Ираван Хира: Най-добрата инвестиция е да дадеш

За 15-и пореден път Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ) ще връчи своите Годишни награди за отговорен бизнес. Те отличават добрите практики на компаниите в областта на опазването на околната среда, образованието, развитието на служителите и цялото общество. Как става участието в конкурса и променило ли се е отношението на българския бизнес към корпоративната социална отговорност за последните 15 години? С тези въпроси се обърнахме към Ираван Хира – председател на БФБЛ и генерален директор на Hewlett Packard Enterprisе. Вижте какво сподели той пред екипа на Economy.bg

Разкажете ни накратко какво представлява конкурсът Годишни награди за отговорен бизнес  и защо подобни инициативи са важни?
Годишните награди на отговорния бизнес на Българския форум на бизнес лидерите се утвърдиха като може би най-престижния конкурс, който се провежда в страната ни. 15 години подред правим този конкурс.  Най-важното в него е да промотираме отговорното отношение на бизнеса към обществото, към обкръжаващата среда, към социалното развитие.

Какъв тип бизнеси могат да се включат в надпреварата и на какви изисквания трябва да отговарят техните кампании?
Нямаме ограничения, не е задължително да сте член на Българския форум на бизнес лидерите или пък да кандидатствате по някакви много строги критерии. Напротив не лимитираме участието, т.е. една компания или един бизнес може да участва с различни проекти. Може да участва с проект по опазване на околната среда, проект за социално подпомагане или проект в образованието. Колкото повече проекти, толкова по-добре. Няма ограничение от гледна точка финансов ресурс – дали трябва инвестицията да бъде по-голяма, или по-малка. Важното е да има ангажираност. И не на последно място, няма ограничение от гледна точка плащане на такса – конкурсът е безплатен. Трябва да има регистрация на фирмата и съответно да се избере по кои категории се участва. Ограниченията са единствено: крайната дата за подаване на документи – това е краят на месец януари, и че социалноотговорните проекти трябва да са се случили през 2017 година.

Как става определянето на победителите?
Това е може би най-трудната част, защото в един конкурс най-важното е да запазим обективността на оценка. Точно поради тази причина критериите са много сериозни, буквално железни. Разчитаме на външно жури. Това външно жури се председателства от кмета на Столична община – г-жа Йорданка Фандъкова. В това жури сме включили най-влиятелните обществени организации, министерства и съответно личности, които наистина са авторитети. Идеята е да има едно разнообразно жури, което да може от различни гледни точки да прегледа всички проекти и вече съвсем независимо всеки да оцени съответния проект. Тези резултати се сумират и се оформя крайната оценка. Имаме много хубава церемония, която планираме за края на февруари. На тази церемония освен голяма част от представители на отговорния бизнес идват различни представители на държавната администрация, на обществени организации. Във всяка една от категориите наградата е много елегантна статуетка, връчване на грамота и най-вече престиж.

Как се изменя броят на участниците през годините? Смятате ли, че това е отражение на настъпила промяна в разбирането на бизнеса у нас за значението на корпоративната социална отговорност?
България става все по-добра и по-отговорна и това се дължи в голяма степен и на отговорния бизнес. Когато стартира конкурсът преди 15 години, мисля, че имахме по-малко от 20 проекта, като тези проекти бяха предимно от чужди компании и техните представителства в страната. Инициативите бяха по-скоро централни – нещо, което съответната компания е решила да прави в световен мащаб. В общи линии тези проекти се репликираха и в страната. За тези 15 години това, което виждаме,е, че голяма част от проектите са вече локални, засягат конкретен проблем в нашето общество. Другата добра новина е, че има много компании, не само международни и български, но има и големи, и малки компании. Наистина разнообразието на проектите дава една добра основа. Не на последно място, ако преди 15 години, такива инициативи бяха по-скоро импулсивни или кампанийни, това, което виждаме сега е, че проектите, с които се кандидатства, са дългогодишни, устойчиви стратегически инициативи. Гледаме как се случва даден проект тази година. Догодина компанията кандидатства с втора фаза, с трета фаза и виждаме, че това не е вече спорадична инициатива, а е наистина отговорно поведение, отговорна инвестиция в обществото.

Този тип кампании изискват финансов и времеви ресурс, а невинаги попадат във фокуса на медиите. По какъв начин се изплащат като инвестиция?
Аз съм сигурен, че всеки един мой колега знае, че най-добрата инвестиция, за да можеш да спечелиш, е да дадеш. Може би добрата новина е, че голяма част от българския бизнес израсна и вече има опита и вижда, че когато дава, фактически получава много повече. Точно това е социалноотговорното поведение. Трудно можем да измерим какъв е обратният резултат като чисто бизнес цифри, които се връщат директно, но това, което се вижда, подобрявайки средата и обществото около нас... ние говорим за много по-голяма устойчивост. Говорим наистина за нещо, което е трайно, дългосрочно и оттам нататък за предвидимо поведение. Така че по много, много начини се изплаща обратно и то многократно с много по-голяма сила.

От кого е най-добре да дойде инициативата за подобно начинание – мениджмънт, служители, ПР агенция или някой друг?
Може би в началото, като гледаме конкурсите, голяма част от инициативата идваше от ръководството на компаниите. Висшето ръководство или компанията майка в общи линии даваше някакви насоки. Това, което виждаме през последните години е, че вече успоредно местният мениджмънт и мениджмънтът на средно ниво са основните инициатори и дават идеите.  От миналата година се отчита тенденция и все повече инициативата да идва от служителите. Забелязваме, че самите служители идентифицират някакъв проблем и те вдигат ръка към ръководството на компанията и казват: „Ние бихме искали в свободното време да се занимаваме или да помогнем“. Това е може би най-хубавото нещо, защото виждаме ангажираността на обществото към помагане за разрешаване на належащи проблеми.

За какъв тип предизвикателства трябва да се подготвят бизнесите, които тепърва искат да се ангажират с някаква обществено полезна кауза?
Както и при всеки бизнес, така и при социалноотговорните кампании много е важно да се фокусираме в една област, защото проблемите са наистина много. Когато човек тръгне да търси решение, може да се загуби. Другото нещо е, че както в бизнеса, така и в социално отговорното поведение, трябва да има отчетност. Да се види какво сме направили, какъв е резултатът от тези наши действия и съответно на базата на този резултат да се коригира или съответно да се продължи. Отчетността е много важно нещо и е хубаво, че и обществото вече е по-взискателно. Обществото също иска да има прозрачност. Ако се прави нещо наистина от бизнеса, да се види как се изразходват средствата, какъв е обратният ефект, защото това е важно за изграждането на доверие. Така че поставяне на цели, изпълняване на целите и после отчитане на тези резултати и правейки всичко това по прозрачен начин – може би това са най-големите предизвикателства, когато бизнесът се захване със социално отговорни каузи.