Как COVID-19 засяга жените в ЕС?

Пандемията от коронавируса през последната година засилва неравенствата между половете в ЕС. Социално-икономическото отражение на кризата заплашва постигнатия напредък относно равенството на половете в ЕС и отвъд него.

Индексът на Европейския институт за равенството на половете за 2020 показва ограничен напредък - коефициентът за ЕС е 67,9% (100% би означавало пълно равенство), но с това темпо жените в Европа ще се радват на пълно равенство след поне 60 години. Показателят за България е под средния за ЕС.

Пандемията може да доведе до изпадането на още 47 милиона жени и момичета в бедност по света.

От 49-те милиона заети в сектора на оказване на грижи в ЕС около три четвърти са жени. Те са сред хората, в които са в най-голяма степен изложени на вируса. Най-голям е дисбалансът в Латвия, където 88% от работещите в здравеопазването са жени. В България делът на жените в този сектор е 76%, колкото е и в ЕС като цяло. Жените са мнозинство от заетите и в други сектори, които останаха отворени по време на пандемията - например, в сектора на продажбите и при грижите за деца. Около 82% от касиерите в ЕС са жени; делът им сред чистачите по домовете достига 95%.

По-голяма несигурност на работните места
Около 84% от работещите жени са заети в сектора на услугите, който беше силно засегнат от кризата с COVID-19. Това означава, че рисковете част от тях да загубят работните си места са по-големи. Ограниченията повлияха и на други професии с висок дял на жените - например, предучилищни грижи, секретарска и домакинска работа. Над 30% от жените работят на непълен работен ден; много жени са заети и в неформалната икономика, в която липсва защита на трудовите и осигурителните права. Ако дете или възрастен роднина се разболее, грижите обикновено падат на плещите на жените. Затварянето на училища в кризата затрудни допълнително жените при работата от вкъщи.

Засилване на насилието спрямо жените
Около 50 жени в ЕС губят живота си всяка седмица вследствие на домашно насилие. Нещата се влошиха допълнително по време на пандемията, а ограниченията направиха още по-трудно за жертвите да потърсят помощ. В същото време засиленото използване на интернет доведе до увеличаване на тормоза и насилието, основано на пола, в дигиталното пространство, както и на сексуалната експлоатация на деца и особено на момичета онлайн. Някои страни в ЕС предприемат допълнителни мерки срещу насилието, основано на пола, по време на пандемията.

Тези проблеми и неравенства изискват спешни решения, отбелязват от Европейския парламент.