За устойчивата филантропия и защо е важно да я има

Наскоро бе публикувано проучване, проведено от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe съвместно с Американската търговска камара в България и „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков” (ДГКВ) с подкрепата на благотворителното звено на Google (Google.org), което изследва пречките и потенциалните стимули за разгръщане на пълния филантропски потенциал и повишаване на социалната ангажираност на физическите лица и предприятията в България. Данните показват, че 49% от българите вече са склонни да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки; 50% редовно правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на около 235 млн. лева (около 140 лева на дарител). Въпреки това с подходящата мотивация и премахването на съществуващите пречки българските граждани биха могли да даряват до 567 млн. лева за социални каузи годишно – над два пъти повече, отколкото в момента.

Economy.bg се свърза със Здравка Угринова, управляващ партньор в ДГКВ, и Анна Корженевска, основател на Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, независим аполитичен мозъчен тръст, който води проучването в региона, за да разкажат повече за устойчивата филантропия, защо е важно да има такава дейност в едно общество и какви са пречките за осъществяването ѝ у нас.

Анна Корженевска е основател на Social Impact Alliance for Central & Eastern Europe, международен мозъчен тръст с операции в 11 страни от региона като част от CEE Impact Foundation. Завършила е City University of New York (бакалавърска степен) и Nottingham Trent University (MBA). Тя е първият поляк, който получава професионален сертификат по набиране на средства в New York University (NYU). Сътрудник на Forbes. Анна Корженевска е член на журито на Social Tides и Google.org Impact Challenge Central and Eastern Europe. Член е и на международни мрежи – WINGS, Catalyst 2030 и ERNOP. Тя е инициатор на стотици партньорства с най-известните компании и организации в света. Стартирала своята кариера в сферата на бизнеса, сега тя работи в различни сектори. Анна е голям привърженик на основаните на ценности партньорства и сътрудничество.

Защо е важно да има филантропия?
А.К. Отключването на частен капитал под формата на филантропия или инвестиции с въздействие в социални предприятия или стартиращи предприятия е от съществено значение за справяне със социалните и екологичните предизвикателства, пред които сме изправени в България и в по-широк план в региона на ЦИЕ и в световен мащаб. Филантропите често имат свързваща функция с публичните фондове, като действат, когато правителствата се нуждаят от повече време (което видяхме в случая с Covid-19) или в области, които са от по-малък интерес за публичната администрация. И двете са важни и се допълват взаимно.

З.У. Филантропията играе важна роля за подобряване на благосъстоянието на всяко общество, включително и на българското. Тя допринася съществено за решаването на социални проблеми, когато публичните средства, насочени към такива проблеми и нужди, са недостатъчни или се използват неефективно. Безвъзмездният принос на юридически и физически лица с ресурси, като пари, време, знания, опит и умения, за популяризиране и подкрепа на значими каузи е от решаващо значение в много социални области в България.

Какво ще рече устойчива филантропия?
З.У. Устойчивата/стратегическата филантропия не е еднократно благотворително усилие. Тя е дългосрочен и непрекъснат процес, включващ паралелни усилия и действия на различни заинтересовани страни, насочени към конкретни социални проблеми и оказващи дългосрочно устойчиво и положително въздействие върху обществото.

Къде стои България на фона на останалите държави в Източна Европа по отношение на филантропията?
А.К. Прилагам няколко важни факта (от проучването Philanthropy in CEE 2022):
    • настоящи донори: 39% (vs 47% в ЦИЕ);
    • 21% извършват доброволческа дейност (vs 33% в ЦИЕ);
    • 24% са променили филантропската си дейност благодарение на Covid-19 (vs 35% в ЦИЕ);
    • 69% са подкрепили Украйна по време на войната с Русия (vs 52% в ЦИЕ).

Здравка Угринова е управляващ съдружник в адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, като ръководи практическите групи „Общо корпоративно право“ и „Сливания и придобивания“. Тя е водещ адвокат в България със значителен опит и експертиза в областта на корпоративното и търговското право, сделки с частен капитал, придобивания в различни отрасли на частни и публични дружества, съвместни предприятия, концесии, търговско право, регулации и съответствие. Здравка е водещият адвокат, консултиращ много от големите местни и международни клиенти на фирмата по някои от най-големите сливания и придобивания, приватизационни и инфраструктурни проекти, възникнали някога на българския пазар. Тя е класирана в група 1 (Band 1) като водещ адвокат по сделки в областта на търговията, корпоративното право и сливанията и придобиванията в класациите на Chambers and Partners Europe, Legal 500 EMEA и IFLR1000.

От данните става ясно, че предприятия и хора са все по-склонни да ангажират своите ресурси (пари, време, умения) за справяне с най-належащите социални и екологични предизвикателства. Какво им пречи?
А.К. Да, от данните ясно се вижда, че бизнесът е все по-склонен да ангажира ресурсите си (пари, време, умения) за справяне с най-неотложните социални и екологични предизвикателства, мотивиран от все по-осъзнатите потребители, работодатели и инвеститори. 60% от българите вече предпочитат да купуват продукти и услуги от социално ангажирани марки, а 49% са готови да платят малко повече за тях. В съчетание с пазарната борба за таланти (32% от българите, когато търсят нова работа, обръщат внимание на това дали компанията е социално отговорна) това е силен мотиватор за бизнеса.

З.У. Съгласна съм, че бизнесът и хората в България са все по-склонни да допринасят с ресурси за решаването на социални и екологични проблеми по един или друг начин. Въпреки това много от тях срещат предизвикателства при намирането на подходящи НПО, с които да си партнират, които да гарантират прозрачност и отчетност на филантропските усилия. От друга страна, виждаме все повече инвеститори, които се фокусират върху инвестиране с цел въздействие, екологично устойчиво инвестиране или социално отговорно инвестиране в компании, които следват високи ESG стандарти. ESG отчитането от страна на българските дружества следва да се подобрява.

Как може да се промени това?
З. У. В България могат да се направят много промени, за да се насърчи по-голяма отдаденост към филантропията, като например повишаване на осведомеността и предоставяне на законодателни и незаконодателни стимули за филантропски инициативи, подобряване на обмена и споделянето на знания между различните заинтересовани страни.

Въпрос на законодателство ли е, или на нещо друго, а може би и на двете?
А.К. Подобно на други страни от ЦИЕ, потребителското търсене, изискванията на веригата за доставки и нормативната уредба изглеждат най-силните стимули. Данъчната и правната система обаче също трябва да бъдат подкрепящи или поне неутрални. В България благодарение на разговорите, които проведохме с ключови играчи на пазара, и на стратегическата подкрепа от страна на AmCham България и адвокатска кантора DGKV очертахме няколко въпроса, които си заслужава да бъдат разгледани по-отблизо, като например разпоредбите за търговска дейност на организации с нестопанска цел или липсата на яснота относно ДДС върху безвъзмездните услуги.

З.У. Създаването на по-добра среда за филантропия е въпрос на законодателство, но и на други фактори. Данъчните стимули и законодателната рамка, които насърчават благотворителността и доброволчеството, могат да стимулират филантропските дейности. Необходимо е да се обърне внимание и на незаконодателни фактори, като например липсата на силна местна инфраструктура на НПО.

От какво има нужда българското общество в момента?
А.К. Една устойчива екосистема за социално въздействие се нуждае от ангажирани донори и инвеститори, силни и независими организации на гражданското общество и подкрепящо законодателство. Кризите създадоха добра почва за промени. Въпросът е как да се поддържа по-високата ангажираност на бизнеса и гражданите. За мен това е въпрос на взаимно разбиране, образование на всички нива и сътрудничество.

З.У. Българското общество се нуждае от консенсус при определянето на своите приоритети и от работа в посока решаването на неотложни социални и екологични проблеми, за да се създаде по-приобщаваща, устойчива и справедлива среда, като се включат съвместните усилия и ресурси на публичния сектор, неправителствените организации, инвеститорите и бизнеса.