Това все още ли си струва да се прави?

Колко време отделяте за неща, които не са толкова важни за вас? Знаете ли кои са тези неща? Можете ли да се откажете от тях? Според Ерик Баркър, автор на „Митове и истини за успеха“ (ИК „Хермес“), от отговорите на тези въпроси до голяма степен зависи успехът ви в живота. Защо това е така, Ерик обяснява в книгата си, която наскоро излезе в България:

„Чуваме история след история за великите и силните, които са упорствали и са спечелили. Не се разказват обаче особено много истории за големите кръшкачи в историята. Ако упоритостта дава такива добри резултати, отказват ли се изобщо някога успелите хора в реалния свят?

Михай Чиксентмихай планирал провеждането на изследване на някои от най-градивните успели личности в света – 275 Нобелови лауреати на САЩ и други  изявени в своята област. Щяло да бъде важно изследване на бележит учен, което да получи добро публично достояние. Самата покана  била голяма чест. Какъв бил резултатът? 

Повече от една трета отказали. Много други дори не отговорили. Имали си своя работа. Чиксентмихай поканил и Питър Дракър и получил следния отговор:

„Надявам се да не ме възприемате за арогантен или груб, но една от тайните на продуктивността... е да имаш много голямо кошче, което да побира всички покани като вашата.“

Чиксентмихай може би трябвало да го очаква. Причината да покани Дракър в изследването е, че той е световноизвестен експерт по ефективността и постигането на резултати. И първата защитна линия, която препоръчва на хората, не е по-доброто подреждане на графика, а освобождаването на всичко, което не допринася с нищо за постигането на целите им. 

В книгата си „Ефективният ръководител“ Дракър обяснява: „Ръководителят, който иска да бъде ефективен и иска организацията му да бъде ефективна, контролира всички програми, всички дейности, всички задачи. Той винаги пита: „Това все още ли си струва да се прави?“ - и ако не си струва, той се отървава от него, за да може да се концентрира  върху няколкото задачи, които, ако бъдат свършени отлично, ще допринесат с реални резултати в неговата собствена работа и изпълнението на организацията му.“

Джим Колинс, автор на „Пътят на величието“, провел много щателно изследване на компании, които претърпяват трансформация и от разочароващо представяне стигат до огромен успех. Той открил, че повечето от големите промени, които те въвели, били свързани не с нови инициативи, а с лошите неща, които трябвало да спрат да правят. 

Когато чуем за десетте хиляди часа съзнателно упражнение, което експертите изпълняват, за да станат много добри, цифрата ни се струва съкрушителна. Всичко обаче започва да си идва на мястото, когато осъзнаем от колко други занимания се отказват успелите хора, за да си освободят време за усъвършенстване. Не е чудно, че това количество е от значение.

И така, коя е първата стъпка? Знайте кое е приоритет. После започнете да се отказвате от нещата, които не са толкова важни за вас, и вижте резултата. Много бързо ще разберете дали наистина нещо е по-съществено, отколкото сте си мислили.

...

А ако все още не знаете в кое да проявите упоритост, трябва да опитвате много неща – със съзнанието, че ще се откажете от повечето, за да намерите отговора. Намерите ли това, на което да се посветите, отделяйте 10-15% от времето си за малки експерименти, за да продължите да се учите и израствате.“