Аз успях, защото отказах да приема „не“

Собственик на просперираща медийна компания, бестселъров автор и майка на четири деца, Рейчъл Холис отлично познава предизвикателствата, пред които се изправят милионите ѝ читателки по цял свят. В „Момиче, измий си лицето“, която излезе преди дни в България (ИК „Хермес“), тя развенчава всички митове, които пречат на жените да реализират потенциала си, и им показва как да преследват неотклонно страстта си...

Публикуваме откъс от книгата, в който тя разказва за тайната на своя успех:

„Преди близо 6 години списание Inc. ме обяви за един от трийсетте най-добри предприемачи под 30 години. Беше огромна чест, но най-интересната част, за която малцина знаят, е, че когато ти дадат подобна престижна титла, почти веднага започваш  да изкарваш стотици милиони долари годишно.

Шегувам се!

Рейчъл Холис

Не, това, което наистина се случва, е, че всеки колеж в радиус от 150 км веднага започва да те търси и да те моли да изнесеш речи пред студентите. И тъй като не съм млъкнала от момента, в който се научих да говоря, естествено, приемах всяка покана. Всяка от тези срещи траеше по около час, през който 30 минути говорех за кариерата и компанията си и останалите 30 бяха за въпроси и отговори. След известно време можех да предвидя почти до минута кога ще чуя класическия въпрос: „Здравей, Рейчъл. - Така започваха винаги (защото явно сега се обръщаме към възрастните по малко име, все едно сме банда хипита!). - Можеш ли да ни кажеш каква е тайната на успеха ти? Тъй де, какво е онова, което ти дава истински предимство пред другите?“

В началото, когато ми задаваха този въпрос, давах стандартните отговори: упорит труд, отдаденост, да станеш незаменим, дрън-дрън-дрън. Но колкото повече ходех в университетите и си давах сметка, че тове ще бъде въпросът, който ще се повтаря навсякъде, реших, че е по-добре да разбера каква е истината. Така че започнах да си задавам някои въпроси. 

Как се стигна до тази огромна платформа и всички тези последователи? Как така сключвам договори за книги и се показвам по телевизията? Защо именно аз стоях в аудиторията да отговарям на въпроси? Защо не е някой друг? Успехът ми до голяма степен се дължи на това, че ставам рано, че съм най-отруденият човек наоколо, искам помощ, умея да се провалям отново и отново и работя неуморно, за да подобря както себе си, така и компанията си. Но много хора правят тези неща и не постигат същия успех като мен.

Искаш ли да ти кажа каква е причината? Защо вярвам, че именно аз пиша тази книга в момента, когато хора, които са се опитвали да постигнат същото като мен, не са успявали?

Всъщност е много просто.

Не става дума за талант, умения, пари или връзки. Причината е, че когато тези хора са тръгвали да преследват мечтите си и са се натъквали на препятствие, когато са ги отхвърляли или някой им е казал „не“... те са го приели.

Аз успях, защото отказах да приема „не“ като окончателен отговор. Успях, защото никога нито за миг не съм вярвала, че някой друг трябва да направлява мечтите ми. Това е невероятното в мечтите ти – никой не можа да ти казва колко големи да бъдат те.

Когато става въпрос за твоите мечти, „не“ не е отговор. Тази дума не е причина да се отказваш. Вместо това го приеми като заобиколен път или изчакване на правилния момент. „Не“ означава премини внимателно. „Не“ ти напомня да забавиш темпото, да преосмислиш къде се намираш и да прецениш как новото ти положение най-добре може да те подготви за крайната ти цел.

С други думи, ако не можеш да влезеш през парадния вход, пробвай през страничния прозорец. Ако прозорецът е заключен, може да се пуснеш през комина. „Не“ не означава да спреш, а просто, че трябва да промениш подхода, за да се добереш до целта.“