Проф. Ферари: Учете децата си да не се привързват към вещи

Снимка: Проф. Джоузеф Ферари, Личен архив

„Колкото по-затрупан с ненужни вещи е човек, толкова по-неудовлетворен от живота е”, посочва проф. Джоузеф Ферари. Той е професор по психология в Университета „Дьо Пол” в Чикаго, редактор на Журнал по превенция и интервенция и автор в над 350 научни статии. За себе си споделя, че обича да се впуска в области, които другите не са изследвали. Един от въпросите, които го вълнуват най-много, е склонността към трупане на вещи и държането им в безпорядък. Съвместно с д-р Катерин Ростер от бизнес факултета към Университета в Ню Мексико са провели над 12 изследвания по темата. Разговаряме с него, за да научим повече за изводите, до които са достигнали. Ето какво сподели той пред Economy.bg:

Какво мислите за твърдението, че високоинтелигентните хора, гениите харесват безпорядъка, хаоса? Истина ли е?
Не съм чувал подобно твърдение. Чувал съм, че Айнщайн е имал много претрупан офис, но Вие и аз не сме Айнщайн. Така че от гледна точка на обикновените хора не мисля, че това е вярно.

Какво е затрупването с вещи и по какво се различава от презапасяването - тема, която е доста по-изследвана?
Оценката дали някъде цари безпорядък е много субективна и подчинена на социални норми. При хората, които са склонни към презапасяване, винаги се наблюдава и безпорядък. Тези хора трупат вещи от една категория. Например 100 рула тоалетна хартия. Но не всички хора, които трупат вещи, са склонни към презапасяване. При втората група има вещи, които са в повече, но те са разнородни. Когато говорим за безпорядък, той не се отнася само до физическата ни среда, но и до дигиталните технологии - стари файлове, устройства. През 2018 една холандска компания установи, че хората държат по домовете си излишни вещи на стойност около 33 млрд. щ. д. В САЩ един човек държи средно 3 стари мобилни телефона.

Кои са най-често срещаните причини за това натрупване на непотребни вещи?
Защо пазим кабелите, жиците и старите монитори? Затова има много различни причини. Дотук сме открили, че хората пазят старата техника, за да я ползват за резервни части. Друга често срещана причина е, че устройствата може да съдържат ценна за тях информация.

В кои области хората са склонни да поддържат най-голям безпорядък?
Трите места, в които хората поддържат най-много безпорядък, са: кухнята, гардеробът и книгите. Тази информация идва не само от нашите изследвания, но се потвърждава и от партньорите ни от Института за справяне с безпорядъка (Institute For Challenging Disorganization). Това е професионална организация на сертифицирани коучове, подпомагащи организацията на вещи. Голяма част от данните си събираме чрез тях.

Има ли разлика в отношението на жените и мъжете към безпорядъка?
В първото си проучване имахме 1600 участници, но само 80 бяха мъже. Затова първият въпрос, който зададох на партньорите ни от ICD, беше дали има разлика във вижданията на различните полове, по-често ли се среща безпорядък при жените отколкото при мъжете? И техният отговор беше - не. Това, което експертите наблюдават, е, че мъжете нямат същото възприятие за безпорядък. Западната култура учи жените, че това е безпорядък. Така че и мъжете, и жените имат проблем с безпорядъка, но мъжете го виждат като „играчки”, „неща”. И така се връщаме към Айнщайн. Той вероятно не е възприемал обстановката в офиса си като безпорядък.

Забелязали ли сте връзка между склонността от затрупване с вещи и други личностни черти?
Да. Колкото по-затрупан е с ненужни вещи един човек, толкова по-ниско е неговото удовлетворение от живота. При хората с този проблем се наблюдават още нерешителност, по-слабо усещане за дом. Заедно с д-р Ростър сме установили, че трупането на много вещи се свързва с по-високи нива на тревожност, депресия, самокритика. Колкото повече безпорядък има около вас, толкова по-вероятно е да сте нещастни. Данни на нашите партньори от Института за справяне с безпорядъка сочат, че хората, които трупат вещи, са по-склонни да консумират и бърза храна.

А как се отразява затрупването с вещи на работното място?
В работен контекст претрупването с вещи се свързва с повече бърнаут.

На каква възраст се формира отношението на човек към затрупването с вещи и безпорядъка? Свързано ли е въобще с възрастта по някакъв начин?
Не. Имаме данни за склонността на тийнейджърите към безпорядък. Това предполага, че хората могат да започнат да се затрупват с вещи и от по-ранна възраст. С напредването на възрастта човек се затрупва с повече вещи. Един 83-годишен човек е живял по-дълго от един 20-годишен и съответно притежава повече вещи.

Какви насоки бихте споделили с родители, които желаят да възпитат децата си, така че да обичат реда и да не трупат излишни вещи?
Бих казал: давайте личен пример как се разчиства. И първата стъпка не е да сложите всичко в един кашон. Нито да бързате да изхвърляте. Експертите биха ви посъветвали да организирате своите вещи. Защото, ако видите, че имате 15 чифта сини панталони, може да осъзнаете, че не ви трябват 15. И че спокойно може да живеете с 5. Но ако са разпръснати в гардероба ви, няма как да видите това. Така че учете децата си да бъдат по-организирани. И още по-важно учете ги да не се привързват към вещи.

Защо?
Проблемът не е изобилието. С други думи, проблемът не е просто в това, че притежавате много неща. Проблемът е, когато започнем да чувстваме вещите като част от нас и следователно чувстваме нужда да ги запазим. Но това не е призив да изпадате в другата крайност - да бъдете минималисти. Нямаме данни как това се отразява на психологическото здраве. Трябва да притежавате неща, но не е необходимо да са много. Вие сте повече от нещата, които притежавате. Като общество се научихме да приравняваме нашите желания на потребностите ни. Помислете само как звучи: “Трябва да имам новия айфон на всяка цена”. Не! Трябва да имате въздух, вода, сигурност. Не се нуждаете от последния модел айфон. Искате последния модел айфон, но не се нуждаете от него. Така че още един съвет към родителите - не се фокусирайте върху материалните нужди, учете децата си да различават желанията от нуждите си. Съществуват неща, които трябва да притежаваме. Абсолютно, но това не е последният модел телефон или писък на модата. Вие не се нуждаете от тези неща, желаете ги. Но това е проблем на нашата култура. Твърде много хора приемат желанията си за нужди.