от респондентите обитават собствени или съсобствени имоти (63%) или пък такива, които са им предоставени безвъзмездно (26%). На свободен наем живеят само 9%, а наемателите на общински жилища са пренебрежимо число. Най-голям е относителният дял на наемателите във възрастовите сегменти 18-30 и 31-40 години. Очаквано, най-много собственици на ипотекирани жилища има във възрастовия диапазон 31-40 с доходи над 1000 лв. на член от домакинството. Жилищният въпрос в София се решава изцяло частно и пазарно, но някои софиянци не разполагат с финансов ресурс да упражняват пазарен избор и остават да живеят в жилищата, които наследяват. Тази тенденция се забелязва най-вече в кварталите Овча купел, Славия, Факултета, Надежда, Орландовци, Свобода, Връбница, Красна поляна, Разсадника, Фондови жилища.

Над 70% от респондентите живеят в жилища в сгради, строени преди 1989 г. Дяловете на живеещите в изцяло санирани сгради и на живеещите в сгради, строени след 1990 г. са почти еднакво големи – малко под една пета. Друга една пета живеят в изцяло несанирани сгради. Потенциален проблем на столицата, регистриран в изследването е, че сградният фонд остарява и се амортизира, а поддръжката му е изцяло инициатива на отделните собственици на фамилни имоти, които ги благоустрояват “на парче” и „навътре“. Това обяснява и фактът, че близо две трети от респондентите оценяват състоянието на сградата, в която се намира жилището им, като по-скоро добро или много добро, а по-малък дял от 38% намират състоянието на сградите и улиците в квартала си за удовлетворително.

Генерално обаче повечето респонденти намират, че в последните години кварталите им се променят към по-добро и стават по-добри места за живеене. Най-доволни са жителите на южната крайградска част, центъра, следвани от живеещите в старите южни квартали (Красно село, Лозенец, Гоце Делче, Дианабад), както и тези в Яворов и Гео Милев, в новите южни подвитошки квартали и в северната крайградска зона. Най-много неудовлетворени от квартала си има в Дружба, в крайните западни квартали (Славия, Овча купел, Факултета), в северните квартали (Надежда, Орландовци, Свобода) и в западните (Красна поляна, Разсадника, Фондови Жилища), Люлин и Обеля. Като цяло софиянци са по-доволни от града си и по-умерено доволни от квартала си. Логично, когато бъдат запитани, дали центърът или кварталите да се развиват приоритетно, три четвърти от респондентите избират кварталите.