Какво научихме и какво не знаем за коронавируса?

Какво научихме за коронавируса от случаите в Китай и по света до момента, как протича заболяването, кои хора са най-изложени на риск, кога ще се появи ваксина, какво не знаем за новия вирус, да очакваме ли още подобни огнища на болести в бъдеще, зад гърба ни ли е най-лошото? По покана на TED проф. Дейвид Хейман, епидемиолог от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, коментира актуалните за епидемията теми, като отговаря на тези и други въпроси.

Какво се случва, ако се заразите с коронавирус?
При по-голяма част от хората протича като леко заболяване, подобно на обикновена настинка. По-сериозно заболяването може да протече при възрастните хора, хората с придружаващи заболявания и при здравните работници. При последните това е така, тъй като са изложени на по-високо влияние на вируса спрямо останалите и в същото време нямат имунитет.

Кои хора трябва да са най-загрижени за ситуацията?
На първо място, хората в развиващите се страни, които нямат достъп до добра медицинска помощ и които изобщо може да не стигнат до болница, ако епидемията се разпространи в тяхната страна. Тези хора биха били изложени на голям риск, особено възрастните. Възрастните хора във всички страни са изложени на риск, но най-вече тези, които не могат да стигнат до кислород. Общото население изглежда не е изложено на голям риск.

Хората с какви здравни проблеми са изложени на по-висок риск?
На първо място, хората с белодробни заболявания, както и тези, при които има коморбидност (едновременното присъствие на едно или повече заболявания или разстройства, в допълнение към основното заболяване/разстройство, или ефекта от такива допълнителни заболявания или разстройства, бел.р.).
Като цяло възрастните хора са изложени на по-голям риск, особено тези над 70 години, тъй като имунната им система не е толкова силна и са по-податливи на инфекции.

Какво е общото и различното между епидемията от ТОРС през 2003 и коронавируса?
Това е аналогичен проблем с всички нови инфекции. Това е инфекция, идваща от хора, които никога досега не са били изложени на този вирус. Те нямат защита и не е ясно дали имунната им система може да се справи с този вирус или не. Това е вирус, който обикновено се проявява при прилепи и други животни, но внезапно се появява при хората. И хората нямат опит с него. Но постепенно започваме да научаваме много, както направихме с ТОРС. И вече със сигурност има по-голям брой смъртни случаи, отколкото при ТОРС. Но процентът на смъртност е много по-малък, отколкото при ТОРС. При сегашния коронавирус той е 2% или вероятно по-малко, докато при ТОРС беше 10%. Така че това е много по-малко вирулентен вирус, но все пак е вирус, който причинява смърт.

Адекватни ли са предприетите мерки на граничните пунктове и летищата?
Ясно е, че летищата и сухопътните граници не могат да предотвратят навлизането на болестта. Хората в инкубационния период могат да преминат тази граница, да влязат в страни и след това да заразят други, когато се разболеят. Така че границите не са средство за предотвратяване на навлизането на инфекции в дадена страна чрез проверка на температурата на пътниците. Границите са важни, защото могат да информират подробно хората, които пристигат от рискови райони. Те трябва да бъдат информирани какви са признаците и симптомите на тази инфекция и какво трябва да направят, ако подозират, че могат да са заразени.

Колко време е необходимо за създаване на ваксина?
В момента ваксините са в процес на разработка и предстоят много изследвания. Необходимо е време първо да се разработи ваксината, след това да бъде изследвана за безопасност и ефективност при животни, които са заразени с вируса и след това се преминава към изследвания върху хора. Проучванията върху животни все още не са започнали, но скоро предстоят за някои ваксини. Смята се, че до края на годината или в началото на следващата може да се появят няколко варианта на ваксини, които след това да бъдат проучени за лицензиране от регулаторните агенции. Така че ще е необходима поне една година, докато има налична ваксина.

Какви въпроси за епидемията все още са без отговор?
Знаем как се предава, но не знаем колко лесно се предава при хора в общности или в открити зони. Знаем например, че в ограничената зона на круизен кораб вирусът се разпространява много лесно. Трябва да разберем по-добре как ще се разпространи, след като попадне в открити зони, където хората общуват с потенциално заразени.

Какво ще кажете за глобалния отговор на епидемията?
Основен проблем в света днес е, че ние гледаме на огнищата в развиващите се страни като на нещо, което трябва да спрем. Когато има огнище на Ебола, си мислим „Как можем да спрем това огнище в страната?“ Не мислим как да помогнем на тази страна да укрепи своя капацитет, така че бързо да открива и реагира на инфекции. Смятам, че не инвестираме достатъчно в подпомагане на държавите за повишаване на капацитета на общественото здравеопазване. Това, което направихме, е насочено към много механизми в световен мащаб, които осигуряват подкрепа на държавите за спиране на огнищата на зараза.

Ще наблюдаваме ли повече огнища на болести в бъдеще?
Днес има над седем милиарда души. Те изискват повече храна, повече неща и живеят все по-близо един до друг. Всъщност ние сме градски свят, в който хората живеят в градски райони. И в същото време отглеждаме повече животни, за да се изхранваме. Наблюдаваме как връзката човек-животно става все по-близка. Животни и хора живеем все по-близко на една и съща планета и в резултат смятам, че ще имаме все повече и повече подобни огнища. Така че зараждащата се днес инфекция е само предупреждение за това какво ще се случи в бъдеще. Трябва да сме сигурни, че сме способни да си партнираме и да работим тясно заедно в глобален мащаб, за да си гарантираме, че можем да засечем тези огнища, когато се появят, и бързо да предоставим необходимата информация за контрола им.

Зад гърба ни ли е най-лошото?
Не мога да предскажа с точност. Но всички трябва да сме подготвени за най-лошия сценарий. И в същото време да знаем как можем да защитим себе си и другите, ако станем част от тази епидемия.