Лес Браун: Бъдете гладни и преследвайте мечтите си

Лесли Келвин Браун (Лес Браун) е роден на 17 февруари 1945 година в изоставена сграда в един от най-бедните квартали на Маями. Впоследствие е даден за осиновяване, като приемната му майка работи на две места като чистачка. Браун среща сериозни затруднения като млад, но успява да стане успешен радиоводещ и мотивационен говорител.

Вижте какво споделя за себе си и защо според него човек трябва да бъде „гладен“ и да се бори за мечтите си:

„Определиха ме като умствено изостанал и от 5-и клас ме върнаха обратно в 4-ти. За такъв ме смятаха и докато бях в гимназията. Не съм бил в колеж. Но в гимназията си срещнах учител, който промени живота ми.

Докато чаках един съученик, учителят се обърна към мен: „Млади човече, отиди на дъската и пиши това, което ще ти издиктувам“. Отвърнах му: „Не мога, господине“. Учителят ме попита: „Защо?“. Отговорих му, че не съм от учениците му. Той ми заяви, че това няма значение и че трябва да следвам указанията му. Повторих му, че не мога и той отново ме попита защо. „Защото съм умствено изостанал“, обясних аз. Учителят стана от бюрото си, погледна ме и отсече : „Никога повече не казвай това. Нечие мнение за теб не бива да се превръща в твоята действителност!“.

Докато той говореше, сърцето ми започна да бие ускорено, а от очите ми започнаха да се стичат сълзи. Стоях там и го слушах, защото речта му бе насочена към мен. „Лес Браун, ако искаш да постигнеш нещо в живота си, трябва да бъдеш гладен“, заяви той. Казах на господин Вашингтон, че искам да стана дисководещ, че искам да се развия в тази насока. Той ми каза, че в такъв случай трябва всеки ден да се упражнявам в това. „Но нямам работа в момента“, посочих аз, а учителят ми отвърна, че това няма значение. „По-добре е да си подготвен и да не ти се открива възможност, отколкото да се появи възможност и да не си подготвен“, заяви той.

И докато работех върху себе си, кандидатствах за работа в WNB Miami Beach. Отидох при човек на име Милтън Бътърбол. Попитах го как е и му казах, че бих искал да започна работа като дисководещ. Той ме изгледа въпросително, попита ме дали имам предишен опит в радио. Отговорих му: „Не, господине“. Попита ме дали имам опит като журналист. Отговорих му: „Не, господине“. Заяви ми насреща, че нямат свободни позиции. Отвърнах му: „Да, господине“. Върнах се обратно при господин Вашингтон и му разказах за случилото се. А той ми заяви насреща: „Не го приемай лично. Повечето хора са толкова негативно настроени, че трябва да кажат „не“ седем пъти, преди да кажат „да“. Опитай отново“. И аз опитах отново. „Как сте, господин Бътърбол? Казвам се Лес Браун“, започнах. А насреща човекът ми каза, че знае кой съм и ме попита какво искам. Отговорих: „Исках да разбера дали няма свободни позиции за дисководещи, господине“.  „Вчера не ти ли казах, че нямаме свободни позиции?“, отвърна той. „Да, но някой може да е напуснал или да е бил уволнен“, посочих аз. „Никой не е бил уволнен и не е напуснал, а сега се разкарай“, натърти той. На следващия ден отидох отново и се държах все едно се виждаме за първи път.  „Здравейте, господин Бътърбол, как сте?“, поздравих. Той ме изгледа с гняв и след това нареди: „Донеси ми кафе“. „Да, господине“, казах аз и отидох да му донеса кафе. След време носех обяда и вечерята на колегите, носех храна на водещите в контролната зала и не си тръгвах, докато не ме помолеха.

Един съботен следобед бях на работа, един тип на име Рок пиеше, докато беше в ефир. Бях единственият наоколо, наблюдавах го през стъклото в контролната зала, кръжах напред-назад, готов и „гладен“. 

Скоро телефонът позвъня. Вдигнах слушалката. Беше генералният мениджър на радиото. „Здравей, Лес, господин Клайн е“, чух насреща. „Знам“, отвърнах. „Рок не може да довърши програмата“, каза господин Клайн. „Знам“, отговорих. „Би ли позвънил на някой от другите водещи“, помоли той. „Да, господине“, потвърдих аз. Затворих слушалката и си казах, че той сигурно ме мисли за луд.

Обадих се на майка ми и приятелката ми Касандра. Казах им да излязат на верандата и да увеличат звука на радиото, защото скоро ще бъда в ефир.

Изчаках 20 минути и позвъних обратно на генералния мениджър. „Господин Клайн, не мога да открия никого“, казах. „Младо момче, знаеш ли как да се оправиш с пулта?“, попита той, а аз отговор положително. „Отиди там и не казвай нищо“,  нареди той. Нямах търпение. Пуснах стар запис на Стиви Уондър – Отпечатъци.  Застанах зад пулта и казах: „Внимание! Ето ме и мен Ел Би Трипъл-Пи – Лес Браун, човекът, въртящ плочите. Не е имало никой преди и няма да има никой след мен, ето защо по рода си съм единствен - млад и свободен, за хората отворен, сертифициран и квалифициран, готов да задоволи, не само на думи. Внимавай скъпа, аз съм твоята любов.“

Бях гладен. Трябва да бъдете гладни.

Трябва да осъзнаете, че носите величие в себе си и ако дори само един сред вас съзре с каква благословия е дарен и колко благоприятни са условията да постигне своите цели, ако дори само един от вас разбере значението на тези думи – че носите величието в себе си и че носите отговорността да проявите това величие, че можете да накарате родителите ви да се гордеят с вас, училището ви, че може да докоснете живота на милиони хора и че светът никога няма да е същият, защото вие сте се появили...

Беше трудно, дами и господа, да започна да говоря пред хора. И съм се сблъсквал с финансови затруднения в живота си. Изоставал съм със сметките и с постигането на мечтите ми и отправям послание към всички хора в подобна ситуация: вие можете да постигнете мечтите си. Беше ми трудно, дами и господа.  Беше трудно вски ден да ставам, вярвайки, че мога да се справя. Имаше моменти, в които се съмнявах в себе си. Питах се, мога ли наистина да се справя? И нещо вътре в мен ми казваше, че аз съм избраният, да не се отказвам от мечтата си. Продължавайки напред, един ден се сдобих със собствено шоу. Това е голямо изкачване, дами и господа, от живота в изоставена сграда в гр. Либерти, без да познавам майка си или баща си. Голямо постижение е да бъда днес тук сред вас в Атланта. Без висше образование. Заклеймен като умствено изостанал, непригоден за обучение, но аз не се отказах от мечтата си.“