Как влияе пандемията на усещането ни за време?

„Кой ден сме днес?“ Този въпрос си задаваме все по-често по време на пандемията от коронавирус, което показва едновременно как всички дни ни се сливат и как забравяме дори най-елементарни подробности, пише CNN.

Биологичният ни часовник е повреден. Вторниците са четвъртъци, които са сряда, които са неделя – няма работни дни и почивни дни, всичко се слива в едно. Съществуват само вчера, днес и утре. Заедно с това усещане за дезориентация ни се струва, че става все по-трудно да се концентрираме и ни отнема по-дълго да вършим неща, като че ли мозъците ни работят на по-бавни обороти.

Ако се чувствате сякаш мозъкът ви се превръща в желе, не сте сами. Според експерти всичко това се дължи на начина, по който пандемията се отразява на когнитивните ни способности – способността ни да мислим ясно, да учим и да помним.

„Това е перфектната буря между промени в средата, загуба на социална опора и увеличаване на когнитивния стрес“, казва Елиса Епел, професор по психиатрия в Университета Калифорния, Сан Франциско. „На всичкото отгоре повечето от нас не си набавят качествения сън, на който са свикнали.“ Ето какво се случва и какво можем да направим по въпроса:

Обичайната ни рутина я няма
Точно както телата ни зависят от фактори като слънчевата светлина, за да регулират циркадния ритъм (бел. ред.: 24-часовия ритъм), в същата степен те зависят и от психически и социални фактори, обяснява Епел. Тези фактори включват рутинни неща като сутрешно и вечерно пътуване от/до работното място, определени часове за хранене или седмични религиозни служби, които ни помагат да следим кой ден от седмицата е.

За онези от нас, които сме ограничени в домовете си, тези рутинни действия вече ги няма. Дните са изгубили обичайната си структура, което означава, че някогашните ясни граници вече са размити.

„Изгубили сме цялата рутина на една типична седмица и това означава, че уикендите вече не са граница или разделител или нещо, което очакваме с нетърпение“, казва Епел. „Сега почивните дни са същите като работните“.

Тъй като работата е вкъщи и вкъщи е офис за много хора, някои може да установят, че работят повече часове на ден или и през почивните дни. Няма ги излизанията по заведения, концертите и спортните събития, които разделяха уикендите от работната седмица и така дните просто се сливат. 

Загубата на рутината също така означава, че се губи повече психическа енергия за това да решим какво ще правим през всеки един ден.

„Когато човек има своята рутина, не се замисля за тези неща“, казва Лин Буфка, асоцииран изпълнителен директор по проучванията за практиките в Американската психологическа асоциация. „И така докато пътуването от/до работа може и да е уморително, в главата ви няма втори диалог, който се опитва да реши какво трябва да се случи днес.“

За тези, които все още ходят на работа рутината вероятно изглежда доста различно. Към това има и добавено психическо утежнение поради факта, че трябва да се помни, че трябва да се спазва социална дистанция, да се носи маска и да се избягва докосването на повърхности. Всичко това може да допринесе за чувство на дезориентация. 

Извършваме едновременно по няколко задачи много повече 
Поредната причина да не можем да следим кой ден е? Извършваме едновременно много задачи (мултитаскваме) много повече от преди. Много хора се оказват в ситуация, в която трябва да балансират между множество отговорности като домашно обучение на децата или грижи за възрастни роднини, докато работят на пълен работен ден или се борят със стреса от съкращение. 

Тъй като всички тези неща се случват на едно и също място и често по едно и също време, може да се окаже, че превключваме между различни задачи много по-често. Или пък сме свръхстимулирани от ползването на много устройства или от гледането на новини твърде много пъти на ден. Според Епел всички тези неща увеличават нашия когнитивен товар – с други думи, използват повече от нашия умствен ресурс.

„Оперативната ни памет е ограничен ресурс“, обяснява тя. „Лесно можем да го тестваме като се опитаме да вършим твърде много неща наведнъж или да мултитаскваме умствено.“

Това е и причината, поради която може да се окажете в ситуация да се мъчите да си спомните основни неща или да изпитвате затруднения да правите неща, които преди не са били проблем.

„Когато хората се опитват да мултитаскват, става по-трудно да се възприема информацията, която е непосредствено пред тях“, обяснява Ингер Бърнет-Зиглер, асоцииран професор по психиатрия и поведенчески науки в Северозападен университет. „След това информацията не се съхранява и те не могат да си спомнят какво са правили или казвали само момент или съвсем кратко време след това.“

Тези промени са причина за стрес
Да не можете да си спомните кой ден от седмицата е, може да е симптом за стрес, казва Зиглер. Пандемията се превръща в източник на хроничен стрес, имайки предвид, че продължава със седмици и дори месеци за някои хора. Високите нива на стрес пречат на концентрацията и вниманието и могат да засегнат краткосрочната памет.

Друг ефект от стреса – може да влоши качеството на съня.

„Много често, ако се чувствате стресирани или притеснени, тези чувства и мисли могат да се проявят като затруднят заспиването и оставането в спящо състояние за продължителен период от време“, обяснява още Бърнет-Зиглер.

Това безсъние може допълнително да влоши когнитивните способности, концентрацията и вниманието, както и краткосрочната памет.

И все пак времето е относително понятие
Какво можем да направим по въпроса? Психиатри и психолози препоръчват да се опитате да поддържате усещане за структурираност, доколкото е възможно. Една от възможните стратегии е да си лягате вечер и да ставате сутрин по едно и също време. Те също така препоръчват да почивате често. През тези кратки почивки може да правите физически упражнения, да ядете здравословно и да ограничите „консумацията на новини“. 

„И ако ви кара да се чувствате по-добре, вече никой не знае кой ден сме. Времето е илюзия“, завършват от CNN.