вторник, 12 ноември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1008 прочитания

    За да успееш в бизнеса, не трябва да мислиш кой побеждава, а как да изградиш устойчива организация

    Въпреки че компаниите играят игра, в която победители няма, прекалено много лидери продължават да се държат така, сякаш това е възможно, казва популярният лектор Саймън Синек
    04 ноември 2019, 15:24 a+ a- a

    На българския пазар вече може да бъде намерена най-новата книгата на популярния мотивационен говорител и маркетингов консултант Саймън Синек - „Безкрайната игра“. Идеята за книгата си Саймън черпи от труда на проф. Джеймс Карс „Крайни и безкрайни игри: Животът като игра и възможности“. „Безкрайната игра“ разглежда тази теория през фокуса на бизнеса. 

    „За да успееш в безкрайната игра на бизнеса, трябва да спреш да мислиш кой побеждава и кой е най-добрият, а да започнеш да мислиш как да изградиш организация, която да е достатъчно силна и здрава, за да остане в играта за поколения напред", категоричен е Синек. Вижте откъс от книгата, в който той обяснява защо това е важно:

    „Ако са налице поне двама играчи, има и игра. А игрите биват два вида: крайни – все някога свършват, имат определен край, към който се стремят играещите, и безкрайни – играта няма край.

    Крайните игри се играят от известен брой играчи. Те имат установени правила. Има установена цел, постигането на която слага край на играта. Футболът например е такъв вид крайна игра. Играчите са в екипи, с които лесно се различават един от друг. Има правила, както и рефер, който да налага спазването им. Всички играчи са се съгласили да играят по правилата, както и да приемат наказанията, когато са ги нарушили. Всеки от играчите се е съгласил с условието, че който отбор е отбелязал повече голове в края на крайния период от време, ще бъде обявен за победител, играта ще приключи и всеки ще си отиде вкъщи. В крайните игри винаги има начало, среда и край.

    За разлика от тях безкрайните игри може да бъдат играни както от известен, така и от неизвестен един на друг брой играчи. В тях няма точно определени и споделяни от всички правила. Макар да е възможно съществуването на набор от закони, които да урегулират поведението на играчите един спрямо друг в някакви широки граници, в техните рамки е възможно изключително разнообразно поведение. Ако решат да нарушат споразумението, дори и това е възможно. Линията на поведение, която всеки играч реши да следва, си е лично негов избор. Освен това може да променят и стила си на игра по всяко време, по свое усмотрение, подбудени от причини, за които те си знаят. 

    Безкрайните игри протичат безкрайно във времето. Тъй като нямат установени условия за край, няма и такова нещо като „победа“ в тях. В безкрайната игра целта е да продължаваш да си в играта.

    Разбиранията ми за тези два вида игри идват от човека, обобщил системата – професор Джеймс П. Карс, който през 1986 година пише своя трактат „Крайни и безкрайни игри: Животът като игра и възможности“ (Finite and Infinite Games, според професор има два основни подхода в играта – да играеш с цел да спечелиш; или да играеш с цел да останеш в играта, да продължиш напред. Той нарича двата концепта – крайни и безкрайни игри – бел.ред.). Именно този му труд ме накара да се замисля отвъд концепциите „победа“ и „загуба“, отвъд равенствата и патовете. Колкото повече наблюдавах света ни през призмата на Карс за крайните и безкрайните игри, толкова повече ги виждах около нас. Няма такова нещо като победител в брака или приятелството например. Макар училището да ни изглежда като краен процес, не съществува „победа“ в образованието. Можем да победим други кандидати за някоя работа или повишение, но никой не е обявен за победител в кариерата. Нациите може да се съревновават помежду си за земя, влияние или икономическо надмощие, но концепция като „геополитически победител“ не съществува. Колкото и да сме преуспели през годините си на този свят, когато умрем, няма да бъдем провъзгласени за „победител в живота“. И със сигурност няма такова нещо като „победител в бизнеса“. Всички тези неща са пътешествия, а не събития.

    Ако обаче се вслушаме в думите на толкова много от лидерите си в настоящето, те сякаш не са наясно в каква игра точно участват. Постоянно говорят за „победа“. Обсебени са от „разгрома на противника“. Обявяват пред света как те са „най-добрите“. Заявяват, че техният мироглед е „номер едно“. Само дето в игра без обособен край всички тези неща са чисто и просто невъзможни.

    Когато влезем с умствена нагласа за крайна игра в някоя безкрайна, това води след себе си куп разнообразни проблеми, най-често срещаният от които е отхвърлянето на доверието, сътрудничеството и обновлението. За разлика от това, когато влезем в безкрайна игра с умствена нагласа за точно такава, това ни изпраща в правилната посока. Групи, които са пристъпили с правилни разбирания в такава среда, се радват на далеч по-високи нива на доверие, сътрудничество и иновации, както и на съпътстващите ги ползи. Ако приемем, че към даден момент всички ние ще сме участници в една или друга безкрайна игра, в наша полза ще е да разберем как да разграничаваме единия от другия вид и кое ще ни помогне да приложим правилната вътрешна нагласа за безкрайна игра, когато това се наложи. Абсолютно точно толкова важно е и да разпознаваме признаците, че насреща си имаме ситуация с край, за да се нагодим, преди да сме понесли реални щети.

    Безкрайният бизнес

    Бизнесът отговаря на всяка възможна дефиниция за безкрайна игра. Може да не знаем кои са всички играчи, като по всяко време е възможна появата и на нови. Всеки играч формира свои собствени стратегии и тактики, като набор от правила не съществува, със спазването на които всеки да се е съгласил, като изключим законите (които е напълно възможно да са различни в различните държави). За разлика от крайните игри, тук няма установено начало, среда и край на играта, т.е. на бизнеса. Макар мнозина от нас да са се съгласили, че ще се съпоставим един спрямо друг в рамките на някакъв период – една финансова година, да речем, въпросните периоди са само маркери в процеса на цялата игра, като нито един от тях не е реален неин край. Бизнесът няма финиш.

    Въпреки че компаниите играят игра, в която победители няма, прекалено много директори продължават да се държат така, сякаш това е възможно. Продължават да заявяват, че са „най-добрите“, или че са „номер едно“. Подобни твърдения са станали толкова ежедневни, че ние рядко се спираме и се замисляме колко глупави са всъщност те. Когато попадна на компания, която заявява, че е най-добрата или номер едно, винаги си правя труда да погледна дребния шрифт отдолу, за да видя как точно са подбрали данните, които им позволяват да изкажат подобно лъжливо твърдение. Години наред например British Airways твърдяха в рекламите си, че са „любимата на света авиокомпания“. Авиокомпанията на Ричард Брансън Virgin Atlantic заведе дело пред Асоциацията на британските стандарти в рекламния бизнес, че подобно твърдение не може да е истина, позовавайки се на направено проучване сред пътниците. Асоциацията обаче позволи на твърдението да остане с мотивите, че British Airways превозват повече чуждестранни пътници от всяка друга авиокомпания. „Любима“ в техния случай означавало, че е широко ползвана, а не задължително предпочитана.

    За една компания да е номер едно, може да е въз основа на броя клиенти, които обслужва. За друга може да бъде размерът на приходите, печалбата на единица акция, броят на служителите или офисите, които има по целия свят. Компаниите дори сами решават за какъв времеви период да изкажат въпросните твърдения, през който са извършили калкулациите си. Понякога е тримесечие. Може да са осем месеца. Или пък година. Или пет. Защо не и десет? Дали някой друг обаче в брашна им се е съгласил на подобни параметри на изследването? В крайните игри има установена и одобрена от всеки играч метрична система, по която победителят се отличава от победения. В примера с футболния мач от по-горе това бяха повечето вкарани голове. Може да бъде постигната скорост или проявена сила и много други. В безкрайните игри има множество измервателни системи, поради което никога никой не може да бъде обявен за едноличен победител.

    В крайните игри играта приключва, когато изтече времето ѝ. Играчите ще имат друг шанс да се докажат в бъдеще (освен ако не е дуел, разбира се). В безкрайните игри е точно обратното. Играта продължава, а времето изтича за играчите ѝ. Поради тази причина в безкрайните игри победители и победени няма, а играчите просто отпадат, след като са им свършили ресурсите или желанието да участват. В бизнеса това се нарича „банкрут“ или „сливане“ и „придобиване“. Това означава, че за да успееш в безкрайната игра на бизнеса, трябва да спреш да мислиш кой побеждава и кой е най-добрият, а да започнеш да мислиш как да изградиш организация, която да е достатъчно силна и здрава, за да остане в играта за поколения напред. Иронично, ползата от тази правилна линия на поведение е, че компаниите в този времеви отрязък също стават по-силни.“ 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    Модис разширява екипа си в Пловдив
    Компанията планира и съвместна работа с висшите учебни заведения и гимназиите, профилирани в изучаването на чужди езици и ИТ
    преди 16 часа
    Великобритания избегна рецесия
    Икономиката на кралството расте с най-ниския си темп от почти 10 години насам
    преди 16 часа
    2020г.: България ще може да доставя втечнен газ от САЩ, Катар, Кипър, Египет, Азербайджан
    Ще се обсъди изграждането на път между Александруполис и Димитровград
    преди 18 часа
    Повече българи са пътували в страната през септември
    Приходите от нощувки на българи се увеличават с над 10%, отчита националната статистика
    преди 20 часа
    Alibaba с продажби за $23 млрд. за 9 часа
    Китайската платформа за електронни продажби отчете нов рекорд в Деня на необвързаните
    преди 20 часа
    Ево Моралес подаде оставка
    След 14 години на поста боливийският президент заяви, че е жертва на „цивилен преврат“