петък, 14 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    25000 прочитания

    Къде е балансът между работата и личния живот?

    И какво да правим, ако служебните ангажименти ни идват в повече, съветва психологът Таня Бриклер
    26 юли 2012, 13:11 a+ a- a

    Автор: Таня Бриклер*

    Когато чуем думата „баланс”, веднага си представяме балансирана скала с еднакви тежести от двете страни. Това обаче изобщо не се отнася за баланса между работа и личен живот. Наскоро попаднах на една метафора – балансът между работа и личен живот е като карането на колело: трябва да се движиш и трябва да пазиш баланс. Балансирането между работа и личен живот е постоянен процес. И в двете винаги има движение, и в двете трябва да се намери баланс, за да не паднеш.

    Усещането за наличие или липса на баланс между работа и личен живот се изразява по много сходен начин при всички хора. Съотношението работа - личен живот, при което човек усеща живота си балансиран обаче е силно индивидуално и различно за всеки. Не съществува една-единствена формула на успеха, която да е подходяща за всеки човек и във всеки етап от живота му.

    Това, че имате приятел, който постоянно работи, не означава, че неговият баланс е нарушен. Ако в момента работата за него е най-важният приоритет и е огромна част от това, с което той се самоопределя, ако работата му носи радост и удовлетворение, то в конкретния случай, независимо дали това ви харесва или не, не може да се говори за липса на баланс работа - личен живот. В този случай вашият приятел, това се отнася в еднаква степен както за представителите на мъжкия пол, така и за нежния, е работохолик, който е напълно щастлив в тази си роля.
     
    Ако обаче основният му приоритет е семейството, приятелите или постоянното лично развитие, а единственото, за което намира време, е работата, то тогава определено можем да говорим за липса на баланс.

    Как да разберем, че балансът работа – личен живот е нарушен?

    Наличието или липсата на баланс между работа и личен живот се определя от това доколко вложеното време и енергия съответстват на личните ни приоритети в момента. Всеки човек обаче има различни приоритети и йерархия на ценностите в различни периоди на живота си – да се развива, да учи, да прекарва време с приятелите си, да се утвърди в работата, да прекарва време със семейството си, да спортува и т.н. Когато вложеното в определени дейности време и усилия като цяло съответстват на настоящите ценности приоритети на човека, то той е намерил баланс.

        Балансът:
    o    Означава щастие и удовлетвореност.
    o    Спокойствие, че си обърнал внимание на нещата, които са важни.
    o    Усещане, че дори и невинаги да успявам да свърша това, което съм запланувал, винаги намирам време за това, което е важно за мен.

    •    Липсата на баланс:
    o    Създава усещане за непълнота.
    o    Терзание/съжаление, често допълнено с чувство на вина за това, че не съм там, където трябва да бъда и не правя това, което трябва да правя (работя вместо да съм в бара с приятели и обратното).
    o    Конфликт между ценности (това, което е важно за мен) и дейности (това, за което намирам време/отнема голяма част от времето и енергията ми).
    o    Усещане за липса на контрол над живота.

    Изследване в продължение на 25 години в Германия показва, че хората, които работят много повече или много по-малко в сравнение с това, което искат, са значително по-недоволни от живота, отколкото хората, които са намерили баланса.

    Все още не съм попаднала на добра статистика за България, но наскоро прочетох за едно изследване в САЩ, според което за 89% от анкетираните балансът работа - личен живот е проблем, а за 54% от тях е значителен проблем. Освен това голяма част от тях (40%) споделят, че нещата са се влошили с настъпването на финансовата криза.

    На теория е възможно липсата на баланс да бъде в ущърб както на работата, така и на личния живот. На практика обаче много по-често се оказва, че заради работните задължения сме занемарили личния си живот. Това, което обикновено се случва, е постепенното или пък рязкото (с обещание да е временно) увеличаване на работата (което, разбира се, си остава за постоянно). Така постепенно става все по-трудно да намерим време за себе си, докато изведнъж се оказва, че работата напълно е завладяла живота ни. Толкова сте затънали, че не знаете откъде да почнете и тъй като е по-лесно – просто оставяте нещата да си вървят както досега с надеждата нещо да стане от само себе си.

    Как да върнем баланса?
     
    Истината е, че не се искат чудеса от храброст, за да започнете да се чувствате по-добре. Не е необходимо веднага да си пуснете молбата за напускане.  Наивно е да очаквате, че смяната на работното място с магическа пръчка ще реши всичките ви проблеми. Начинът да си възвърнете контрола върху живота е много по-лесен – изисква малко работа и много постоянство.

    Като начало довършите следните изречения:
    -    Да имам баланс в живота за мен означава…
    -    Най-добре си почивам/се чувствам, когато…
    -    Най-важното нещо, което искам да постигна в следващата година, е…

    Отделете малко време и помислете върху следните въпроси:
    -    Кога се чувствате най-щастливи и спокойни и кога нивото на стреса ви е високо.
    -    Напишете нещата, които ви зареждат с енергия, и тези, които ви изтощават.
    -     Избройте нещата, които са най-важни за вас (напр. финансова стабилност, самостоятелност, кариера, семейство, хоби, приятели, спорт, учене, вяра и др.) и си направете списък на приоритетите в момента.
    -    Запитайте се доколко енергията и времето, което отделяте ежедневно, рефлектират върху важността на вашите ценности и приоритети.
    -    Потърсете пречките и помислете кои от тях можете да контролирате и как можете да ги минимизирате и/или напълно отстраните.

    И ако мислите, че не сте особено ефективни в управлението на времето, потърсете и изпробвайте нови начини да планирате деня си и да се организирате.

    Например, ако ви е трудно да отказвате и често всичките задачи на колегите се оказват на вашето бюро, може би е време да започнете да казвате „не” по-често.  Ако пък количеството на работата е много голямо, може би е време да поговорите с началника си и заедно да потърсите решение. Не се страхувайте да си признаете, че имате нужда да обърнете повече внимание на личния си живот. Това не означава, че не сте достатъчно мотивирани и ангажирани с работата си. Това е вашият начин да избегнете претоварването и да презаредите батериите, за да бъдете толкова максимално ефективни.

    *Таня Бриклер е директор „Бизнес услуги” в „ОС България”. Тя е магистър по Индустриално-организационна психология от Southern Illinois University, САЩ.  В момента работи върху докторска дисертация в сферата на организационната психология.


    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 часа
    преди 13 часа
    Телерик Академия ще се фокусира повече върху доквалификацията на специалисти
    За 5 години Академията утроява броя на Upskill програмите за повишаване на знанията и добавя към портфолиото си нови формати
    преди 13 часа
    Проучване: Липсата на умения за работа с AI забавя иновациите в 62% от компаниите
    2/3 от компаниите не притежават достатъчни умения за работа с AI, а 41% от организациите изпитват затруднение в намирането на служители с опит и знания в изкуствения интелект
    преди 17 часа
    София Тех Парк получи български електрически камион
    Първият български мини товарен автомобил на ток има пробег от 300 км с едно зареждане
    преди 17 часа
    НАП: Клиентите могат да задържат плащането, ако не получат касова бележка
    Агенцията санкционира 433 търговци край морето за неиздаване на фискален бон