петък, 11 октомври 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6326 прочитания

    За нас, жените, е много важно някой да повярва в нас и да ни каже, че сме добри в това, което правим

    Жените могат да бъдат много успешни лидери, защото в тях е вродено да мислят и да се грижат за цялото, казва Ваня Кирицова – писател и автор на техническа документация с над 20 години опит
    26 април 2022, 14:50 a+ a- a

    Ваня Кирицова – писател и автор на техническа документация с над 20 години опит

    Ваня Кирицова е автор на техническа комуникация и разказвач на истории, които докосват душата. Майка, съпруга, автор на две книги, бизнес консултант и астролог. Позната е като една от основателките на международната конференция за техническа комуникация Evolution of Technical Communication. Съосновател е на българския клон на международната професионална организация за технически комуникации tekom Europe и е един от инициаторите на Women Who Codе в България.

    Има повече от 20 години опит като автор на техническа комуникация. Доскоро ръководи и развива международен екип от повече от 30 автори и мениджъри на техническа документация във VMware. Наскоро излезе втората ѝ книга „Яна Шарана 2.0. Астрологична тактика за уморени мениджъри“.

    Има бакалавърска степен по журналистика и масови комуникации от AUBG, както и бакалавърска степен по астрология от Московската астрологична академия.

    Разказвач на истории, майка, съпруга, писател, автор на техническа документация, астролог... Как съвместявате всички тези отговорности и коя е Ваня Кирицова?

    Така е, аз наистина имам много идентичности и това е благодарение на моята „добрата лудост“, която все ме човъкра отвътре, че може би това не е достатъчно. Дали добре, или зле, във всички случаи много се забавлявам с всяко едно амплоа, които имам. На първо място, аз съм майка на трима синове. Това е едно от най-важните неща за мен и най-важните неща, които са се случвали в живота ми. След това идва творчеството. Когато започвах моята кариера, ИТ навлизаше в България. Тъй като можех да пиша, по една добра случайност попаднах в сферата на ИТ и на техническите комуникации, след което станах мениджър. Така че една голяма част от идентичността ми е свързана и с това да бъда лидер, създател на екип.

    Как човек като Вас, с творчески заложби и способности, решава да се развива в ИТ сектора, който обичайно се асоциира с логическо мислене, точни науки... и в който като че ли няма много поле за креативност? Или може би не е така?
    Много добър въпрос, защото наистина моето семейство смята, че аз нямам логическо мислене. Това обаче се оказа, че не е така, но това го разбрах чак когато започнах да работя с технологиите. Какво ме заведе там? Много практични причини. Ако можех да съм просто поет, да гледам звездите и да пиша, каквото ми харесва, щеше да бъде прекрасно. Но аз на една доста ранна възраст се оказах майка на две деца без партньор до себе си и трябваше да ги издържам. Затова реших, че потенциалната за мен работа трябва да е свързана с писане. Владеех отлично английски и работата ми хареса, но по-важното, което ме окуражи да продължа, е, че моите ментори и хората, които ме учеха на техническо писане, повярваха в мен. Според мен това е много по-важно за нас, жените, отколкото за мъжете – някой да повярва в нас и да ни каже, че сме много добри в това, което правим.

    Имате богат опит в ИТ сферата. Били сте мениджър на екип, автор на техническа документация, сред основателите сте на международната конференция за техническа комуникация Evolution of Technical Communication и съосновател на българския клон на международната професионална организация за технически комуникации tekom Europe... Как виждате ролята и място на жените в света на технологиите?

    Не съм песимист по отношение на ролята на жените в ИТ, макар че съм имала трудности. И то свързани не толкова с това, че съм жена, колкото с това, че хора, от които е зависела кариерата ми, са имали определени предразсъдъци спрямо това какво могат или какво трябва да правят жените. Защо в технологиите трябва да има жени според мен? Ние внасяме една различна перспектива, а това винаги е добре. Това може да направи един колектив по-здравословен особено ако в културата на екипа има и елемент на изслушване на гледните точки на другите и на приемане. И тъй като разработката на софтуер е колективен процес, няма как да не получи плюс от това, че в него има жени.

    Много широко разпространена е темата, че да, жени влизат все повече в сектора, но това не се променя за жените на високите етажи. Жени, които управляват големи екипи, компании и т.н. Да, наистина е трудно, защото много често от една се очаква жена да се държи малко или повече като мъж. Понякога жената има нужда да не е уверена, да се разплаче, да поиска помощ, но това няма да бъде погледнато с добро око. Тя трябва да бъде по-решителна и да доказва себе си с по-голяма скорост. В обществото като че ли има една нагласа, че ако един мъж е много талантлив и успешен и допусне неуспех, това е случайност. Но ако една жена претърпи провал, то се приема, че тя не е била толкова способна, за каквато се е представяла. Има ги тези неща, но аз се стремя да не им обръщам внимание. Въпреки това наистина ми е пречило  особено когато бях мениджър и особено когато екипът ми беше много голям и се опитвах да се боря за кариерата си. Но успях – изградих екип от автори на техническа документация във VmWare, най-големия в България. И съм много доволна, защото една от моите мечти беше да създам сплотен и успешен екип и наистина имах такъв екип.

    Какво прави един екип успешен?

    Успешният екип от моя гледна точка има обща идентичност. Има нещо, което го обединява. Иначе просто е сбор от хора, всеки от които има някакъв личен интерес. Жените могат да бъдат много успешни лидери, защото в тях е вродено точно това – да мислят и да се грижат за цялото. Между другото, често съм получавала упреци от мои колеги и началници, че съм прекалено майчински настроена или прекалено грижовна. Разбира се, упреквали са ме, че и много изисквам. Но аз считам, че да бъдеш грижовен лидер, е вид лидерство, което работи, тъй като по този начин хората имат доверие, че техният лидер стои зад гърба им, не се чувстват притеснени или неоценени. Понякога да изслушваш някого е достатъчно, за да го накараш да се чувства добре. Така че типично женската загриженост, способността за емпатия и изслушване са качества, които могат много да помогнат за сплотяване на екипа и за обединяването му около общото.

    Промени ли се нещо в подхода Ви през последните две години и как се поддържа чувство за приобщеност в екипа при работа от разстояние?
    Аз се отказах от мениджърската позиция точно преди пандемията, но не заради нея. Затова мога да отговоря от перспективата на човек, който работи от вкъщи и как аз се свързвам с моя мениджър и с моя екип и какво ме кара да се чувствам приобщена. Комуникацията става много по-важна в моменти, в които ние не сме лице в лице и в които личните контакти са ограничени. Това, което може да помогне, когато комуникацията се случва по Zoom и работим от вкъщи, е да не забравяме, че сме човешки същества и да се интересуваме лично от другия. Този тип човешко отношение става много по-важно, когато сме дистанционно, отколкото когато сме в офиса.

    Вие сте сред инициаторите на инициативата Women Who Codе в България. Разкажете ни малко повече за нея, какви цели има и успява ли да ги постигне?

    В Women Who Codе ме покани директорка от нашата компания и аз смятах, че не съм подходяща, защото не съм инженер или програмист. Но имах доказан авторитет като лидер и като човек, който е стартирал конференция. Заех се с тази задача, защото аз силно вярвам в жените. И в моя опит с жените, с които съм общувала, повече са тези, които нямат самочувствие, отколкото тези, които имат увереността, че са добри. Срещала съм жени, които са изключителни и като личности, и като професионалисти, но не могат да си повярват. Така че за мен това беше сбъдната мечта – да направя нещо за по-голяма група жени извън тясната сфера на авторите на техническа комуникация. И така стартирахме българския клон на организацията. Две са основните цели, които търсим – да обединим жените, като им предлагаме подкрепа и като ги окуражаваме, т.е. споделяме успехите на другите жени и споделяме знания от различни области. Имаме лектори и мъже, и жени. Разбира се, основно публиката е жени, а черешката на тортата са нетуъркинг срещите. Аз вече не съм част от движещата сила, но инициативата продължава да се развива успешно и лекциите са изключително добре посещавани.

    Разказвайки за себе си и множеството позиции и отговорности, през които сте минали, в блога си признавате: „Много бях заета. А много заетите хора рано или късно се уморяват.“ Как си почивате и считате ли себе си за работохолик?

    Ако някой ме беше попитал това, преди да се върна обратно към позиция на индивидуален автор на техническа документация, щях да го убия. Сигурно защото работохолиците не обичат да им се напомня, че са работохолици, но на едно ниво си го знаят. Да, определено съм била работохолик и мисля, че най-голямата ми победа през последните две години е, че вече не съм такава и гледам на работата си като на творчески процес. Независимо дали е мой творчески проект, или това, което пиша като документация. Хроничната умора и хроничният стрес водят до бърнаут, а работохолиците, понеже сме работохолици или били такива, някак успяваме да издържим много по-дълго време на напрежението и това се отразява впоследствие и върху здравето, и върху психиката. Така че не препоръчвам работохолизма на никого. 

    Кои са първите признаци и как човек може да се справи с работохолизма? Вие как стигнахте до това осъзнаване?
    Първият признак според мен още преди умората и изтощението е недоволството. Човек започва да бъде много недоволен от другите и смята, че те не правят толкова, колкото аз правя, че те трябва да правят толкова, колкото аз правя. И всичко се върти около правенето. Т.е. най-сигурният симптом на работохолизма е „Аз правя, следователно съществувам“, „Имам резултати, следователно съществувам“. И всъщност си дадох сметка защо трябва толкова много да правя и защо не мога просто да седна и да си кажа достатъчно. Достатъчно е такава, каквато съм. И точно тази част – да стигна в ситуация, в която да съм ок с това, което съм, а не с това, какво правя.  Да се идентифицирам повече с всичките си грешки, недостатъци и обикновеност. Ето това ми помогна, но то беше път. Не беше мисловен процес. Просто една сутрин се събудих и вече ми се струваше, че съм добре, огледах се и малките неща ми носеха радост. Запомних това усещане, то изчезваше, връщаше се, сега си го имам всеки ден.

    Вие сте автор и на 2 книги – разкажете ни за тях и как се насочихте от техническото към художественото писане?

    За мен писането е нещо като втора същност. Аз винаги се изразявам по-добре, когато пиша, отколкото когато говоря. Като ученичка много обичах да пиша и това са били и най-интимните моменти със самата мен. Не съм вярвала, че мога да напиша книга. Интересното е, че първата си книга написах заради голяма житейска драма, свързана с личния ми живот и с любовта. Точно след раздялата ми с втория ми съпруг и в момента, в който се оказах самотна майка с много ангажименти и отговорности. Започнах да пиша в един блог, в който споделях преживяванията си и така от споделяне на споделяне в един момент забелязах, че се е получила цяла книга. Свалих постовете от блога, организирах ги и готово. И тъй като имах много последователи в блога, които преминават през същите неща, получих окуражение от външния свят, че тази книга ще се чете. Издадох сама книгата преди 12 години, с което сбъднах една моя мечта. Малко след това станах мениджър и се отказах от мечтата да имам втора книга.

    Спомням си как на едно събитие на мениджъри в САЩ  ни зададоха въпроса: „От какво се страхуваш?“. Колегите започнаха да отговарят, а аз се чудех какъв е моят най-голям страх. Когато дойде моят ред, осъзнах, че се страхувам, че може би никога повече няма да мога да напиша друга книга. Страхувам се, че може би съм толкова заета, че никога няма да мога да изразя това, което нося в себе си. Затова реших, че вероятно следващата ми житейска драма ще бъде поводът за следващата ми книга. Така се и получи - отказах се от мениджърската си позиция и написах втората си книга. При мен процесът е свързан с личните преживявания. Мога да пиша толкова дълго и толкова посветено само когато минавам през нещо, което не разбирам и което има огромно значение за мен. И през писането търся изхода за себе си, защото във външния свят не го намирам. 

    Как се казват книгите?
    Първата книга се казва „Писма от тигана. Астрологична любовна тактика на Яна Шарана“. Това е главната героиня. Втората книга се казва „Яна Шарана 2.0“. 

    Имате толкова много интереси, умения, таланти и богат опит в много сфери. Кои са Вашите правила за по-добър и пълноценен живот?

    Аз много не обичам правилата. От дете съм бунтовник. Обичам да се бунтувам срещу правилата и не следвам нищо определено като норма. Това, което следвам, е себе си и своите преживявания. Така че, ако може да се изведе някакво правило, то е: това, което преживявам в момента, прави ли ме по-добър човек, носи ли ми позитивни чувства и емоции, има ли любов в него, има ли смисъл да го правя или го правя, защото другите го очакват от мен. И второто правило може би е да си отговоря честно на тези въпроси, защото човек лъже най-добре себе си. Ако си отговоря честно, тогава ми е много по-леко да вземам решения. Така че основното е да слушам себе си, какво чувствам в преживяванията, да не се лъжа и да не се самозаблуждавам. 

    От какво се страхувате в момента?
    Да не изневеря отново на себе си, защото ми харесва мястото, където съм стигнала, но знам, че светът крие много изкушения и може лесно да се залитне в други посоки във всеки един момент. И да си помислим, че нещо е истина, пък то не е. Това е най-големият ми страх. А моите планове в този момент са много обикновени – да живея пълноценно. Да споделям своите таланти с другите без да търся успех или облага. Ако ми се пише, да пиша, ако не ми се пише, да не пиша. Да имам избор, да се чувствам свободна. Другата ми голяма мечта е да имам внуци.

    Казвате, че вярвате в трансформиращи стила на добрата история. Споделете с нас Ваша любима история, която докосва душата. (чуйте историята във видеото)

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    „Смарт Солар Технолоджис“ инвестира 240 млн. лв. в Стара Загора
    Новият завод на компанията ще създаде над 800 нови работни места
    преди 11 часа
    ЕЦБ ще намали лихвените проценти с по 0,25% през октомври и ноември
    Това показва проучване на „Ройтерс“ сред икономисти
    преди 12 часа
    Над 110 млн. са регистрираните електронни прегледи за по-малко от 2 години
    Общият брой на издадените електронни рецепти надхвърли 63 млн.
    преди 12 часа
    Франция разкри строг бюджет
    Страната се опитва да се справи с повишаващия се дълг и дефицит чрез орязване на разходите и по-високи данъци
    преди 14 часа
    AMD обяви нови AI чипове
    Според компанията AI пазарът ще нарасне до $500 млрд. в следващите 4 години
    преди 14 часа
    Заводът за лагери в Сопот се разраства с инвестиция за над 14 млн. лв.
    СКФ Бeрингс България получи сертификат за инвестиция клас A