Кои са симптомите на професионалното прегаряне?

Паулина Георгиева – управляващ директор на Taurus Consultants и инициатор на програмата за превенция на бърнаут „Еквилибриум”

Понятието „бърнаут“ (burnout) започва да се използва в началото на 70-те години на миналия век и описва синдром на професионалното прегаряне или изчерпване. Първоначално се е считало, че предразположени към подобно състояние са предимно социални професии като учители, медицински сестри, лекари и други. Впоследствие таргетът се разширява и днес се приема, че заплашени от професионално „прегряване“ са всички, чиято работа е свързана с комуникация с хора.

„Целевата група е много широка. Дори мениджъри, които са в сектор като информационните технологии, който не изисква толкова активна комуникация с хора, са абсолютно уязвими към това състояние“, коментира Паулина Георгиева – управляващ директор на Taurus Consultants. Срещнахме се с нея, за да ни разкаже повече какви са симптомите на това състояние, защо е опасно, ако го допуснем в атмосферата на нашата организация, и как да предотвратим да не пламне пожар в цялата компания.

Г-жо Георгиева, в последните години непрекъснато се говори за големите нива на стрес и напрежение, на които са подложени всички – и мениджъри, и служители. Огромният стрес ли е най-честата причина един човек да изпадне в състояние на бърнаут?
Стресът е нещо полезно и ни движи в живота напред. Симптоматично на работното място какво представлява един стресиран човек? Това е човек, който непрекъснато гони крайни срокове. Неговото разбиране е, че ще се успокои, когато приключи задачите си. Това е човек, който е в по-голяма емоционалност. Той може лесно да премине от състояние на еуфория в състояние на гняв. Човек, който е ентусиазиран, ефективен, бърз. Общува с хората и дори е активен в това общуване. В края на работния ден обаче енергията му спада. Като симптоми на физическо ниво той усеща главоболие, болки в очите, мускулни схващания.

Какви са симптомите на човек в състояние на професионално „прегаряне“?
Картината е абсолютно различна. Имаме човек, който е в морална ерозия. Той е загубил вяра, обезнадежден е, изключително вял, апатичен. Той няма никаква енергия. Затова и едно от определенията на бърнаута посочва, че това са хора, които имат абсолютно емоционално изтощение.

Към професията си?
Бърнаутът е състояние на депресия, но породена от работна среда. При състоянието на депресия хората продължават да са в депресивно състояние и след края на работния ден. Това е един от признаците. Човекът пренася депресивното състояние от работата в дома си. Разликата между бърнаут и негативен стрес е, че ако човек, който е в състояние на стрес, в края на работния ден не се чувства особено щастлив, но излезе и отиде в близкото бистро, неговото настроение се подобрява. При бърнаута не е така.  Именно защото е депресивно състояние, има нужда от много повече внимание и много по-трудно се лекува. Това са хора с много ниска енергия, които са обезверени. Те гледат негативно на живота, на работата си, на колегите си, на себе си.

Това не е ли свързано по-скоро с типа човек, а не толкова с професията, която той упражнява?
Доскоро се считаше, че е така. Новата парадигма обаче показва, че работната среда може да бъде причина за бърнаут. В нея се съдържат много фактори, които допринасят за здравословното или нездравословното състояние на служителя и вече се правят изследвания на работната среда и психосоциалния климат.

Кои са факторите в работната среда, които могат да породят подобно състояние у хората?
Има три фактора, които са много пряко свързани и са измерими. Първият е психологическите изисквания на работното място. Тук се включват основно обемът работа, който човекът трябва да свърши, за какво количество време трябва да я извърши и каква е концентрацията, т.е. за какъв период от време той трябва да приложи една мисловна концентрация. Вторият фактор, който обуславя психосоциалния климат на едно работно място, е социалната подкрепа. Изследва се как човекът се усеща вътре в компанията и дали чувства подкрепа от колегите и прекия си ръководител. Третият фактор е свобода за вземане на решения. Оказва се, че липсата на пряк доминантен контрол върху човека и начинът, по който той решава работния си процес, са изключително важни за неговото емоционално състояние. Независимо от това на каква позиция се намира човек, той има нуждата от себеуважение във вземането на решения за своя труд. Дори и човекът, който  почиства офиса, е добре да даде препоръка какви препарати да бъдат купени. Не е нужно да взема решение. Важно е да се чувства свободен да изкаже мнение, да даде препоръка  за промяна на начина на работа и да разбира, че има чуваемост. Причината да сме толкова свързани с работата си емоционално е защото всъщност нашата работа е изява на нашата личност и идентичност. Ако се чувстваме щастливи на работното си място, ние ще сме щастливи хора. И обратното.

Бърнаутът е крайно състояние. Доколко е разпространено в компаниите в България и има ли осъзнатост за това?
Мога да кажа, че със сигурност е разпространено в компаниите в България.  Вече има и осъзнаване, че професионалното прегаряне води до по-ниска ефективност, защото води до един апатичен служител, който е абсолютно неефективен. Безполезен е и не само това, той е и заразен за останалите. Защото това негативно настроение, което има човек  в състояние на бърнаут, е като вирус и се попива от околните.

Правени ли са изследвания по темата за България?
Не знам да е правено подобно изследване в България. Ние сме разработили програма, която се нарича „Еквилибриум”, и една от дейностите й е именно да измерва психосоциалния климат на работното място по тези три основни групи фактори.

Какви компании се обръщат към вас?
Различни. Както такива със 100 служители, така и с 2000.

Откъде идва инициативата – от топ мениджърите или HR отделите?
За добрия климат на работното място е необходимо съгласие от двете страни. Естествено, крайното решение е на топ мениджмънта, но в голяма степен HR мениджърите са хората, които се очаква да бъдат посланиците на тази идея.

Може ли човек, който е изпаднал в подобно апатично състояние, отново да заобича работата си, да се мотивира и да стане ефективен? Или за всички е най-добре просто да смени компанията?
Задачата не е да спасяваме хора в бърнаут, а да има разбиране, че не трябва да стигаме до това състояние. Да видим кои са мините в една компания и как могат да бъдат обезвредени, за да не ходят хората нещастни на работата. Защото когато човек вече е в това състояние, е изключително трудно да бъде върнат в отбора. Обикновено в състояние на бърнаут човек търси промяна и смяна на работното място, защото той вижда непоправимост и наистина неговото отношение е изцяло негативно.

Ако обаче човекът е в топ мениджмънта или собственик на бизнеса?
За наистина високи позиции се прилага една практика, която не е много популярна в България, макар че има такива примери. Нарича се „sabbatical”  и е дългосрочна отпуска - между шест месеца и една година. Това би трябвало  да е  достатъчно дълъг период, в който човек  да се освободи от целия негативизъм, който е събрал в себе си.  Представлява много планирана почивка. Не си представяйте, че шест месеца някой лежи на плажа. Важно е през това време човекът да има програма,  да се занимава със себе си и да направи този вътрешен ремонт, за който говорим.

Във всяка компания причините хората да се чувстват потиснати могат да са различни. Какво може да ни подскаже, че сме заплашени от бърнаут в компанията?
Според мен първо трябва да се започне от осъзнаването на проблема и разбирането му в конкретни детайли.Общата картина дават трите фактора, които споменах, които са много пряко свързани с емоционалното здраве на човека. В допълнение се изследва информация, свързана с текучество и причини за текучество. Брой болнични също. При бърнаут един от характерните симптоми е, че човек започва да боледува много по-често. Също е важна информацията от представянето на служителите. Когато имаме общата картина, наистина може да се направят промени и са напълно възможни корекции в системата, които за изненада на мениджърите могат да доведат до резултат.

Какво например?
Например нещо, което много лесно може да бъде променено, е свързано със свободата на вземане на решения. Това касае отношенията вътре в организацията и са нужни само желание и ясна комуникация от страна на ръководството.

Кои хора в една компания обикновено в по-голяма степен са изложени на риск?
Обикновено ключовите хора за компанията в голяма степен са натоварени с много големи отговорности и очаквания и съответно са предразположени към подобно състояние. От друга страна, има и уязвими групи, като например жени, които се връщат след майчинство на работа. За една жена е голям стрес  отново да се върне в този ритъм. Или служители, връщащи се от дълготрайно боледуване. Хора, които имат личностни проблеми, свързани с родителство, загуба на близък човек. Това са тревоги, които не са свързани пряко с работното място, но те много влияят на представянето на човека. На такива хора може да се помогне, ако им се обърне внимание и се работи с тях, но преди да изпаднат в бърнаут, а не след това.