Burnout: Просто умора… или професионално прегаряне?

Николета Митева е сертифициран кариерен консултант по програмата на GCDF (Global Career Development Facilitator). Кариерният ѝ път до момента е преминал през HR и Маркетинг отделите на различни компании, давайки ѝ възможност да се запознае с изискванията, които има пазарът на труда. Била е участник в множество обучения и курсове за личностно и психологическо развитие при международно признати специалисти. През 2019 става победител в категория „Дигитален PR и Influence Marketing“ в конкурса Digital Stars. Основател на център „Интегрален живот“ и кариерен консултант към NextStep.bg.

Трудно е да се отървем от медицинско състояние, за което дори не подозираме… Доста често именно това се случва със синдрома на професионалното прегаряне. Много хора дори не предполагат, че са достигнали до този изтощителен краен стадий на хроничен стрес до момента, в който здравето им не бъде силно застрашено, или близките не им дадат обратна връзка, че нещо сериозно не е наред с тях.

Когато говорим за синдром на професионалното прегаряне, е важно да се отбележи, че става въпрос не за еднократно стресово събитие, а по-скоро за дълъг период на постепенно нарастващ стрес. Често в практиката си, когато ми се налага да обясня как се случва този процес, давам за пример принципа на жабата в тенджерата. Ако загреете водата предварително и я метнете директно в тенджерата, вероятно тя ще подскочи и избяга, тъй като ще усети, че е в опасност. Но, ако сложите жабата в студена вода, която бавно се загрява, тя няма да усети кога точно се е сварила…

Подобно действа и burnout синдромът. Стресът се покачва постепенно за дълъг период от време, източвайки ресурсите ви за справяне, засилвайки вредните си странични ефекти, докато не ви превърне в сянка на самите себе си.

Цифрите

Около 77% от служителите, анкетирани в проучване на Deloitte, споделят, че са били в Burnout, като 70% от тях посочват, че компанията, в която работят, не прави достатъчно добра превенция и не оказва подкрепа в тази посока. Половината от анкетираните милениали казват, че са напуснали предходна работа поради професионално прегаряне.

Синдромът на професионалното прегаряне е толкова сериозен и разпространен, че през тази година Световната здравна организация разшири определението си за него, което към днешна дата е включено в последното издание на „Международната класификация на болестите“ от 2022 г. Дефиницията на СЗО е следната: „професионален феномен“, причиняван от „хроничен стрес на работното място, който не е управляван успешно“.

Разликата между умора и burnout

Трудно е да се дефинира разликата между умората и професионалното прегаряне. Добър индикатор е колко време ви отнема да се възстановите както физически, така и психически. Едно добро наспиване, здравословна храна, занимания с някое интригуващо хоби или горещ душ обикновено биха облекчили умората. Принципно с умората може да се справите сравнително бързо. Умът ви лесно може да промени негативните си нагласи в по-положителни, намирайки начини за справяне или заобикаляне на настоящите проблеми. Когато става дума за burnout… умората не изчезва така лесно дори ако спите цял ден или пък си вземете цяла седмица отпуск. Умората продължава да е налице всеки ден, дори и през уикенда. Когато се намирате в период на прегаряне, може да откриете, че любими за вас дейности вече изобщо не ви носят удоволствие. В този период мрачните мисли са най-близките спътници.

Умората не причинява липса на положителни емоции за дълъг период от време, тя няма да „отвлече“ ума ви в посока фалшиви вярвания, безизходни и мрачни мисли. Умората е временен физически проблем. Burnout синдромът, от своя страна, може да изтласка всички ваши положителни емоции и да ги замени с отрицателни.

Когато сте уморени, може да искате да останете сами за момент, но няма да се затворите за външния свят месеци наред. Това се случва при професионалното прегаряне - деперсонализация, или оттегляне от околните, от света, от социални дейности и активности, които доскоро са ви носили радост и наслада.

5-те етапа на Burnout

Както вече споменах, професионалното прегаряне се случва постепенно, то не е внезапна поява на мрачни мисли и негативни емоции. За да се достигне до burnout, вашите мисли, чувства и действия преминават през серия от етапи. Първоначалните може да не изглеждат като нещо застрашително, но в крайна сметка могат да доведат до крайната фаза, която затруднява изпълнението на професионалните ви, а понякога и на личните ви задължения:

1. Фаза на меден месец
Точно както по време на медения месец в брака, този етап е много приказен. В него има много енергия и оптимизъм. Независимо дали сте на нова работа, или сте били наскоро повишени, обичайно се изпитва удовлетворение, което води до периоди на продуктивност и мотивация да покажете най-добрата си страна.

2. Начална фаза на стреса
В някакъв момент фазата на медения месец приключва и вие започвате да изпитвате стрес. Това не означава, че всяка секунда от деня ви ще е стресираща, но все по-често се озовавате в ситуации, в които стресът взема надмощие. Когато този етап започне, е важно да обърнете внимание на всички физически или психически признаци. Например може да забележите, че сте започнали да губите фокус, по-лесно се разсейвате, или сте по-малко продуктивни, когато изпълнявате задачи. В тази фаза обикновено започва да се появява и психическата умора. Тя може да затруднява съня или способността ви да се наслаждавате на дейности извън работа, които доскоро са ви били инструмент за почивка и детокс от стреса.

3. Фаза на хроничния стрес
След като дълго време сте били изложени на ежедневни малки дози стрес, а ресурсите ви за справяне с него са започнали да отпадат един по един, рано или късно ще се озовете до точката, в която стресът става все по-голяма част от ежедневието ви. Именно в тази фаза идват и отчетливите отражения в работния процес – чувство за апатия към колегите и работния процес, забавени проекти и пропуснати крайни срокове, систематични закъснения за работа, загуба на усещане за смисъл и т.н. В социално отношение може да се наблюдава оттегляне, нежелание за разговори от ежедневен тип. В други случаи може да се наблюдава по-висока избухливост, сприхавост и агресивни прояви. Често тези чувства, емоции и поведения се пренасят и у дома, където могат да повлияят негативно на партньорските, семейните и приятелските отношения.

4. Фаза на прегарянето
Тази фаза настъпва, когато сте достигнали своя лимит и вече не можете да функционирате както обикновено. Проблемите на работното място започват да ви поглъщат дотолкова, че сякаш сте обсебени от тях и не можете да мислите за друго. Понякога може да имате моменти на вцепеняване, усещане за безнадеждност и самота, чувство на неудовлетвореност, съмнение в собствените ресурси и сили. В тази фаза физическите симптоми стават все по-интензивни. На този етап от професионалното прегаряне може да имате оплаквания като хронично главоболие, стомашно-чревни проблеми, промяна в апетита, загуба или повишаване на телесното тегло, мускулни болки и т.н. От социална гледна точка може често да чувате коментари от приятелите и семейството си, че нещо се е променило във вас.

5. Фаза на хроничния Burnout
Ако не сте предприели някакви мерки спрямо професионалното прегаряне, то може да прерасне в хронично и да стане неразделна част от ежедневието ви. В крайна сметка може да доведе до различни прояви на тревожност, панически атаки, депресия или до сериозни здравословни промени и заболявания. Всичко това неминуемо понижава работоспособността ви и застрашава вашия професионален и социален статус.

Как да се справите с професионалното прегаряне?

На този етап може би професионалното прегаряне звучи като нещо страшно, от което няма как да се възстановите. Добрата новина е, че има начини за справяне, дори и в последната фаза. Лошото е, че със сигурност процесът по възстановяване ще отнеме време и ще е необходимо да направите сериозни промени в начина си на живот.

Със сигурност няма универсална формула, чрез която да се възстановите от това травмиращо тялото и духа състояние. Все пак, ако се намирате в момент на професионално прегаряне и не знаете откъде да започнете процеса по вашето възстановяване, ето 4 стъпки, с които може да стартирате:

1. Бъдете информирани:
Важно е да повишаваше информираността си по темата, за да разпознавате успешно професионалното прегаряне. Няма как да се възстановите, ако не знаете какъв точно е проблемът.

2. Бъдете честни:
Може би най-важната крачка е да бъдете честни към себе си и да признаете, че има проблем. Споделете на околните в какъв етап се намирате. Инициирайте разговор с прекия ви началник и го уведомете за текущата ситуация. Помолете да излезете в отпуск, дайте си време за почивка и пространство да направите крачка назад и да прецените ситуацията от друг ъгъл. Междувременно потърсете нови начини да подходите към работните си задължения.

3. Бъдете си приоритет:
Опреснете стратегиите си за балансиране между професионалния и личния живот. Важно е да приоритизирате грижата за себе си и да планирате време за себе си. Тук не говорим да заминете на самотен остров, има много по-простички и бюджетни алтернативи, които са устойчиви във времето. Например: правете си малки почивки през деня, разхождайте се в обедната почивка, започнете да медитирате, запишете се на йога, на курс за личностно развитие или се обърнете към специалист, с когото да изследвате вътрешния си свят.

4. Научете се да казвате „Не“:
Много е важно да развиете умението си да казвате „не“. Хората, които са новопостъпили, често имат склонност да се съгласяват с всичко, тъй като е важно да се интегрират в екипа, да затвърдят своята стойност пред преките си ръководители и т.н. Това обаче може да бъде много опасно. Рано или късно може да се окаже, че сте се нагърбили с много задачи, с които не може да се справите.