Как да се справим с най-коварния си враг - егото?

Холидей е световноизвестен маркетингов специалист, ръководил кампании за „Гугъл” и компании от ранга на American Apparel, една от най-големите модни вериги в света

Какво е общото между Джон Д. Рокфелер, Кърк Хамет, Стив Джобс, Елинор Рузвелт и Малкълм Екс? Всички те в един или друг момент от живота си са успели да надмогнат най-големия си враг – своето собствено его. И именно тогава са постигнали най-големите си успехи.

Популярният автор на мотивиращи книги и статии и ментор Райън Холидей издава най-личната си книга досега. Холидей е световноизвестен маркетингов специалист, ръководил кампании за „Гугъл” и компании от ранга на American Apparel, една от най-големите модни вериги в света. В „Твоето его е врагът” (ИК „Сиела“) Райън Холидей разказва в детайли собствения си път нагоре в кариерата – през бляскавите успехи чак до моментите на отчаяние, в които за малко не се отказва. Защо да се отказва на върха на славата си? Защото е постоянно измъчван от стария си враг, егото, вечно нашепващ, че не е достатъчно добър.

„Твоето его е врагът“ мотивира читателите да се отърсят от пагубните за тях начини на мислене и вредни навици и да се фокусират върху наистина важното в живота си. Защото тайната на успеха не е това, което хиляди съвременни гурута и звезди проповядват. Колкото и да вярваме и да желаем успеха, той може да ни подмине или пък да ни споходи за кратко и след това да ни срине напълно, ако не сме нащрек. Тайната на успеха и постигането на хармония в живота се крие в способността ни да се справяме със своя най-коварен враг, собственото ни его.

Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса: 

Човек си мисли, че прави онова, което се изисква от него, и обществото го възнаграждава. И тогава вижда как бъдещата му съпруга го напуска, защото не е човекът, който е бил преди.

Как се случва подобно нещо? Можем ли наистина един ден да изпитваме чувството, че сме стъпили на раменете на гиганти, а на следващия да се окажем сред развалините от множество експлозии, опитвайки се да събираме парчета от руините?

Притежавах обаче едно предимство, което ми даде сили да се справя: бях работохолик. Не в смисъла на „О, той просто работи прекалено много!“ или „Просто се отпусни и се успокой“, а в по-широк смисъл: „Ако не започне да ходи на срещите и не се стегне, скоро ще умре“. Осъзнах, че енергията и импулсът, благодарение на които толкова рано постигнах своя успех, си имат цена – като всички други неща. Тя се състоеше не толкова в количеството труд, а в огромната роля, която той играеше в моето самосъзнание. Бях се вкарал в капана на собствената глава и бях затворник на своите си мисли. Претрепвах се от работа, която ми носеше само болка и неудовлетворение, и трябваше да разбера защо – освен ако не исках да се проваля по един също толкова трагичен начин.

Като изследовател и писател дълго време съм изучавал история и бизнес. Подобно на всичко, включващо хората, наблюдавани достатъчно дълъг период от време, започват да се очертават универсални проблеми. Това са темите, които отдавна ме привличат. И първата сред тях е темата за егото.

Не съм незапознат с егото и неговите проявления. Всъщност се бях занимавал с подготовката на настоящата книга близо година преди настъпването на събитията, които ви изложих. Но болезнените ми преживявания през този период поставиха идеите, върху които се бях фокусирал, в такава светлина, в каквато не бих могъл да ги разбера никога преди това.

Те ми позволиха да видя негативните въздействия, които упражнява егото не само върху мен или върху страниците на историята, но и върху мои приятели, клиенти и колеги, някои от които заемат най-високите нива в много индустрии. Егото е коствало стотици милиони долари на хората, от които се възхищавам, и подобно на Сизиф те са се търкулвали обратно надолу точно след като са постигали целите си. Сега поне сам надзър-нах над тази пропаст.

Няколко месеца след личното ми осъзнаване татуирах на дясната си ръка фразата „ЕГОТО Е ВРАГЪТ“. Не зная откъде идва тоя израз, сигурно от някоя книга, която съм прочел много отдавна, но за мен той моментално се превърна в извор на голямо утешение и посока. На лявата ми ръка по същия объркан начин е написано: „ПРЕЧКАТА Е ПЪТЯТ“. Тия два израза виждам всеки Божи ден и ги използвам като напътствие за решенията ми в живота. Не мога да не ги виждам когато плувам, когато медитирам, когато пиша, когато излизам от душа сутрин, и те ме подготвят – напомнят ми, – да избирам вярната посока във всяка ситуация, в която мога да се окажа.

Написах тази книга не защото съм постигнал някаква мъдрост, за проповядването на която се чувствам готов, а защото това е книга, която бих искал да я имаше в критичните повратни моменти от собствения ми живот. Когато аз, подобно на всички, бях призван да отговоря на най-важните въпроси, които човек може да си зададе: Какъв искам да бъда? И: По кой път да поема? (Quod vitae sectabor iter.)

И понеже открих, че тези въпроси са вечни и всеобщи, в настоящата книга се опитах да се опра на философията и на историческите примери, а не на своя живот (с изключение на тази бележка).

Историческите книги са пълни с разкази за невероятни гении, водени от своите идеи, които са прекроявали света по свой образ и подобие с чиста, почти ирационална сила. Но аз открих, че ако се вгледате, ще откриете, че историята се прави и от онези личности, които всеки път са побеждавали своето его, които са избягвали светлината на прожекторите и са поставяли своите по-висши цели над желанието си за признание. Като разглеждам тези истории и като ги преразказвам, аз извличам поука от тях и се пропивам с тяхната мъдрост.

Подобно на останалите ми книги, и тази е дълбоко повлияна от стоическата философия и всъщност от всички велики класически мислители. Силно заимствам от всички тях в своето писане, също както се опирам на тях и в целия си живот. Ако в настоящата книга откриете нещо полезно за себе си, то ще се дължи на тях, а не на мен.

Ораторът Демостен е казал, че добродетелта започва с разбирането и е пълна с кураж. Трябва да започнем с това: за пръв път да видим себе си и света по нов начин. После ще трябва да се помъчим да бъдем различни и да останем различни – това е трудната част. Не твърдя, че трябва да усмирите или да унищожите всяка частица его у себе си – нито дори че подобно нещо е възможно. Тези истории само ни напомнят за опасното его и насърчават по-висшите ни пориви.

В прочутата си „Етика“ Аристотел използва сравнението с изкривеното дърво, за да опише човешката природа. За да коригира изкривеното, опитният дърводелец бавно прилага натиск в противоположната посока – по същество го изправя. Както е известно, две хиляди години по-късно Кант ще се изсмее: „От кривото дърво на човечеството не може да произлезе нищо право“. Може никога да не бъдем прави, ала можем да се стремим да бъдем по-прави.

Винаги е приятно да се почувстваш специален, авторитетен или вдъхновен. Не това обаче е целта на настоящата книга. Опитах се да подредя тези страници по такъв начин, че накрая да можете да стигнете до точката, в която бях аз, когато приключих с писането є: тоест да мислите по-малко за себе си. Надявам се, че ще се интересувате по-малко от историята, която разказвате за себе си като специално същество, и в резултат на това ще се освободите, за да извършите променящото света дело, което сте предопределени да сторите.