Ятото наброява 159 птици и е най-високата численост розово фламинго в България
Ято от 159 птици розово фламинго оцвети водите на Атанасовско езеро, съобщават от община Бургас.
Птиците се хранят и нощуват в един от басейните, където намират любимата си храна - солничното раче и други водни безгръбначни. Според орнитологичния мониторинг възрастните екземпляри са 120, а младите птици сякаш съвсем умишлено са отделени от основното ято и се "надзирават" от няколко възрастни птици, досущ като в човешките детски градини.
Птиците са спокойни, не се впечатляват особено от единично човешко присъствие и не отлитат, само навлизат по-навътре в басейните. Ятото е доста шумно, в контраст с плаващите около него розови пеликани. Вижте видео:
Това е най-високата численост розово фламинго в България изобщо, след като миналата есен официално бяха преброени 126 птици, което прави Атанасовското езеро най-важното място за този вид у нас. Розовото фламинго вероятно прелита тук от делтата на река Марица или от Турция, където гнезди в многохилядни колонии. В последните години видът започна да разширява ареала си и да се среща все по- на север, като през 2017 г. бе отбелязано гнездене на няколко двойки в Украйна. Приема се, че една от причините за тази експанзия са глобалните промени в климата.
Освен удивителните и така харесвани гости, в езерото има и други любими розови птици - розовите пеликани. Сега тук могат да се видят до 3-4000 птици, които нощуват и почиват по дигите, а през деня прелитат до езерото Вая, за да се хранят. Многобройните ята на дъждосвирцовите птици - крайбрежни бекаси, водобегачи и брегобегачи, изпълват басейните и радват природолюбителите. Младите на саблеклюните, кокилобегачите и дъждосвирците са вече съвсем самостоятелни и са готови да поемат по дългите пътища на своите миграции.
Атанасовско езеро е Натура 2000 зона с разнообразни режими - северната част е поддържан резерват, южната част е защитена местност, а цялото езеро, както и прилежащите земеделски земи са включени в едноимената защитена зона - част от Европейската екологична мрежа.
Подобряването на водната циркулация, премахването на колебанията в солеността и водното ниво, създаването на нови гнездови територии са само част от дейностите в езерото през следващите 5 години, които ще доведат до по-доброто управление на крайбрежната лагуна. Това ще се случи благодарение на LIFE проекта "Лагуната на живота", изпълняван от Българска фондация Биоразнообразие, Черноморски солници АД, БДЗП и "Заедно 2011".