Щастието води до успех много по-често, отколкото успехът до щастие

Ерик Баркър

Ерик Баркър е  завършил Пенсилванския университет. Има магистърска степен по бизнес администрация от колежа в Бостън и магистърска степен по изящни изкуства от Калифорнийския университет, Лос Анджелис.

Бил е сценарист в Холивуд за проекти на „Уолт Дисни“, „Туентиът Сенчъри Фокс“ и „Революшън Студиос“. 

Ерик Баркър изнася лекции и пише статии за някои от най-престижните вестници и списания. Той е създател на блога Barking Up the Wrong Tree, който има хиляди последователи. 

На 12 февруари в България излезе последната му книга - „Истини и митове за успеха“ (ИК „Хермес“).  

„Тази книга търси да открие кое носи успех в реалния свят. Имам предвид житейски успех, а не просто правенето на пари. Кои са нагласите и начините на поведение, които ни помагат да постигнем амбициите си в избраната от нас сфера, била тя професионална или лична? Много са книгите, които разглеждат само едната страна на медала или излагат теория без никакво приложение. Ние обаче ще обърнем внимание на онова, което дава резултати, а после ще усвоим стъпките, които ще ни помогнат да достигнем желаните цели“, казва Ерик Баркър.

Вижте интервю с автора:

Имате много успешен блог с над 300 000 последователи, пишете за списание „Тайм“, често Ви канят да говорите на различни събития. Разкажете ни как започна всичко.
Обичах да чета академични трудове и изследвания в интернет. За повечето хора това звучи като най-скучното хоби на света, но аз имах различни въпроси и исках да намеря отговори, които са подкрепени с факти, от хора, които са си направили труда да ги проучат. Започнах да попадам на някои наистина интересни и задълбочени неща и ми хрумна, че мога да ги споделя. Повечето хора няма да отделят време да се ровят из научните списания, но може да намерят тази информация за интересна. Така започнах блога, а той доведе до всичко останало.

А как се роди идеята за книгата Ви „Истини и митове за успеха“?
Всички сме чували различни максими за успеха: „добрите винаги са последни“, „няма значение какво можеш, а кого познаваш“... На мен те винаги са ми се стрували твърде опростени и всеки от нас е виждал безброй изключения от тези общоприети правила. Въпреки това рядко ги оспорваме. Години наред попадах на различни проучвания по темата за успеха и реших, че е крайно време да ги тествам. Исках да споделя с хората какво твърдят експертите относно истината за успеха, което стана основа за книгата.

Коя е най-оспорваната идея от книгата, твърдението, което хората приемат най-трудно? И кой подход бихте им препоръчали да въведат в ежедневието си.
Никой никога не подлага под съмнение увереността като фактор за успеха. Никой досега не ми е казвал: “Иска ми се да не съм толкова уверен.“. Не съм виждал и книга, която да твърди, че хората трябва да имат ниско самочувствие – сигурно, защото няма да се продава добре. Но според мен самоувереността може да се окаже проблем. Тя може да прерасне в нарцисизъм и високомерие, което ни спира да задаваме въпроси, да подлагаме под съмнение, да учим. Прекалената самоувереност обикновено води до провал, а често може да се превърне в зависимост – кара ни да смятаме, че трябва да убиваме по един дракон всеки ден, за да се чувстваме удовлетворени от себе си. А когато не успеем да постигнем някоя заветна цел, самочувствието ни се срива. И така се оказваме затворени в един порочен кръг, който ни кара постоянно да се доказваме. 

Аз препоръчвам будистката концепция – вместо да се убеждаваме колко сме страхотни, трябва да гледаме по-реалистично на нещата и да се научим да си прощаваме, че не сме перфектни. 

Изглежда, че имате добър баланс между работа и личен живот. Как успяхте да го постигнете и какви съвети можете да споделите?
За мен тайната е да се фокусирам върху по-малко задачи, за да не се чувствам притиснат от крайните срокове. Освен това се занимавам с неща, които ми носят удоволствие, спортувам, медитирам и задължително отделям време да се видя с приятели и да благодаря за това, което имам. Докато работех по книгата, осъзнах, че най-важна е твоята лична дефиниция за успеха и не е задължително да станеш №1 на планетата Земя, за да бъдеш успешен. Проучванията показват, че в дългосрочен план щастието води до успех много по-често отколкото успехът до щастие. А балансът между двете е в основата на всичко.