събота, 11 юли 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1072 прочитания

    Как коронавирусът промени живота ни?

    Ново проучване сред българите провери как се е променило поведението в динамичната ситуация на COVID-19
    26 март 2020, 15:42 a+ a- a

    Във време на коронавирус 87% от хората избягват или са ограничили събиранията, 84% мият ръцете си по-често, а 63% ползват дезинфектант. 77% са ограничили ползването на обществен транспорт, 81% са намалили пътуванията зад граница.

    Това установи проучване маркетинговата агенция Pragmatica, проведено сред градското население на България в периода 22-23 март, 10 дни след обявяването на кризисното положение в страната.  

    Данните показват, че при мъжете раздразнението от ситуацията е по-силно изразено, а сред жените по-осезаеми са притеснението и тъгата. Имайки предвид значително нарастващия брой заразени, напрежението и опасенията от заразяване в столицата и големите градове са по-силно изразени отколкото в по-малките населени места. Усеща се разлика и в настроението на работещите от вкъщи и тези, които са на работното си място. Работещите, които все още посещават работното си място, не са толкова притеснени от заразяване с COVID-19. От друга страна, обаче, те са много по-раздразнени от създалата се ситуация. Лицата до 60 години проявяват по-скоро бдителност отколкото притеснение от ситуацията, което се дължи на факта, че самите те не се чувстват толкова застрашени от COVID-19. От своя страна, хората над 60 години изпитват най-голямо опасение от заразяване с вируса.

    70% от лицата споделят, че коронавирусът създава напрежение в тяхното семейство. Положително е това, че изнервеността все още не е достигнала своя връх, тъй като едва 5% са посочили, че ситуацията вкъщи е много напрегната. В очакване на края на вирусната вълна, хората се чувстват както притеснени и разстроени, така и раздразнени.

    На въпрос „Доколко се притеснявате от възможността Ваши близки да се заразят с коронавирус“, 25% от респондентите дават оценка 8 от 10. Това води до извода, че в така създалата се ситуация се оказва, че хората са по-загрижени и са по-склонни да се притесняват повече за здравето на своите близки, отколкото за своето собствено здраве.

    Въпреки наложените кризисни мерки, 36% от изследваните лица споделят, че съвсем наскоро са излизали от вкъщи. Сред тях, хората под 30 годишна възраст са най-склонни да излизат навън, тъй като не са толкова притеснени за здравето си. Сравнително по-малко са хората, спазващи напълно социалната изолация - едва 12% не са излизали от вкъщи от пет и повече дни. Жените са по-склонни да прекарват повече време вкъщи. Като част от мерките за ограничаване на COVID-19 голяма част от заетите вече работят от вкъщи. Работещите от вкъщи са преобладаващо лица, които живеят в по-големи населени места.

    Притеснението от вируса си личи и в поведението на лицата – по-възрастните като по-застрашени са склонни да спазват по-стриктни мерки за опазване на здравето си. Много характерно за лицата под 30 години е това, че активно се информират и търсят данни за броя заболели. Друга мярка, която те предприемат е да отменят планираните си пътувания. Промяната в потреблението е осезаема – 56% от градското население посочват, че вече ограничават покупките си само до най-необходимото като това е най-типично за по-възрастните представители, а 10 от всички лица са пренасочили покупките си онлайн.

    Наблюдава се увеличена гледаемост на телевизия във всички възрастови групи, дължащо се на факта, че хората в момента прекарват необичайно дълго време в домовете си. Интересно е засиленото ползване на радио като това е най-характерно предимно за хората над 60 години. Темата за коронавируса е залегнала и в ежедневните разговори. Около 20% посочват, че се информират от приятели, роднини и колеги като това е особено обичайно за лицата до 60 години.

    Най-често хората са с очакването, че пикът на заболяването ще е в рамките на един месец. Известен нюанс се наблюдава в това, че лицата над 60 години по-често се затрудняват да определят кога ще е пикът на заразата, докато тези до 60 години са сравнително по-категорични в мнението си.

    Освен до притеснение за здравето, кризисната ситуация води и до притеснение за финансовото състояние на домакинството. Към момента, само 11 дни след обявените извънредни мерки в страната, почти 60% от домакинствата търпят финансови загуби, като те са най-осезаеми в групата на активно работещите – 31-59 годишните. Около 1/3 от лицата посочват, че търпят финансови поражения съвместно с друг член на семейството им. Като очаквана стъпка за олекотяване на семейния бюджет, домакинствата са ограничили някои от своите разходи. Обичайните разходи са ограничени най-вече от хората, работещи вкъщи. Те се изразяват в спад на покупките на храна, дрехи и обувки. Имайки предвид наложените кризисни мерки, очаквано ограничени са и разходите за заведения, развлечения, услуги. Резултатите показват, че средният размер на финансови загуби е 1023 лв.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 ден
    България бе приета във валутния механизъм ERM 2
    Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1,95583 лева
    преди 1 ден
    От 14 юли Гърция ще изисква отрицателен PCR тест за влизане през ГКПП „Кулата-Промахон“
    Тестът трябва да е направен не по-рано от 72 часа преди пристигането на границата
    преди 1 ден
    Министерството на туризма ще дава специален знак на спазващите мерките за безопасност
    Местата за хранене и настаняване ще получават специален печат
    преди 1 ден
    София ще тества иновативна практика за „зелен обществен транспорт при поискване“
    Проектът ще се изпълнява в рамките на 3 години и се очаква да започне през тази есен
    преди 1 ден
    Европейският съвет предложи по-малък бюджет на ЕС в сравнение с искането на ЕК
    Председателят на Съвета Шарл Мишел предложи отпускането на средства да бъде обвързано със върховенството на закона
    преди 1 ден
    Анализ на българския телекомуникационен пазар показва влошено ниво на конкуренция
    Страната ни е изпаднала от върха до дъното в класациите за интернет, показва анализ на ecta