събота, 31 октомври 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2801 прочитания

    Какво научихме и какво не знаем за коронавируса?

    Епидемиологът проф. Дейвид Хейман отговаря на някои от най-често задаваните въпроси
    06 март 2020, 15:02 a+ a- a

    Какво научихме за коронавируса от случаите в Китай и по света до момента, как протича заболяването, кои хора са най-изложени на риск, кога ще се появи ваксина, какво не знаем за новия вирус, да очакваме ли още подобни огнища на болести в бъдеще, зад гърба ни ли е най-лошото? По покана на TED проф. Дейвид Хейман, епидемиолог от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, коментира актуалните за епидемията теми, като отговаря на тези и други въпроси.

    Какво се случва, ако се заразите с коронавирус?
    При по-голяма част от хората протича като леко заболяване, подобно на обикновена настинка. По-сериозно заболяването може да протече при възрастните хора, хората с придружаващи заболявания и при здравните работници. При последните това е така, тъй като са изложени на по-високо влияние на вируса спрямо останалите и в същото време нямат имунитет.

    Кои хора трябва да са най-загрижени за ситуацията?
    На първо място, хората в развиващите се страни, които нямат достъп до добра медицинска помощ и които изобщо може да не стигнат до болница, ако епидемията се разпространи в тяхната страна. Тези хора биха били изложени на голям риск, особено възрастните. Възрастните хора във всички страни са изложени на риск, но най-вече тези, които не могат да стигнат до кислород. Общото население изглежда не е изложено на голям риск.

    Хората с какви здравни проблеми са изложени на по-висок риск?
    На първо място, хората с белодробни заболявания, както и тези, при които има коморбидност (едновременното присъствие на едно или повече заболявания или разстройства, в допълнение към основното заболяване/разстройство, или ефекта от такива допълнителни заболявания или разстройства, бел.р.).
    Като цяло възрастните хора са изложени на по-голям риск, особено тези над 70 години, тъй като имунната им система не е толкова силна и са по-податливи на инфекции.

    Какво е общото и различното между епидемията от ТОРС през 2003 и коронавируса?
    Това е аналогичен проблем с всички нови инфекции. Това е инфекция, идваща от хора, които никога досега не са били изложени на този вирус. Те нямат защита и не е ясно дали имунната им система може да се справи с този вирус или не. Това е вирус, който обикновено се проявява при прилепи и други животни, но внезапно се появява при хората. И хората нямат опит с него. Но постепенно започваме да научаваме много, както направихме с ТОРС. И вече със сигурност има по-голям брой смъртни случаи, отколкото при ТОРС. Но процентът на смъртност е много по-малък, отколкото при ТОРС. При сегашния коронавирус той е 2% или вероятно по-малко, докато при ТОРС беше 10%. Така че това е много по-малко вирулентен вирус, но все пак е вирус, който причинява смърт.

    Адекватни ли са предприетите мерки на граничните пунктове и летищата?
    Ясно е, че летищата и сухопътните граници не могат да предотвратят навлизането на болестта. Хората в инкубационния период могат да преминат тази граница, да влязат в страни и след това да заразят други, когато се разболеят. Така че границите не са средство за предотвратяване на навлизането на инфекции в дадена страна чрез проверка на температурата на пътниците. Границите са важни, защото могат да информират подробно хората, които пристигат от рискови райони. Те трябва да бъдат информирани какви са признаците и симптомите на тази инфекция и какво трябва да направят, ако подозират, че могат да са заразени.

    Колко време е необходимо за създаване на ваксина?
    В момента ваксините са в процес на разработка и предстоят много изследвания. Необходимо е време първо да се разработи ваксината, след това да бъде изследвана за безопасност и ефективност при животни, които са заразени с вируса и след това се преминава към изследвания върху хора. Проучванията върху животни все още не са започнали, но скоро предстоят за някои ваксини. Смята се, че до края на годината или в началото на следващата може да се появят няколко варианта на ваксини, които след това да бъдат проучени за лицензиране от регулаторните агенции. Така че ще е необходима поне една година, докато има налична ваксина.

    Какви въпроси за епидемията все още са без отговор?
    Знаем как се предава, но не знаем колко лесно се предава при хора в общности или в открити зони. Знаем например, че в ограничената зона на круизен кораб вирусът се разпространява много лесно. Трябва да разберем по-добре как ще се разпространи, след като попадне в открити зони, където хората общуват с потенциално заразени.

    Какво ще кажете за глобалния отговор на епидемията?
    Основен проблем в света днес е, че ние гледаме на огнищата в развиващите се страни като на нещо, което трябва да спрем. Когато има огнище на Ебола, си мислим „Как можем да спрем това огнище в страната?“ Не мислим как да помогнем на тази страна да укрепи своя капацитет, така че бързо да открива и реагира на инфекции. Смятам, че не инвестираме достатъчно в подпомагане на държавите за повишаване на капацитета на общественото здравеопазване. Това, което направихме, е насочено към много механизми в световен мащаб, които осигуряват подкрепа на държавите за спиране на огнищата на зараза.

    Ще наблюдаваме ли повече огнища на болести в бъдеще?
    Днес има над седем милиарда души. Те изискват повече храна, повече неща и живеят все по-близо един до друг. Всъщност ние сме градски свят, в който хората живеят в градски райони. И в същото време отглеждаме повече животни, за да се изхранваме. Наблюдаваме как връзката човек-животно става все по-близка. Животни и хора живеем все по-близко на една и съща планета и в резултат смятам, че ще имаме все повече и повече подобни огнища. Така че зараждащата се днес инфекция е само предупреждение за това какво ще се случи в бъдеще. Трябва да сме сигурни, че сме способни да си партнираме и да работим тясно заедно в глобален мащаб, за да си гарантираме, че можем да засечем тези огнища, когато се появят, и бързо да предоставим необходимата информация за контрола им.

    Зад гърба ни ли е най-лошото?
    Не мога да предскажа с точност. Но всички трябва да сме подготвени за най-лошия сценарий. И в същото време да знаем как можем да защитим себе си и другите, ако станем част от тази епидемия. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 часа
    преди 14 часа
    Германия обяви цялата територия на България за рисков регион
    От 1 ноември ще има ограничителни мерки за пътуващите от страната ни граждани
    преди 14 часа
    ЕС отпуска €220 млн. за трансфер на пациенти с Covid-19
    Обстановката в Европа е много сериозна, трябва да действаме незабавно и в синхрон, заяви Урсула фон дер Лайен
    преди 15 часа
    В Бургас вече има детски научен и енергиен център „ПланeтУм“
    Той се намира в сградата на Морската гара и е част от обновената зона около пристанището на града
    преди 17 часа
    Над 18% ръст на френската икономика през 3-то тримесечие
    Френската централна банка очаква нов спад през последната четвърт на годината