Да не се отказват след първия неуспех. Това е едно от нещата, което психическите силните хора, казва Ейми Морин, психотерапевт и автор на бестселъра „13 неща, които психически силните хора не правят“ (ИК „Хермес“). В кнгата тя обяснява защо се отказваме и защо не бива.
Почти всеки от нас се е отказвал от нещо след първия неуспех. Страхът често е в основата на нежеланието ни да повторим опита, след като вече сме се провалили веднъж, но не всеки се страхува конкретно от провала. Някой може да се тревожи, че ще разочарова родителите си, а друг може да се опасява, че е твърде слаб, за да се изправи пред поредния неуспех. Вместо да се преборят с тези си страхове, много хора просто избягват да поемат риск да се провалят отново, тъй като го свързват със срама.
Някои от нас се опитват да скрият науспехите си, други хабят много енергия да се извиняват за тях. Друг пък може да повярва, че един провал в бизнеса означава, че не му е писано да бъде предприемач, а трети, който не е успял да публикува първата си книга, може да стигне до извода, че е лош писател.
Отказването може да бъде и заучено поведение. Вероятно когато сте били дете, майка ви се притичала на помощ във всяка задача, с която не сте могли да се справите сами от първия път. Или може би, когато сте казали на учителската си, че не сте могли да решите задачата по математика, тя ви е дала решението, за да не се налага сами да стигате до отговорите. Ако постоянно очакваме някой да дойде и да ни спаси, това може да е навик, труден за пречупване дори за възрастния, за когото е по-малко вероятно да поиска да опита отново, ако се провали.
Много хора се отказват, защото имат установено мнение за себе си. Те не смятат, че имат контрол над своето ниво на способности, затова не си правят труда да опитват отново след провал. Според тях, ако не си роден с даден от Бог талант за нещо, няма смисъл да се опитваш да се научиш.
Да се откажеш след първия неуспех, лесно може да се превърне в сбъдващо се пророчество. Всеки път, когато се отказвате, вие подсилвате идеята, че неуспехът е лошо нещо, което на свой ред ще ви възпре да опитате отново. По този начин вашият страх от провал потиска способността ви да учите. Ако се страхувате от неуспех, е по-малко вероятно да се учите от грешките си и следователно не толкова склонни да повторите опита.
Поражението може да е чудесен опит – но само ако продължите напред със знанията, които сте придобили от него.