Ако не владеете чувствата си, финансовите ви познания нямат голямо значение

Моргън Хаузел

Моргън Хаузел е финансов консултант и двукратен финалист за наградата Gerald Loeb за високи постижения в бизнес и финансовата журналистика. „Психология на забогатяването“ е първата му книга. Много скоро след издаването ѝ, тя светкавично набира популярност на световния пазар. В края на февруари 2021 книгата дебютира и на българския пазар, издавана от „ЕРА“. В „Психология на забогатяването“ Хаузел споделя универсални уроци за смисъла на успеха, парите и благополучието.

Вижте какво разказа пред Economy.bg Моргън Хаузел за мотивите да напише подобна книга и какво е добре да имаме предвид за инвестирането, спестяването и отношението ни към парите.

Вашата книга „Психология на забогатяването“ вече е на българския пазар. Разкажете ни малко повече за нея.
Преди всичко исках да напиша книга за съществените неща по темата, без излишни отклонения и разтягане. Аз самия чета много книги и нещо, което е валидно за мен, а сигурен съм и за част от вашите читатели – не завършваме много от започнатите книги. Не завършвам дори такива, които обичам и препоръчвам на приятелите си – често се случва да стигна до определен момент, да извлека поуките и да загубя мотивацията да дочета до края. Затова написах книга с кратки глави. Влизам в дълбочина, но от уважение към читателя не навлизам в празнословие. При публикуването на книгата един от издателите ме попита дали няма грешка в дължината на една от главите, която е само една страница. Отвърнах, че няма грешка. Tова е всичко, което имам да кажа по темата от уважение към читателите.

Смятам, че нехудожествената литература, в т.ч. бизнес книгите, не се нуждаят от стотици страници с обяснения. Опитах се да представя нещата ясно и точно, в конкретика и да премина към следващата тема.  За мен задържането на вниманието върху текста е изключително важно.

Марк Твен е казал, „за да бъдеш добър писател, изключи от текста частите, които всички прескачат”. Винаги се придържам към принципа да казвам възможно най-много с възможно най-малко думи.

Пишете, че хората постоянно трябва да спестяват дори без да имат специфична цел. Защо?
Защото спестяването е едно от нещата, над които имате пълен контрол за вашия финансов резултат в бъдеще. Важно е да се фокусираме върху тежестта, която можем да вдигнем – това е спестяването. Онова, което наистина би имало значение, е да успеете да постигнете възвръщаемост на инвестициите ви, да реинвестирате и търпеливо да ги оставите да се увеличат с времето. Не се нуждаете от никакви усилия, за да го направите. И това е, което ще ви докара до върха на пазара с течение на времето.

Казвате, че парите са по-зависими от психологията, отколкото от финансовите познания. Бихте ли пояснили?
Отношението ни към парите е най-важната част в инвестирането. Може да сте най-умелия търговец на акции, да използвате най-добрите и сложни икономически модели за прогнозиране, да бъдете абсолютен финансов гений, но ако не владеете чувствате си, алчността, страха, не знаете на кого да се доверите и нямате дългосрочен поглед, то финансовите ви познания няма да имат голямо значение.

Кой е най-важният урок за инвестирането? Откъде да започне неопитният човек?
Ще ви разкажа историята на един скромен и пестелив мъж, който през целия си живот бил служител в бензиностанция, а после и портиер. Същият този човек в края на жизнения си път раздал 7 милиона долара за благотворителност. Хората, които го познавали били озадачени откъде е събрал толкова пари. Предприели разследване и преглед на редица документи и архиви. И знаете ли, нямало никаква особена тайна – не е наследил наследство, не е спечелил от лотарията или нещо подобно. Това, което правил, е да купува евтини, но сигурни акции на компании, а инвестираното се натрупвало и умножавало с десетки години. Без най-вероятно да го осъзнава дори, той е усвоил психологическата страна на инвестирането – търпение, страст, не е търгувал, не се е отказал, а е реинвестирал и е оставил средствата да се акумулират с времето. И това е най-важното.

Не казвам, че сложната аналитична част няма значение, но ако комбинираш технически познания с грешно поведение, то ще загубиш. В този ред на мисли психологията на парите се оказва по-важна от аналитичната част, над която отделяме обикновено много повече време. Инвестирането не е наука за финансите, а за това как да се отнасяме към парите, как да се справим със страха и алчността, каква да бъде дългосрочната ни нагласа. Тези неща правят разликата в инвестиционния свят.

Срещали сме Ваши твърдения, че никой няма да успее да предвиди следващата криза. Защо смятете така? Предвидими ли са кризите?
Главната причина за това е, че рискът идва от това, което не виждаме. Най-голямата история е винаги тази, за която никой не говори. Но ако все пак се върнем назад, преди 2008 г., има хора като Питър Шиф и Нуриел Рубини, които твърдяха, че предстои провал на ипотечния пазар и банковият сектор ще колабира. Има няколко начина да погледнем на това. Въпреки това, те все пак са успели да предвидят кризата, за което заслужават признание.

Но има и една друга група от хора, която обобщава случилото се по начин, който ме кара да се чувствам скептично настроен да предвиждам какво би се случило в бъдеще. Някои от тях предвиждат кризи още от времето на администрацията на президента Картър. Но тези прогнози са по-скоро случайни събития – дори счупеният часовник е верен два пъти в денонощието. Или както в този случай – един път на няколко десетилетия.

По-важното е, че дори и да си предвидил, че се задава финансова криза, няма как да знаеш как ще се разгърне и какви ще са последствията. Много хора подготвиха портфейлите си с презумпцията, че щатският долар ще се срине. 

Друг е въпросът от колко много други фактори зависеше финансовата криза. Инвестиционната банка Bear Stearns беше купена от JP Morgan, Fannie Mae and Freddie Mac беше подкрепен от правителството на САЩ. Лемън Брадърс (Lehman Brothers) не успяха да си намерят купувач и банкрутираха въпреки възможното изкупуване от Барклис (Barclays) през септември 2008 година. Неуспехът да осъществят  трансакцията беше породен от факта, че преговорите се водеха през уикенда, а финансовият регулатор във Великобритания не одобрява сделки през почивните дни. Съответно, ако Лемън Брадърс се бяха сринали например в сряда, вероятно щяха да бъдат спасени от Барклис и нещата да се развият по съвсем друг начин. Има толкова други дребни фактори, които имат значение…

Друг пример - банката Мерил Линч (Merrill Lynch) е от ключовите играчи на вторичния пазар за ипотеки. Те бяха купени от Банката на Америка (Bank of America) за огромна сума. 

Има изобилие от фактори, които хората няма как да предвидят дори да са  усетили, че кризата се задава. Смятам, че това се отнася и за бъдещи кризи.

Какво мислите за биткойна? Как ще се развие криптовалутата в бъдеще?
Не притежавам биткойни и по-скоро се чувствам като наблюдател, който тръпне в очакване да види как ще се развият нещата. Но трябва да имаме предвид следното:

Биткойнът ще замени ли долара като валута, с която закупуваме битови стоки в бъдеще? – Не мисля, че това ще се случи. Не смятам, че ще успее да замени валутата.

И второ, биткойните са инструмент за спекулация. В този смисъл за тях има голям пазар и винаги ще има. Напълно вярвам, че има потенциала да се превърне в дигитално злато, с което може да се влияе на посоката на бъдеща инфлация и други подобни цели. Много хора са убедени в това, че биткойнът може да бъде използван за дългосрочна инвестиция, а когато много хора вярват в нещо, то е много вероятно да се случи.

Ако трябва да предположа как ще се развие в следващите 20 години, тъй като има доста спекулации по въпроса - ще има периоди, в които стойността му се вдига с 10-20-50% и след това пада с 90%. След това пак ще скача и пак ще пада. Тази тенденция е подобна на тези, които наблюдаваме при цената на златото в последните 100 години.

Меките умения не са особено разпространени във финансовия сектор. Финансовите консултанти не ги развиват достатъчно задълбочено, а те все повече се превръщат в изключително важен фактор за успех. Съгласен ли сте?
Наистина меките умения са много са важни. Инвестирането и планирането може да звучи повече като аналитична дейност – с всичките числа, формули, графики, което не ме разбирайте погрешно, е важна част, но психологическият елемент е по-важен.

Когато отделяш прекалено голямо внимание на сложните икономически модели е по-лесно да пренебрегнеш меките умения, които ти се струват отнесени и с липса на конкретика. Но за мен е очевидно – аналитичната част няма особено значение без психологическата.

Впрочем може да грешите с половината от индивидуалните си инвестиции и пак да се справяте много добре във времето. Интуитивно е да мислим, че ако сте страхотен инвеститор, всяка ваша инвестиция е успешна, но това никога не е така на практика – дори при най-добрите инвеститори в света.

Какви доказани практики за себеусъвършенстване препоръчвате на професионалистите в сферата?
Винаги разказвам следната история. Ако си доктор, например, най-вероятно имаш собствен личен лекар, който посещаваш, когато имаш здравословен проблем. И това не е защото има повече информация или знания от теб – обикновено имате сходно образование, квалификация и т.н. Причината, поради която го посещаваш е, че той може да погледне на проблема ти обективно, без емоционално пристрастие и обременеността, която ти би проявил към себе си.

Смятам, че финансовите консултанти и професионалисти трябва да работят на същия принцип. Дори да си опитен и квалифициран финансов анализатор, все пак трябва да имаш финансов съветник – дори това да е твой приятел. Разговаряй с него.

Аз го правя, въпреки че се смятам за професионалист. Когато трябва да взема сериозно финансово решение, се консултирам с приятелите си финансисти. 9 от 10 пъти те ще открият недостатъци и слаби места, над които не съм се замислял. Това се случва, защото нямат моята информационна и емоционална обремененост по темата. Човек винаги трябва да се консултира със специалисти в областта преди да предприеме някаква сериозна стъпка в инвестициите. Препоръчвам този метод на всеки, който иска да инвестира, за да избегне ненужни грешки.