Образователната система научава хората да се конкурират, а не да се свързват помежду си. Нужна е промяна

„Съществува твърде много конкуренция вътре в компаниите. Вместо сътрудничещи си отдели, ние имаме конкуриращи се помежду си звена”, отбеляза проф. Улрих Вайнберг. По думите му в свят, в който всичко е свързано, подобно поведение е много глупаво и то трябва да бъде променено. Според него днес е по-добре да се осланяме повече на партньорството между хората, а не на индивидуалните способности.

Проф. Улрих Вайнберг беше един от лекторите на форума за иновации Innovation Explorer в София. Economy.bg разговаря с него в рамките на форума. Попитахме го за ползите за бизнеса от прилагането на метода „дизайн мислене”.

Проф. Вайнберг, какво представлява „Дизайн мисленето” (Design Thinking) и как то допринася за растежа на компаниите?
„Дизайн мисленето” (Design Thinking) дава идеи, как да се промени културата в компанията, така че да бъдат адресирани нуждите в динамично променящата се благодарение на Интернет, дигитализацията и нетуъркинга среда. „Дизайн мисленето” е концепция за иновацията, за това, как иновационната култура да бъде привнесена в компанията, но не в отделно звено. Идеята е да бъдат увлечени всички служители, така че иновацията да се превърне в нещо нормално, в рутина за всички.

Какви проблеми и в кои сфери решава „Дизайн мисленето”?
В Потсдам ние прилагаме „дизайн мисленето” навсякъде – в здравеопазването, във финансовия и в мобилния сектор, в логистиката, в недвижимите имоти.
Идеята е много проста. Фокусът е върху креативната сила на тима, но не на хомогенния екип, а на група от хора с различен опит. След това се използва процес, който активира пълния умствен капацитет на тези хора. Този процес обхваща пет-шест стъпки, които следваме. Третото нещо, което често се забравя, е пространството. То трябва да е гъвкаво, за да може екипът да „диша”, да се движи. Всичко трябва да може да се мести и намества в това пространство. Така ние създаваме иновативна среда, където новите идеи могат да се родят и развият по-добре, отколкото в традиционната среда.

Иновацията по-скоро въпрос на пари или талант е според Вас?
Смятам, че иновацията е по-скоро въпрос на добри идеи, на решаване на проблеми по по-добър начин, така че да получим по-добри продукти и услуги, по-добра работа на институциите. Често работим и с държавни институции, които също ни търсят, за да подобрят услугите си.

Германия е един от водещите иновационни лидери в ЕС. България е на дъното по иновационна активност. Какво можем да научим от страната Ви?
Германия също трябва да продължи да се учи. Неотдавна нашият канцлер заяви, че Интернет е нова област, която трябва да бъде открита. Въпреки че Интернет съществува от над 25 години, за повечето хора това, което се случва в момента - свързването на дигиталните мрежи, е нещо леко плашещо. За по-големите компании положението също е леко плашещо. Те наблюдават как благодарение на Интернет все повече се появяват малки стартиращи компании, които ги конкурират, създавайки връзки между различни, немислими допреди области и в резултат напълно иновативни продукти. Да вземем за пример самоуправляващата се кола. Когато Google представи прототип за нея, немската автомобилна индустрия изведнъж се уплаши. Възприеха прототипа за автономния автомобил като заплаха. Казаха си: „Как така Google може да прави коли? Мислехме си, че е просто търсачка. Как така изведнъж започнаха да правят коли?”
Според мен във всички страни трябва да се научим на този вид осъзнатост. Защото този натиск не е само в индустриализирания свят. Така е и в Африка, и в Азия, навсякъде по света. Защото хората все повече се свързват помежду си чрез смартфоните си. А те променят поведението ни, нуждите ни, желанията ни. С други думи, няма мото, няма златно правило, което да се следва, освен да бъдеш отворен към новостите.

Една от темите в презентацията Ви на форума беше бъдещето на обществото. Вие как си го представяте?
Имаме нужда от промяна на парадигмата. Дигитализацията на всичко, или Интернет на всичко, което ние в Германия наричаме Industry 4.0, е просто една стъпка. Живеем във време, когато всички машини се свързват помежду си, говорят помежду си. Проблемът е, че образователната система научава хората да се конкурират, а не да се свързват помежду си. Училищата и университетите все още преподават на младите хора неща, които бяха релевантни миналия век. Но когато погледнете технологиите, виждате, че това образование вече не е толкова релевантно, колкото е било. Така че ние трябва да променим парадигмата в образователната система.
Имам шестгодишно момче, което е в първи клас. Първото нещо, което научава в училище, е: „Съседът ми е враг. Навсякъде има врагове. Защото трябва да бъда по-добър от тях. Трябва да получа по-добри оценки”. Затова трябва да преминем към система на обучение, където първото нещо, което детето учи в училище е, че съседите са му приятели и партньори, с които може да си сътрудничи: „Мога да се справя много по-добре заедно с него, вместо да се изправям срещу него”. Същата промяна на модела трябва да се случи и в университета. От доста дълго време обучаваме хората да бъдат индивидуалисти, които се конкурират помежду си. Всяка физическа мрежа би се разпаднала напълно, ако работи по този начин. Тя работи, защото е свързана. По същия начин ние трябва да свържем брилянтните умове на хората. Това е голямата промяна на парадигмата, за която говоря с „Дизайн мисленето”. Защото именно това правим ние с нашите студенти в D-School в Потсдам. Имаме по 200 студенти всяка година. Така работим и с професионалисти в компаниите. По около 1000 специалисти годишно минават нашите курсове. Насърчаваме ги да мислят по-разчупено, да мислят и действат в партньорство.

Конкуренцията в бизнеса света е още по-силно застъпена. Вероятно и там трябва да се промени изцяло културата?
Не става дума да се премахне конкуренцията между компаниите. Но трябва да сме наясно, че съществува твърде много конкуренция вътре в компаниите. Вместо сътрудничещи си отдели, ние имаме конкуриращи се помежду си звена. Ако погледнете министерствата или администрацията, и там се конкурират помежду си. Вместо да си сътрудничат и да си споделят информация, те се опитват да прикриват информацията. Но за съжаление това е нормалната ситуация. А в условията, в които живеем днес, това е много глупаво. Така че трябва да го променим.

Какви конкретни резултати постигате с „Дизайн мисленето”?
Имаме доста интересни резултати. Занимаваме се със студентски проекти и с проекти на компании. Питаме компаниите за реални проблеми, с които се сблъскват в секторите, в които работят. И студентите работят по тях. Разработват прототипи за компаниите, като много от тях после биват реализирани. Бизнесът е направо изумен какви идеи хрумват на студентите само за един семестър, когато работят заедно като партньори, обединявайки опита от различни дисциплини. Така им хрумват идеи за нови продукти, за които компаниите не биха могли да се сетят. Те казват: „Ние сме експерти от години, но това никога не би ни хрумнало”. По този начин и студентите развиват предприемачески умения. Имаме и вече доста стартъпи. През последните 8 години имаме над 30 компании, създадени от студентски екипи.
Може би за индустрията е важно, че ние сме като ролеви модел. Компании се свързват с нас от цял свят. Имаме посещения от много страни. Идват да видят как правим нещата, как сме оформили пространствата, как формираме екипите, как се създават иновациите. И после се опитват да приложат видяното на ниво компании или институции. Ние им помагаме и ги окуражаваме. Не знаем какво ще постигнат „Дизайн мисленето” и иновациите в телеком индустрията например, но можем да им помогнем да развият културата, така че да пасва на традиционната им структура. С други думи, те трябва да създадат собствено ДНК. Можем да им помогнем с основните неща, с фокуса върху правилните неща, не толкова концентрация на равнище „Аз”, а по-скоро на ниво „Ние”.

Подобни училища има в Потсдам и в Станфорд. Планират ли се и в други градове?
Първото училище беше открито преди 10 години в Станфорд. Аз се присъединих две години по-късно, през 2007. Тогава стартирахме и в Потсдам. Двете училища са като сестрински организации. Имат един и същ инвеститор – Хасо Платнер.
През последните години много образователни институции се свързват с нас и Станфорд. Например преди 3 години открихме в Пекин, Китай, първото D-School. Година по-късно стартирахме и в Малайзия. Преди няколко седмици бях в Стокхолм, Швеция, където открихме Open Lab. Постоянно сме в контакт с различни институции. Много е интересно да се види растящата мрежа от институции, обединени от една философия, разпростираща се по цял свят. Много е впечатляващо. Не го очаквах преди осем години.