вторник, 23 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    20501 прочитания

    Какви са тенденциите при възнагражденията в България през 2017?

    И планират ли компаниите увеличение през 2018, вижте коментарите на Славена Папазова - ръководител проект „Проучване на Възнагражденията“, OD&M Consulting Bulgaria
    21 септември 2017, 10:16 a+ a- a

    Славена Папазова, ръководител проект „Проучване на Възнагражденията“ OD&M Consulting Bulgaria

    Вече 16 години OD&M Cоnsulting провежда   Проучване на възнагражденията“ в България. През текущата 2017 година компанията е изследвала над 88 407 пакета възнаграждения на отделни служители сред 206 компании в страната от различни бизнес сфери – ИТ, Изнесени услуги, Банки и финансов сектор, Хотели, Търговия, Транспорт и логистика, Клинични проучвания, Производства и др. В проекта участват едни от най-големите и значими работодатели в страната, както български – 28%, така и международни – 72%. 

    За последните тенденции при възнагражденията в България и очакванията на компаниите за следващата година разговаряме със Славена Папазова, която ръководи екипа, провеждащ проучването.  Вече повече от 10 години Славена работи с клиенти в различни сфери – високотехнологичен сектор, ИТ, аутсорсинг, автомобилната индустрия и др., партнирайки с висш и среден мениджмънт и професионалисти от различни международни и локални компании.  Като част от OD&M Consulting Славена участва и в редица консултантски проекти – анализ и оценка на длъжности, разработване на структури на възнаграждения, допълнителни придобивки; преглед и оптимизиране на функции, длъжности и процеси; различни пазарни проучвания според нуждите на клиента. Има магистърска степен по Стопанско управление в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. 

    Г-жо Папазова, каква беше 2017 по отношение на възнагражденията в България? Какви са основните тенденции, които можете да отчетете от тазгодишното проучване?
    В последните няколко години наблюдаваме устойчив ръст на възнагражденията в страната. Тези данни са в синхрон и с националната статистика, която показва ръст на средната работна заплата от порядъка на 8-9%, както и с ръста на минималната работна заплата. В средносрочната рамка на Министерство на финансите се предвижда минималната заплата да расте с около 9-10% през всяка от следващите години. Това се подкрепя и от данните от нашето проучване, в което по-голямата част от работодателите предвиждат ръстове в разходите за възнаграждения от порядъка на 5-8%, както и увеличението на възнагражденията да обхване между половината и две трети от наличните служители. 

    Как засилената конкуренция за кадри на пазара на труда се отрази на възнагражденията през 2017?
    Конкуренцията на пазара на труда безспорно е един от съществените фактори за ръста на възнагражденията. Това е особено валидно за някои бизнес сектори като информационните технологии, аутсорсинг индустрията, някои производства и туризма, които изпитват остър недостиг на квалифицирана работна ръка. Тези тенденции също не са нови; те се очертаха в последните няколко години и изгледите са за запазването им в краткосрочен и средносрочен аспект. Все по-съществено влияние ще оказва и демографската перспектива и намаляването на населението, както и засилената изходяща миграция към други страни.

    В кои сектори и за кои позиции отчитате най-голям ръст на възнагражденията в сравнение с миналата година?
    Това са бизнес секторите, в които има най-засилена конкуренция за работна ръка – те са буквално притиснати да увеличават възнагражденията, за да набавят необходимия им ресурс. Вече по-често ставаме свидетели и на интересни практики, които са добре познати на някои чужди пазари, но все още се приемат резервирано от местните работодатели. Имам предвид обявяването на предлаганото възнаграждение в рекламите за свободни работни места.  

    Крие ли някакви рискове този ръст? 
    Ръстът е закономерен, базирайки се на пазарните принципи за търсенето и предлагането. Рискове разбира се винаги са налице и напоследък станахме свидетели именно на подобни дискусии в медийното пространство за ръста на производителността на труда и диспропорцията спрямо този на възнагражденията според някои организации на работодатели в страната, а видяхме и интересни реакции от страна на синдикални организации. Тази тема вероятно ще продължи да присъства в ежедневието ни, отчитайки противоположните интереси на двете страни на този пазар. По-високите разходи за възнаграждения биха могли да имат известен проинфлационен ефект (при равни други условия), ако доведат до ръст на цените на стоките и услугите, или биха могли да намалят в известна степен нормите на печалба на компаниите, или да провокират намаляване на работните места за сметка на интензифициране на труда. Но пък по-високите възнаграждения означават и повече потребление, и оттам допълнително стимулиране на производството или пък повече спестявания и възможност за свежи пари, които да бъдат инвестирани. Рисковете са най-големи за компании, които са по-слабо конкурентоспособни и не могат да неутрализират ефектите от пазара на труда. От друга страна обаче, отчитайки, че тези тенденции не са изненадващи, а компаниите са добре запознати с пазарната ситуация, реално има достатъчно време за адекватни действия. Да не забравяме, че и последните промени в осигурителната тежест бяха обявени повече от година по-рано.

    Отчитате ли в проучването дали ако има увеличение на възнагражденията, то е за всички в компанията, или не?
    Проучването е много детайлно и позволява задълбочени анализи. Да, ние отчитаме какви са реалните ръстове на обобщено ниво за различни категории персонал, както и какви са перспективите за ръстове за тези категории за следващата година, а също и планираните ръстове на бюджетите за възнаграждения на компаниите. И това е само най-общия поглед върху темата. В детайли изследваме и различни работни позиции и групи позиции в зависимост от осъществяваната дейност, така че работодателите могат да разполагат с много прецизна информация за пълния пакет възнаграждения – от заплата, през гарантирани плащания и допълнителните бонуси.

    А в кои сектори и за кои позиции ситуацията не изглежда така положителна?
    На фона на окрупняването и оптимизирането на персонал и перспективите за компютризиране на много от традиционните банкови дейности, заплатите във финансовия сектор все пак растат, макар и по-скромно, а тенденция в сектора е работната ръка да мигрира към други бизнеси.

    В производствения сектор започва да се забелязва известно раздвижване в нивата на възнаграждения, особено при оперативните работници; в индустрията основен фокус продължава да е намирането и задържането на работна ръка.

    Какво се случва с възнагражденията в бързоразвиващите се сектори - ИТ, аутсорсинг и автомобилната индустрия?
    Проучването много подробно изследва специфичните за бързоразвиващите се сектори позиции и е препоръчително да отчетем данните в конкретика. 

    Чисто статистически през последните години заплатите в софтуерния бранш и в IT сектора продължават да са най-бързорастящите в цялата икономика, въпреки че през тази година започва да се говори за нормализиране, тъй като и компаниите, и програмистите разбраха, че ситуацията не е устойчива. За разлика от ИТ сектора, темповете в аутсорсинг сектора са малко по-умерени. Изнасянето на производства и дейности извън дадена икономика вече добива огромни размери и се превръща в основен символ на глобализацията. Най-много се аутсорсват именно индустрии с голяма добавена стойност. Характерно за индустрията е не толкова големият брой компании, а това, че всички те са голям работодател. Секторът на информационните и комуникационните технологии и този на аутсорсинг и бизнес услугите са сред основните двигатели за разкриване на нови работни места в страната. Компаниите от сектора предлагат все по-комплексни услуги и се превръщат в стратегически партньори за своите клиенти; те вече налагат тенденции на световния пазар, а не просто следват установени практики. Аутсорсинг моделът се променя изключително бързо – от тактически се превръща в стратегически инструмент. За компаниите става все по-важно да повишават гъвкавостта на действие и достъпа до нови умения, които са ноу-хау на аутсорсинг индустрията. Тенденцията е най-добрите доставчици на услуги да бъдат тези, които използват най-иновативните технологии, за да отговорят максимално бързо и качествено на нуждите на своите клиенти.

    Каква е картината в другите големи градове в сравение със София? 
    София продължава да осигурява най-добри условия за растеж на сектора, като Бургас например за втора година е определен като „Най-динамично развиващ се технологичен град“ според Българската аутсорсинг асоциация, а Варна като „Технологичен град с най-голям потенциал за растеж в сектора“. 

    Предизвикателствата за индустрията са свързани с висок процент на текучеството – над средното за страната и намирането на кадри, особено при търсенето на специалисти с повече от един чужди език или по-екзотични такива.

    Страната ни е на челно място по привлекателност и за автомобилната индустрия. Производителите на автомобилни компоненти и компаниите от леката промишленост са основния двигател на пазара на индустриални площи. Няколко години Пловдив бе предпочитан за създаване на техните предприятия – образованите хора, сравнително по-ниските заплати от София, близостта до магистралата и създаването на „Тракия икономическа зона“ превърнаха града в индустриална столица на България. През изминалата година обаче нараства концентрацията на фирми в посока западната част на София – за това допринасят изграждането на Западната дъга на Околовръстен път и Северната скоростна тангента, улесняващи веригата на доставки към Централна и Западна Европа, и наличието на неусвоена работна сила в София област.

    Силно присъствие записват и веригите, които се радват на ръстове в резултат на подобряващата се икономическа среда и увеличаващото се потребление.

    Какви са тенденциите при бонусите?
    Компаниите, които участват в нашето проучване, имат за стандартна практика разпределянето на бонуси за своите служители. И в случая не говорим за символични бонуси, както обикновено се обявява в медиите преди големите празници. Характерното е, че бонусите се дават на база индивидуалното и/или екипното представяне, почти винаги свързано и с представянето на компанията като цяло, а размерите се придържат към добрата практика 80/20 спрямо фиксираното възнаграждение. Традиционно търговските функции имат и по-високи възможности за бонуси и комисионни, в зависимост от продажбите. По този начин бонусът наистина може да представлява съществен допълнителен доход и да е мотиватор за постигането на по-добри резултати. 

    Кои са останалите социални придобивки, които най-често предлагат компаниите?
    Компаниите, особено по-големите, вече традиционно предлагат пакет от допълнителни придобивки за своите служители. Като най-популярни се открояват допълнителното здравно осигуряване, застраховките живот, ваучерите за храна, спортните карти, гарантираните допълнителни възнаграждения – например пари за почивка, за празници като Великден и Коледа и т.н. Има компании, които осигуряват вода и храна в офиса, стаи за почивка с развлекателни игри (джаги, PlayStation, тенис на маса), електрически велосипеди за придвижване между офисите на компанията в рамките на един град и подобни. На практика това са неща, за които доскоро само бяхме чели или чували, че правят в най-големите световни компании. Засилва се тежестта и на дългосрочното стимулиране като средство за мотивация на ключови служители.

    Какво кара хората доброволно да сменят работата си? Продължава ли възнаграждението да е водещ мотив за такова решение?
    Възнаграждението често е един от водещите мотиви, но също така знаем, че увеличаването му не винаги и не в дългосрочен план може да бъде устойчив мотиватор. Ефектите от увеличаване на възнаграждението често продължават по няколко месеца, след което то бива „забравено“. Не по-малко важни са и условията на труд, естеството на работата, възможностите за професионално и кариерно развитие, екипът, отношенията с ръководителите, балансът работа-личен живот, стресът. Решението за смяна на работата най-често е доста комплексно и рядко може да се отдаде само на възнаграждението. Обикновено става дума за комплекс от фактори, някои от които се натрупват с времето и предизвикват неудовлетвореност. 

    Какви са прогнозите на компаниите за възнагражденията през 2018?
    Възнагражденията не само през 2018, но и през следващите няколко години изглежда ще продължат да растат с темпове, по-високи от тези на брутния вътрешен продукт и на инфлацията, разбира се, ако не се случат съществени събития, които да променят тази тенденция. Това е провокирано от вече коментираните особености на нашия пазар, а също така е очертано като очакване и в средносрочните планове на държавното управление, както и присъства в макроикономическите анализи за нашата страна. Ще бъде интересно да наблюдаваме как ще се развие пазарът в следващите години, особено в ситуация на оскъден квалифициран трудов ресурс, отворени граници в ЕС, даващи добри възможности за сравнително лесна миграция в чужбина, доста негативна демографска перспектива и в същото време амбиция на работодателите да разширяват своя бизнес включително и чрез привличането на нови инвеститори (напр. в аутсорсинг и ИТ индустриите). 

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    С 1 софийска заплата може да си купите 1 кв.м. жилищна площ в столицата
    Търсенето ще остане голямо, а ръстовете в цените ще бъдат малко над очакваните нива от 5-10%, сочи анализ на Bulgarian Properties
    преди 16 часа
    Lidl открива аутлет магазин за нехранителни стоки
    Селекцията от продукти се различава от останалите обекти
    преди 17 часа
    преди 17 часа
    Tesla намали допълнително цените в САЩ и Китай
    В Азия цената е намалена с около $2000
    преди 18 часа
    НС отложи на първо четене пълната либерализация на пазара на ток
    Либерализацията на пазара на ток за бита се отлага с година
    преди 21 часа
    Ocado Technology създава ново звено в България
    Дивизия за мониторинг и техническа поддръжка на автоматизираните и роботизирани складове на компанията се създава в софйския й офис