"Страх": Как се вземат най-важните решения в Белия дом?

Месеци преди президентските избори в САЩ на 20 ноември 2020 и в разгара на световна пандемия, в която съдбата на стотици хиляди американци зависи от решенията на президента Доналд Тръмп, на български език излиза бестселъра „Страх” от Боб Удуърд – журналиста, помогнал за разкриването на скандала „Уотъргейт“, довел до оставката на американския президент Ричард Никсън през 1974. Книгата у нас се издава от „Сиела” и е в превод на Георги Иванов.

"Страх" се появи в САЩ през 2018 - две години след като Тръмп зае поста на 45-ия президент на САЩ. Книгата моментално се превърна в безапелационен бестселър и предизвика агресията на държавния глава в Twitter.

В „Страх” един от най-авторитетните американски журналисти, отразявал управленията на деветима президенти и двукратен носител на „Пулицър“, разкрива в неподозирани детайли не само хаоса и противоборствата в Белия дом през последните години, но и как се вземат най-важните решения за външната и вътрешната американска политика.

Това не е книга „за” или „против” Тръмп. Удуърд проследява с безкомпромисна прецизност не само действията му, но и на хората, с чиято помощ той успя да съкруши кандидата на демократите Хилари Клинтън – и най-вече кой е Стив Банън.

Позовавайки се на разговори с хора от най-близкия кръг на Тръмп и изграждайки книгата си на база събраната информация от срещи, лични дневници, протоколи и правителствени документи, той описва как са вземани ключови решения в сферата на външната политика, а също и за вътрешни въпроси като търговията, митата, имиграцията, данъците и други яростно оспорвани теми от американската вътрешна политика. Не са пропуснати войните, разтърсили социалния и политически живот на САЩ – изострените отношения с ФБР и медиите, скандалите около личния живот на милионера и др.

В „Страх” ще откриете една звучаща почти невероятно, но съвсем истинска и смущаваща история – документ на времето, в която изпълнителната власт на най-могъщата държава в света в продължение на години е пред нервен срив и окована в най-безмилостния страх – страха от властта.

„Истинската власт е – дори не искам да използвам думата... страх!“, заявява кандидатът за президент Доналд Дж. Тръмп в интервю с Боб Удуърд и Робърт Коста на 31 март 2016 в сградата на старата поща, която Тръмп превръща в луксозния „Тръмп Интернешънъл Хотел“, Вашингтон.

През януари тази година стана ясно, че Удуърд вече работи по продължение на "Страх".

Публикуваме откъс от "Страх", предоставен ни от издателство „Сиела“.

На следващата вечер, неделя, Банън отиде на новото си работно място – „Тръмп Тауър“ в Ню Йорк. Щабът на кампанията. Това беше първият му работен ден, а до президентските избори оставаха 85 дни.

Качи се с асансьора до четиринадесетия етаж. Слънцето още огряваше града, беше август. Очакваше, като влезе, хиляда човека да попитат „Както прави Банън тук?“. Трябваше да си измисли някаква версия.

Той влезе във „военния щаб“, центъра за бързо реагиране, с всички светещи екрани.

Вътре имаше един човек. На Банън му се стори хлапе.

– Ти кой си? – попита Банън.

– Анди Сърабиан.

– Къде, по дяволите, са всички?

– Не знам – отговори Сърабиан. – В неделя винаги е така.

– Това е щабът на кампанията?

– Ами, да.

– Имам предвид мястото, откъдето се ръководи цялата работа?

– Ами, да. – Сърабиан посочи офиса на Джейсън Милър, главен директор комуникации, и Хоуп Хикс, младата бивша моделка, която беше станала основна връзка с пресата и може би най-близка с Тръмп от екипа. Сърабиан беше директор на „военния щаб“.

– Не работите ли през уикенда?

Сърабиан пак каза „да“. Някои работеха от Вашингтон, някои от вкъщи.

Банън опита пак:

– През уикенда на това място има ли хора?

– Горе-долу по толкова.

– Къде, по дяволите, е Джаред? Трябва да говоря с Джаред и Иванка.

Банън беше чул, че Джаред Къшнър, зет на Тръмп, е мозъкът и геният зад всичко тук. Джаред и Иванка бяха на яхтата на Дейвид Гефън – магнат от музикалната индустрия и всеизвестен дарител за демократите. Яхтата беше за 300 милиона долара, беше една от най-големите в света и в този момент плаваше покрай бреговете на Хърватия. На нея беше и Уенди Денг, бизнесдама и бивша съпруга на Рупърт Мърдок.

Манъфърт се обади на Банън. Искаше да се срещнат.

– Защо не се качиш? – каза Манъфърт.

– Къде?

– В кулата.

Наложи се Банън да се върне в лобито, за да вземе асансьора към жилищната част. По пътя нагоре се чудеше дали това беше сделката, която Тръмп е предложил на шефа на кампанията си. „Ако ми даде и на мен един пентхаус в „Тръмп Тауър“, защо не?“ Щеше да бъде по-добре от малкото му жилище до Брайънт парк.

Оказа се, че Манъфърт е собственик на мястото.

На Банън му стана мъчно за Манъфърт. Мениджърът на кампанията беше изумен от успеха и силата на акаунта на Тръмп в Туитър и беше създал свой собствен. Но през април „Ню Йорк Дейли Нюз“ бяха публикували статия със заглавието: „Да направим Америка мръснишка отново“, в която се отбелязваше, че Манъфърт – вероятно незнаещ, че Туитър е публична платформа – беше последвал клуб, наречен „Декаденс“, който обещаваше сбъдване на сексуални фантазии като връзване и размяна на двойки. „Манъфърт последвал мястото, където претенциозните ходят да търсят най-перверзните услуги и което се води най-интимният клуб за размяна на партньори.“

Домът на Манъфърт беше много красив. Катлийн Манъфърт, съпругата му, която беше адвокат, на 60, но на Банън изглеждаше на 40, сега беше облечена в бяло и се беше излегнала на дивана като същинска Джоан Колинс, актрисата от „Династия“.

– Искам да ти благодаря много, че се опита да ме защитиш – каза Манъфърт. – Доналд си е такъв. Така се държи през цялото време.

– Някои неща ми се сториха направо удар под кръста – каза Банън.

Манъфърт махна с ръка.

– Виж, всички ми казват, че ти познаваш медиите добре – каза той.

– Ръководя крайнодесен уеб сайт. Знам кой на коя страна е.

– Може ли да те помоля да погледнеш нещо – каза Манъфърт, подавайки му чернова на статия в „Ню Йорк Таймс“, озаглавена: „Тайни счетоводни документи в Украйна крият плащания към шефа на кампанията на Доналд Тръмп“.

Банън прочете: „Ордери, написани на ръка, показват 12,7 милиона долара недекларирани кешови плащания с получател г-н Манъфърт от страна на проруска политическа партия“. – Дванайсет милиона шибани долара на ръка от Украйна! – Банън почти изкрещя.

– Какво? – каза г-жа Манъфърт и подскочи.

– Нищо, скъпа – каза Манъфърт. – Нищо.

– Кога ще излезе статията? – попита Банън.

– Може би тази вечер.

– Тръмп знае ли за това?

Манъфърт каза „не“.

–А ти откога знаеш?

От два месеца, каза Манъфърт, когато „Таймс“ започнали разследването. Банън прочете първите 10-ина параграфа. Беше смъртоносен удар. Край за Манъфърт.

– Адвокатът ми каза да не съдействам – каза Манъфърт. – Просто искаха да ме очернят.

– Трябва да уволниш адвоката си.

– Сериозно се замислям.

– И да се обадиш на Тръмп… отиди и се виж с него лице в лице. Ако това излезе във вестника и той не знае предварително, с теб е свършено. Как въобще е възможно да вземеш 12,7 милиона долара в брой?

– Това са пълни лъжи – каза Манъфърт. – Имах разходи.

– Какво имаш предвид?

– Аз съм просто общ консултант – обясни той. – Имам си хора.

Много други хора бяха работили за него в Украйна.

– Всичко отиваше за тези хора. Аз едва ли съм взел повече от половин милион.

– Обаче това го няма в статията. Там пише, че ти си взел 12,7 милиона долара, разбираш ли?

Банън се обади на Джаред. – Трябва да се върнеш тук – каза му той.

Статията за Манъфърт се появи същата вечер в онлайн изданието на „Ню Йорк Таймс“ и на следващата сутрин в самия вестник. Както беше предвидил Банън, Тръмп бeше бесен. Не беше предупреден. Т

ръмп се обади на Рейнс Прибъс да му каже, че Стийв Банън поема като директор на кампанията. Прибъс се чудеше как Тръмп отново вкарва някой с много малко опит в ръководенето на каквото и да било, но не каза много по въпроса. Беше си сменил мнението за „Брейтбарт“ и Банън. След като го мачкаха около две години като част от републиканския елит, той разви нова стратегия: много по-лесно беше да работи с тях и да го мачкат по-малко.