И какво да правим, ако служебните ангажименти ни идват в повече, съветва психологът Таня Бриклер
Автор: Таня Бриклер*
Когато чуем думата „баланс”, веднага си представяме балансирана скала с еднакви тежести от двете страни. Това обаче изобщо не се отнася за баланса между работа и личен живот. Наскоро попаднах на една метафора – балансът между работа и личен живот е като карането на колело: трябва да се движиш и трябва да пазиш баланс. Балансирането между работа и личен живот е постоянен процес. И в двете винаги има движение, и в двете трябва да се намери баланс, за да не паднеш.
Усещането за наличие или липса на баланс между работа и личен живот се изразява по много сходен начин при всички хора. Съотношението работа - личен живот, при което човек усеща живота си балансиран обаче е силно индивидуално и различно за всеки. Не съществува една-единствена формула на успеха, която да е подходяща за всеки човек и във всеки етап от живота му.
Това, че имате приятел, който постоянно работи, не означава, че неговият баланс е нарушен. Ако в момента работата за него е най-важният приоритет и е огромна част от това, с което той се самоопределя, ако работата му носи радост и удовлетворение, то в конкретния случай, независимо дали това ви харесва или не, не може да се говори за липса на баланс работа - личен живот. В този случай вашият приятел, това се отнася в еднаква степен както за представителите на мъжкия пол, така и за нежния, е работохолик, който е напълно щастлив в тази си роля.
Ако обаче основният му приоритет е семейството, приятелите или постоянното лично развитие, а единственото, за което намира време, е работата, то тогава определено можем да говорим за липса на баланс.
Как да разберем, че балансът работа – личен живот е нарушен?
Наличието или липсата на баланс между работа и личен живот се определя от това доколко вложеното време и енергия съответстват на личните ни приоритети в момента. Всеки човек обаче има различни приоритети и йерархия на ценностите в различни периоди на живота си – да се развива, да учи, да прекарва време с приятелите си, да се утвърди в работата, да прекарва време със семейството си, да спортува и т.н. Когато вложеното в определени дейности време и усилия като цяло съответстват на настоящите ценности приоритети на човека, то той е намерил баланс.
• Балансът:
o Означава щастие и удовлетвореност.
o Спокойствие, че си обърнал внимание на нещата, които са важни.
o Усещане, че дори и невинаги да успявам да свърша това, което съм запланувал, винаги намирам време за това, което е важно за мен.
• Липсата на баланс:
o Създава усещане за непълнота.
o Терзание/съжаление, често допълнено с чувство на вина за това, че не съм там, където трябва да бъда и не правя това, което трябва да правя (работя вместо да съм в бара с приятели и обратното).
o Конфликт между ценности (това, което е важно за мен) и дейности (това, за което намирам време/отнема голяма част от времето и енергията ми).
o Усещане за липса на контрол над живота.
Изследване в продължение на 25 години в Германия показва, че хората, които работят много повече или много по-малко в сравнение с това, което искат, са значително по-недоволни от живота, отколкото хората, които са намерили баланса.
Все още не съм попаднала на добра статистика за България, но наскоро прочетох за едно изследване в САЩ, според което за 89% от анкетираните балансът работа - личен живот е проблем, а за 54% от тях е значителен проблем. Освен това голяма част от тях (40%) споделят, че нещата са се влошили с настъпването на финансовата криза.
На теория е възможно липсата на баланс да бъде в ущърб както на работата, така и на личния живот. На практика обаче много по-често се оказва, че заради работните задължения сме занемарили личния си живот. Това, което обикновено се случва, е постепенното или пък рязкото (с обещание да е временно) увеличаване на работата (което, разбира се, си остава за постоянно). Така постепенно става все по-трудно да намерим време за себе си, докато изведнъж се оказва, че работата напълно е завладяла живота ни. Толкова сте затънали, че не знаете откъде да почнете и тъй като е по-лесно – просто оставяте нещата да си вървят както досега с надеждата нещо да стане от само себе си.
Как да върнем баланса?
Истината е, че не се искат чудеса от храброст, за да започнете да се чувствате по-добре. Не е необходимо веднага да си пуснете молбата за напускане. Наивно е да очаквате, че смяната на работното място с магическа пръчка ще реши всичките ви проблеми. Начинът да си възвърнете контрола върху живота е много по-лесен – изисква малко работа и много постоянство.
Като начало довършите следните изречения:
- Да имам баланс в живота за мен означава…
- Най-добре си почивам/се чувствам, когато…
- Най-важното нещо, което искам да постигна в следващата година, е…
Отделете малко време и помислете върху следните въпроси:
- Кога се чувствате най-щастливи и спокойни и кога нивото на стреса ви е високо.
- Напишете нещата, които ви зареждат с енергия, и тези, които ви изтощават.
- Избройте нещата, които са най-важни за вас (напр. финансова стабилност, самостоятелност, кариера, семейство, хоби, приятели, спорт, учене, вяра и др.) и си направете списък на приоритетите в момента.
- Запитайте се доколко енергията и времето, което отделяте ежедневно, рефлектират върху важността на вашите ценности и приоритети.
- Потърсете пречките и помислете кои от тях можете да контролирате и как можете да ги минимизирате и/или напълно отстраните.
И ако мислите, че не сте особено ефективни в управлението на времето, потърсете и изпробвайте нови начини да планирате деня си и да се организирате.
Например, ако ви е трудно да отказвате и често всичките задачи на колегите се оказват на вашето бюро, може би е време да започнете да казвате „не” по-често. Ако пък количеството на работата е много голямо, може би е време да поговорите с началника си и заедно да потърсите решение. Не се страхувайте да си признаете, че имате нужда да обърнете повече внимание на личния си живот. Това не означава, че не сте достатъчно мотивирани и ангажирани с работата си. Това е вашият начин да избегнете претоварването и да презаредите батериите, за да бъдете толкова максимално ефективни.
*Таня Бриклер е директор „Бизнес услуги” в „ОС България”. Тя е магистър по Индустриално-организационна психология от Southern Illinois University, САЩ. В момента работи върху докторска дисертация в сферата на организационната психология.
