петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1854 прочитания

    Какво е Management buyin и Managemenet buyout?

    Как от топ мениджър можеш да станеш предприемач, като изкупиш готов бизнес, разказва Калоян Кирилов - Основател и Управляващ Партньор на Synergy Group
    20 октомври 2022, 10:30 a+ a- a

    Калоян Кирилов е инвестиционен банкер с 20-годишен опит. След като завършва MBA (магистър по бизнес администрация) с пълна стипендия в GVSU, САЩ, работи за Американската агенция за малък и среден бизнес, както и за „Мерил Линч“. След завръщането си в България се занимава с консултантска дейност в сферата на сливанията и придобиванията на компании. Калоян е Основател и Управляващ Партньор на Synergy Group. Автор е на книгите „Стартъп в BG“ (първа и втора част), „Как да продам фирмата си?“, „Историята на Екстрапак“ и „Кой ще наследи бизнеса ми?“.

    При продажбата на бизнес пред собствениците стоят различни алтернативи – компанията може да бъде изкупена от конкурент или финансов инвеститор... Друг вариант, който не е толкова популярен и често срещан в България, е управленско изкупуване или т.нар. Management buyin и Managemenet buyout. Срещнахме се с Калоян, за да ни разкаже повече за тези опции и защо няма много такива сделки в страната ни.

    Калоян, как се промени пазарът на сливания и придобивания в страната през последните няколко години?

    Естествено нещата се променят, както се развива и бизнес средата в България и не само в страната. Но тук трябва да направим едно важно уточнение за хора, които може би не са запознати с тази дейност. За тях сливания и придобивания е много специфична ниша, но в нея има много нюанси. По принцип ние можем да говорим за продажбата на БиТиВи или Нова телевизия, можем да говорим за семейни компании. Може да говорим за продажбата на баничарницата отсреща. За собственика това също е продажба на бизнес.

    В Synergy Group ние работим основно със семейни български компании и затова имам по-преки наблюдения върху пазара на сливания и придобивания на семейни компании, собственост на български предприемачи. В тази връзка нещата се промениха в две направления. От една страна, едни компании изчезнаха, а други станаха станаха по-големи, което е нормално, като се има предвид, че бизнесът в България започна през 90-те години. От друга страна, с развитието на компаниите самите собственици се образоваха в развитието на бизнеса. Преди десетина години си обяснявахме основни термини, докато това вече не е проблем.  

    Какви са основните причини един собственик на бизнес да вземе решение за продажба на бизнеса си?
    Ако се фокусираме пак в нашата ниша – на семейните компании, бих казал, че особено в последните десетина години основната причина е умората на предприемачите. Да правиш бизнес е доста изморително и не може да се сравни с това да бъдеш служител. Знам, че доста мениджъри се оплакват, но всъщност разликата е доста съществена особено когато си започнал от нулата в тези несигурни времена в България. И когато го правиш в продължение на 20 години, това доста изморява. Освен това голяма част от тези собственици вече са на по 50 – 60 години. Оказва се поради една или друга причина, че няма подготвени наследници и те няма на кого да я оставят. И тогава единственият вариант, който стои пред тях, е продажбата на компанията.

    Как може да се случи тя? Какви са възможните варианти, когато един собственик на бизнес реши да продаде компанията?
    Има няколко варианта. Естествено, може да продадете на конкурент или на финансов инвеститор. Трети вариант, който може би не е толкова популярен и често срещан в България, е Management buyin и Managemenet buyout. 

    Какво е Management buyin и Managemenet buyout?
    При Managemenet buyout мениджърският екип на компанията, който с подкрепата на банка или външен финансов инвеститор изкупува компанията, в която работи, от собственика. При Management buyin имам също упражнение, но тогава мениджърският екип е външен на компанията. Например работили сте във фармацевтична компания, напуснали сте, имате опит в тази индустрия, чувате за друга фармацевтична компания, която се продава, и с финансовата подкрепа на финансов инвеститор или банка вие я изкупувате от собственика.

    Какви са основните причини Management buyin и Managemenet buyout да не са толкова популярни в България?

    Можем да ги разделим на две групи. Едната касае мениджърите, които биха направили изкупване, другата – собствениците на бизнес. По отношение на мениджърите ние все още сме млада бизнес среда. Няма толкова смели хора, които да  скочат и да направят подобно нещо. При Management buyin и Managemenet buyout има много голям финансов риск, защото се очаква мениджърите да вложат свои собствени пари.  Но пък това е пътят, който ти позволява от топ мениджър да станеш предприемач.

    Макар и немного, в България има примери за такива сделки, но голяма част от тях са свързани с български мениджъри, които изкупуват собствеността от чужди инвеститори. И тук мога да спомена втората група причини да няма толкова сделки в България. 

    За българските предприемач това е нещо ново и за тях е доста по-трудно да се разделят със своята компания, като я продадат. Аз постоянно виждам това, откакто се занимавам със сливания и придобивания – вече 17 години. Много е трудно да продадеш нещо, което си създал и което е като твое дете. А да го продадеш на свои служители и да си мислиш, че никой не може да се справи така, както теб, става изключително сложно. Затова предприемачите не вярват, че би било успешно. Още повече, че в доста от случаите сделката се осъществява на етапи, което е свързано с допълнителен риск за собствениците.  

    От кого трябва да дойде инициативата за Management buyin или Managemenet buyout?

    По-скоро инициативата трябва да дойде от мениджърите. Имам доста познати и приятели, които са склонни да направят Management buyin и Managemenet buyout, но финансовият риск е доста голяма хапка за тях. Има голяма разлика между предприемачите през 90-те години и стартъп средата сега. През 90-те години хората „скачаха“, залагаха си апартамента и започваха бизнес. Докато сега рискът, който се поема от стартъп предприемачите, е много по-малък и те не толкова отдадени. Те нямат реален разход, а просто жертват по-висока заплата в друга компания, за да започнат свой стартъп. Почти няма случаи, в които хората да сложат реални пари на масата. И ако след 4-5 години стартъпът фалира, предприемачът няма да е загубил реални пари, а само алтернативната хубава заплата от бившия си работодател. Това е голямата разлика между предприемачите преди и сега. Предприемачите от 90-те виждат, че предприемачите днес, които не са заложили толкова много, не са толкова отдадени, и това ги спира да им продадат бизнеса си. В крайна сметка един бизнес умира тогава, когато се откажеш. 

    Какво бихте посъветвали собствениците на бизнес?

    Нормално е, когато създаваш бизнес, ти да искаш да го оставиш на децата. Но невинаги това е най-доброто решение по ред причини. Можеш да го продадеш и да им оставиш парите, с които те да правят нещо друго. Добре е собствениците на бизнес да се замислят и да имат предвид, че само 30% от компаниите в световен мащаб преминават успешно във второ поколение.

    Вие имате дългогодишен поглед върху предпримаческата среда в България.  Как се промени тя през годините и какви са предизвикателствата в момента?

    Сега хората се притесняват да купуват и да продават. Особено към днешна дата. Ако преди една година имаше много свободен кеш и много мои познати предприемачи ме питаха какво да правят с парите си, какво да купят и в какво да инвестират, защото банката „ги наказва“, сега  само за една година нещата се обърнаха дотам, че страхотните възможности, които им предоставям за инвестиции, независимо дали ще е бизнес, или големи недвижими имоти, или острови в Гърция, всички искат да изчакат. Средата е непредвидима, не се знае какво ще стане и никой не иска да рискува. Често психологиски отиваме в другата крайност. Но не бива да забравяме какво е казал народът – риба се лови най-добре в мътна вода. Тоест, който е готов сега да поеме този риск, естествено премерен, и направи инвестиции и покупки, ще има доста добри сделки. Защото някои хора са притиснати и има доста добри възможности на пазара. Човек просто трябва да рискува въпреки мрачните прогнози. Сега е моментът да се купува. Както се казва и за фондовия пазар, купувай, когато никой не иска да купува, и продавай, когато всички купуват. Сега сме вече горе-долу в момента, когато никой не иска да купува. Това са уроци, които ги пишат в учебниците по икономика в първи курс. Но е доста трудно човек да ги приложи, защото на теория в учебниците е едно, но когато трябва да извадиш парите от джоба, е съвсем различно.

    Настоящата статия има единствено информационна цел, като не представлява инвестиционен съвет и не следва да бъде приемана като препоръка или предложение за сключване на сделки с конкретни финансови инструменти или други активи, нито като предлагане на друг вид инвестиционни услуги. Статията отразява личното мнение на автора/интервюираното лице, като не обвързва екипа на Economy.bg.

     
     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 10 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 11 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 13 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 15 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк