петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2679 прочитания

    Как се справят с четенето в цифровата ера 15-годишните?

    Различават ли предубедената информация, имат ли основни знания как да се пазят от вредни имейли и свързано ли е екранното време с ефективността на четенето – отговаря изследването PISA 2018
    05 май 2021, 15:30 a+ a- a

    Цифровите технологии революционизираха писаното слово през 21 век. В миналото масовото производство на печатни книги прави информацията широко достъпна и стимулира хората да развиват умения за четене. И все пак производството на книги остава в ръце на малцина, а не на много. С цифровите технологии всичко това се променя. Всеки може да стане журналист или издател, изтъква Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в своето най-ново изследване PISA за грамотността сред 15-годишните.

    Сега хората намират милиони отговори на своите въпроси в Интернет с едно щракване на бутона. Но това, което са загубили, е сигурността в това кое е правилно или грешно, вярно или не. Грамотността през 21 век е свързана с изграждането и валидирането на знанията. Колкото повече информация има, толкова повече читателите трябва да знаят как да се ориентират сред неяснотите и да определят и валидират дадени гледни точки.

    Четенето в дигитален свят е още по-голямо предизвикателство предвид нарастващото производство и потребление на медийно съдържание. Понякога изглежда, че скоростта на разпространение на информацията е преди качеството на самата информация. Това допринася за „фалшиви новини“, дезинформация и климат „след истината“ (известен още като пост истина). Алгоритмите на социалните медии са проектирани да канализират потока на единомислещи хора един към друг. Това създава „ехо камери“, които подсилват нашите мисли и мнения вместо да ги поставят под въпрос, подхранвайки пристрастията на хората за потвърждаване на дадена информация. 

    Цифровото разделение изостря тези предизвикателства най-много за хората в неравностойно положение. Много ученици нямат достъп до Интернет у дома и трябва да разчитат на училищата, за да учат и практикуват своите дигитални умения. С пандемията Covid-19 и затварянето на училищата учениците трябваше да учат вкъщи и сами. Тази криза ясно показва, че е необходимо спешно да се развият автономни и усъвършенствани умения за четене, за да се подготвят младите хора в един все по-нестабилен, несигурен и двусмислен свят, се казва в доклада.

    Четенето е основният предмет, оценен в PISA 2018, и рамката за четене е създадена да включва основни умения за четене в дигитален свят. Този доклад предоставя важна информация за това как 15-годишните ученици развиват умения за четене, за да се ориентират в богатия на технологии 21 век.

    Основни изводи от доклада:

    Цифрово разделение
    • Средно за страните от ОИСР около 88% от учениците са имали връзка с интернет у дома и компютър, който биха могли да използват за училищна работа в PISA 2018 (средна стойност за ОИСР 31- 89%), с 28% повече, отколкото в PISA 2003.
    • Половината или по-малко от учениците са имали достъп както до връзка с интернет у дома, така и до компютър, който могат да използват за училищна работа в Доминиканската република, Индонезия, Малайзия, Мексико, Мароко, Перу, Филипините, Тайланд и Виетнам. Този процент е под 20% в селските райони на Индонезия, Мексико, Мароко и Филипините.
    • Четири от пет ученици в неравностойно положение в Малайзия, Мексико, Мароко, Перу, Филипините и Виетнам нямат достъп до Интернет у дома, а само в училище.

    Възможности за учене
    • Средно за страните от ОИСР около 54% от учениците съобщават, че са обучени в училище как да разпознаят дали информацията е предубедена.
    • Учениците са помолени да кликнат върху връзката на имейл от известен мобилен оператор и да попълнят формуляр с техните данни, за да спечелят смартфон, схема известна също като фишинг имейли. Средно 40% от учениците в страните от ОИСР са отговорили че щракването върху връзката е било донякъде подходящо или много подходящо.
    • Образователни системи с по-голям дял от учениците, които са били обучавани как да откриват предубедена информация в училище и които имат цифров достъп у дома е по-вероятно да разграничат факта от мнението в оценката за четене на PISA, дори след отчитането на БВП на глава от населението за държавата.

    Ориентиране в дигитална среда
    • Повече от половината от учениците в Китай, Хонконг (Китай), Корея, Сингапур и Китайски Тайпей са следвали инструкциите в оценката на PISA за четене чрез внимателно подбиране на страници, съответстващи на задачите, ограничаване на посещенията на неподходящи страници (стриктно фокусирана навигация) и активно навигиране както в единични, така и в множество източници (активно проучвателна навигация). Това навигационното поведение е силно свързано със знанието за ефективни стратегии за четене и ефективно четене.
    • Средно за страните от ОИСР, индексът на знания за ефективни стратегии за четене за оценка на достоверността на източници е най-силно свързано с ефективното четене след отчитане на социално-икономическите резултати и училищния статус на учениците. Другите две стратегии за четене (т.е. индексите на знанията на учениците относно стратегиите за четене за разбиране и запаметяване на текст и обобщаване на информация) също са свързани с ефективността на четенето.

    Стратегии за справяне с неравенството и разликата при половете
    • Учениците в неравностойно положение възприемат оценката по четене на PISA като по-трудна от учениците в напредналите държави.
    • Момчетата съобщават, че смятат, че тестът за четене на PISA е по-лесен от момичетата, въпреки че момчетата имат 25 точки по-малко от момичетата в четенето, след отчитане на социално-икономическите условия на учениците.
    • Почти две трети от връзката между пола и резултатите от четенето могат да бъдат обяснени с разликата между знанията на момчетата и момичетата за ефективни стратегии за четене. Почти 30% от връзката между социално-икономическия статус и представянето на децата в четенето могат да се обяснят със смооценката за четене на учениците, които имат добри социално-икономически статут и тези, които нямат такъв.

    Четене на хартия и дигиталния свят
    • Учениците, които съобщават, че четат книги по-често на хартия, отколкото в цифров формат, се представят по-добре при четене и прекарват повече време в четене за удоволствие във всички участващи държави/икономики в PISA 2018.
    • В сравнение с ученици, които рядко или никога не четат книги, четящите електронни книги в страните от ОИСР четат за удоволствие 3 часа повече седмично, читателите на печатни книги около 4 часа повече, а тези, които балансират двата формата, около 5 часа или повече седмично след отчитане на социално-икономическия произход и пола на учениците и училищата.

    Учителски практики
    • Учениците и момчетата в неравностойно положение, които обикновено имат по-ниски показатели за четене, възприемат по-малко стимулиращи четенето дейности от техните учители в 49 държави/икономики, участващи в PISA 2018.
    • По-честото четене на художествена литература и дълги текстове в училище е положително свързано с ефективното четене в повечето държави/икономики след отчитане на социално-икономическите профили на учениците и училищата.
    • Връзката между ефективността на четене и времето, прекарано в използване на цифрови устройства за училищна работа, е отрицателна за 36 държави и икономики след отчитане на социално-икономическия статус на учениците и училищата. Тази връзка обаче е положителна в Австралия, Дания, Корея, Нова Зеландия и САЩ.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 15 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 17 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 18 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 20 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк