вторник, 11 декември 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13595 прочитания

    Какво да не очакваме от работодателя?

    Все по-голяма част от служителите забравят, че добрите практики, въведени от компаниите, за да мотивират служителите, не са даденост, казва Милен Великов – НR професионалист с дългогодишен опит
    13 април 2018, 13:23 a+ a- a

    Милен Великов е HR професионалист с дългогодишен опит и многопрофилна специализация, продукт на 3 магистратури и текуща докторантура. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development и е сертифициран кариерен консултант – Global Career Development Facilitator. Извървява своя професионален път дотук, стартирайки от най-долното стъпало, като е работил поетапно на почти всяка позиция в HR отдел, като същинския си опит натрупва във фармацевтичната индустрия. Той е първият сертифициран HR специалист в България на база обновената система за сертифициране на Българската асоциация за управление на хора

    Да си работодател в България не е лесно – сива икономика, корупция с различни размери, нелоялна конкуренция, ниска покупателна способност, високи лихви по кредитите и ... все по-голям глад за кадри. В определени браншове, населени места и позиции има отлив на хора и отсъствие на квалифицирани хора. 

    В България служителят е в позиция да избира. Нерядко това е свързано с високите очаквания към работодателите, кратък престой в една организация, отсъствие на лоялност и капризничене, а на моменти и извиване на ръце. 

    Палачинката се обърна, защото преди 10-15 г. работодателите бяха в тази ситуация и можеха да си позволят да се държат като робовладелци, да не зачитат правата на работниците, да им бавят или не плащат заплатите. Сигурно част от поколението “Y” не си спомнят това време, а вярват, че сега работодателите им дължат всичко, независмо от цената и веднага. Да, ама не.

    Първо искам да подчертая – не всички са така. Но наблюденията ми от позицията на HR показват именно това – по-голямата част от служителите смятат, че работодателят им е вечно длъжен за нещо. В определени браншове и някои населени места в България с преобладаващо производство и фабрики и осезаемата липса на хора, това чувство се засилва. 

    Ето защо е добре да знаем за какво всъщност работодателят не ни е длъжен и е хубаво да си го припомняме:

    Да се съобразява с нашите зависимости и вредни навици 

    Пушенето освен задоволяване на някаква потребност и начин за социализиране е вреден навик, който далеч надхвърля установеното излизане в почивките на служителя. Периодичното излизане за „по една цигара“ отнема от работното време, влияе върху здравето на служителя и действа демотивиращо на непушачите, които не излизат толкова често извън установените за това почивки. Работодателят не само не е длъжен да се съобразява с тази зависимост, но съм чувал, че някъде си подбират хората, отчитайки именно наличието на този навик. За едни това е дискриминация, а за други е част от стратегията на работодателя и негово право кого да наема. 

    Да одобри подадена молба за отпуск 

    Пусната молба за отпуск не значи, че тя е одобрена. Не греша, нали? Масово хората въобще не дочакват да има одобрение и излизат в съгласуван или несъгласуван отпуск. Да не говорим, че някои от тях „забравят“ да си пуснат такава молба, а други я пускат със задна дата. Работодателят не трябва да е пазач. Той има очаквания, че е наел зрели хора, които спазват правилата в този процес. Шмекеруването не е установено никъде като добра практика и последствията понякога идват като гръм от ясно небе, а грешката винаги не е в нас.

    Да ни организира „Великденско/Коледно парти“

    Всички вкупом очакваме работодателят да почерпи за празниците, защото така се полага, нали?  Дали го е планувал, има ли финансов резултат, който да поеме този разход и ресурс да го организира – никой не го интересува. Нещо повече – не ни харесват подаръците на такива партита, защото били прекалено прости, скромни, не били практични или били за да се отбие номера. Да, подобен начин на мислене и интерпретиране на такива ситуации е често срещан и не зависи дали компанията е международна или българска. Просто имаме очаквания нещо да се случи, да хапнем и пийнем, да поклюкарстваме за сметка на някой колега и да доловим поредната любовна връзка във фирмата. 

    Да ни дава компенсация с допълнителни дни между Коледа и Нова Година 

    Никой не иска да използва отпуските си тогава, защото с притаен дух се очаква заповед от собственика или от „Човешки ресурси“, че тези дни са подарък от Шефа. И ако това не се получи – всички се „разболяват“ точно в тези дни. Тридневният болничен е в пъти по-предпочитан от три дни от личната ни платена отпуска. Кой работи между тези два празника в България, че да работи нашата фирма, независмо дали работим с чужденци или е несекващ производствен процес?  

    Да ни подсигурява кафе, чай, обяд или плодове 

    Какво толкова? Ще се разори фирмата ли, ако се отделят пари за тези важни и ценни неща за служителя. Едва ли, но ако не са бюджетирани като разход, защото няма приход, то е важно за работодателя. Има и нещо друго – поради различни причини може да не е обособено място за обяд, да е в организация в която да не може да се вкарват храни и течности вътре. И нещо друго – понякога хората злоупотребяват с това колко кафета ще изпият, колко време ще се забавят докато го направят и колко време ще изчакат колегата да се уцелят някъде навън и да поприказват за по едно кафе или поредната цигара с него.

    Да толерира закъснения/по-ранно тръгване от работа

    Работното време е обявено, за да се спазва, а не обратното. Винаги може да има различни ситуации, които предполагат да се случи едното или другото, но не и да се злоупотребява в седмицата по веднъж. Всяко едно закъснение или по-ранно тръгване е в ущърб на работодателя и той не е длъжен да си затваря очите за подобни установени практики. Дори в петък :) Дългите обеди са другото нещо, което може да дразни и е видимо, но някак си е прието, че може. Особено, ако шефът ти е с теб, независмо какъв пример се дава на останалите. 

    Да ни стимулира за рождени/имени дни, сватби, раждане на деца 

    Работодателят не е длъжен да споделя нашите празници, защото ние сме там, а за да работим и вземем заплата за труда, който полагаме. Всякакви емоционални препратки са излишни за компанията, защото костват бюджет, организация и допълнителни усилия за следене на това, като практика. Не само това – работодателят не е длъжен да адмирира почерпки по време на работа, да се внася алкохол и половината фирма да празнува след 15:00.

    Да носи отговорност за нашето собствено развитие 

    Вярвам, че това е лична отговорност, независимо дали работодателят е заплатил за обучението ни или то е самофинансирано. Това, което чуем, научим или приложим е нещото, което се очаква от нас, за да оправдае липсата ни в работно време, а и да покажем, че на нас може да се разчита в бъдеще и на по-висока позиция. Нека се научим да поемаме отговорност за собственото си развитие, а да не очакваме някой друг да го управлява, насочва или провокира. И нещо друго – работодателят не е длъжен да ни заплаща обучение, което няма отношение към работата ни и позицията, която заемаме.

    Да удовлетворява нашите очаквания за бърз професионален растеж  

    Различните хора, имат очаквания, че едва ли не през шест месеца или година ще ни предлагат нови и нови позиции. Всъщност почти никъде няма такава практика. Една от причините е, че поради големината на компанията, организационната структура може да е плоска, а не с високи йерархични нива. А може самите ние да не сме готови за такива чести промоции поради различни причини в нас. Представяте ли си, ако всеки мени своята позиция през една година, колко бързо ще се изчерпят възможностите за неговото кариерно развитие? Повишенията не ни принадлежат, а по-скоро е редно да си ги заслужим като зрялост, компетенции и мотивация.

    Да ни изплаща предварително заплата, бонуси или друг тип стимули 

    Вярвате ли, че работодателят е длъжен да ни плаща по-рано заплатата, защото на нас така ни се иска, имаме нужда и вярваме, че той може, защото има пари? Кой плаща за нещо, което не е отработено или за все още несвършена работа? Работодателят не е длъжен да го прави и е погрешно, ако ние поради някакви причини имаме очаквания за това, а след неслучването им се фрустрираме и тръгнем да „напускаме“. Всеки човек сам прави бюджета си за месеца и работодателят няма отношение към това.

    Да казва „ДА“ на всяка една необоснована и икономически неизгодна идея или предложение 

    Хората имат очаквания, че това, което те смятат за полезно, е полезно и за останалите или е полезно за организацията в дадения момент. Всеки един работодател очаква аргументирани и защитими предложения, но поради различни причини (финансови, целеви, организационни) не може да реагира веднага или въобще да реализира тези идеи. Тогава някои го приемат лично и се чувстват обидени, че това, което са предложили не е оценено от работодателя им. Всъщност, кой има финалното решение и носи отговорността за него?

    Да променя своята стратегия/цели, само защото ние не ги разбираме

    Всеки един работодател има своята визия, цели и избор пред това дали да бъде успешен, оцеляващ, или да работи на загуба. Ако ние не разбираме защо целите са такива, посоката или стратегията, това не е проблем на работодателя. Ненапразно във всяка една организация има йерархия, преки ръководители и комуникация кое след кое следва, защото се прави и до какво води. Нека не очакваме лично шефът да ни събере, да ни обясни в детайли какво е решил и да ни попита дали го разбираме и харесваме. 

    Да приеме желанието за по-ранно напускане на служител, който има неотработено предизвестие 

    Има трудов договор, клаузи и срок на предизвестието, което важи и за двете страни. Понякога ни се иска да се махнем от днес за утре, но работодателят не е длъжен да ни освободи по този начин, защото на нас ни се иска. Всяка една страна гледа през призмата на своя интерес и ако договорът казва едно, работодателят е в пълното си право да го следва и уповава на него. 

    В заключение искам да кажа, че работодателят може да реализира всяко едно от по-горните неща. Но само когато иска да го направи, има ресурс и воля. Подобни добри практики са налице в много фирми и те са приложени, за да могат служителите да се чувстват по-ценени, мотивирани и ангажирани към съответната организация. Но нека не приемаме всичко за даденост, защото не е такова, а наистина да го оценяваме. 

    Уважението към жестовете на работодателя от страна на нас като служители би го накарало да се чувства толкова специален, колкото самите ние, защото колелото се върти – днес служителят избира своя работодател, но утре картинката може да е друга. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    преди 10 часа
    Пускат коледен ретро трамвай в София
    От 17 до 23 декември малки и големи ще могат да се повозят, да се снимат с Дядо Коледа и да получат подаръци
    преди 13 часа
    Lidl откри най-големия си магазин у нас
    92-ят обект на веригата отвори врати днес във Варна
    преди 15 часа
    Великобритания може едностранно да се откаже от Брекзит
    Това постанови в свое решение Съдът на Европейския съюз