четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4157 прочитания

    Как изглежда бъдещето на комуникаторите?

    За промените в професията вижте какво сподели д-р Ваня Бабанин, регионален ръководител на Европейската асоциация на комуникационните директори за България
    22 октомври 2018, 10:46 a+ a- a

    „Tова, което те прави успешен като актьор или продуктов мениджър в химичната индустрия, те прави успешен и като комуникатор - дисциплина и ориентация към резултата, умение да се владееш и да поставяш приоритети, които после да следваш, общуване с различни хора от обкръжението и наблюдение, синтезиране на ключовите моменти или характериситки и добро управление на времето“, разказва ни д-р Ваня Бабанин. Тя е консултант по управление на брандове и репутация, глобален директор „Маркетинг и комуникации“ на икономическата група Монбат, регионален ръководител на Европейската асоциация на комуникационните директори за България, преподавател по бранд мениджмънт в НБУ, член на УС на Немско училище София, автор и лектор. Има 20-годишен опит в корпоративните комуникации и маркетинга, основен фокус за нея през последните години са трансформациите, управление на промяната и повишаване на ефективността. 

    Поводът за нашия разговор е регионалният дебат на Европейската асоциация на комуникационните директори, който ще се проведе в сряда, 24 октомври (комплимент от EACD и Софарма АД). Темата е „Бъдещето на комуникаторите“ и по нея ще дискутират Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в България, Виктория Блажева, първи вицепрезидент и директор „Комуникации“ на УниКредит Булбанк, и Петя Стоянова, директор „Маркетингови комуникации“ в А1. 

    Какви качества ще трябва да притежават комуникационните специалисти в бъдеще и кои аспекти от тяхната работа ще се променят? Вижте какво сподели д-р Ваня Бабанин пред Economy.bg:

    Кои стартови позиции в комуникационния бранш бихте определили като даващи най-голяма възможност за кариерно развитие впоследствие? Защо?
    В комуникационния бранш все още живее разделението на корпоративни специалисти - всички, които са ангажирани като служители на компании с основна дейност, различна от комуникации, и екипи на агенции. Mакар и доста условно, корпорациите дават възможност на всеки да има две различни професии - на комуникатор с по-голям акцент върху стратегическото позициониране и бранд комуникациите, и според основната дейност на организацията, например банкер. При агенциите пък има по-голямо разнообразие от браншове и повече осъществяване на проекти и кампании. Но комуникации като понятие обединява много и различни профили - ако някой се интересува повече от IoT, AR, явно ще е най-добре се ориентира към дигиталните комуникации. От друга страна, създаването на съдържание и мониторингът на социалните тенденции и актуално развитие на бизнеса винаги са полезни като отправна точка. Бих препоръчала като позиции вътрешни комуникации, организиране на събития или създаване на съдържание, например за онлайн каналите или за клиентско издание, ако има такова. Най-важното, откъдето и да се тръгне, е да продължи надграждането и разширяването на компетенциите, защото да си добър комуникатор изисква много комплексни познания и умения.

    Според Вас какви изисквания би включвала обява за позицията директор „Комуникации“ след 5 години?
    Дори си представям още по-алтернативен отговор на този въпрос, защото не вярвам, че ще продължи да има обяви за работа. Или в най-добрия случай автоматично ще се съпоставят профили и оценки на професионалните умения и търсения професионалист. Затова е толкова важно знанието какво точно прави един комуникационен професионалист да бъде поставено на по-широка основа, да бъде дискутирано и с „не-комуникационните“ позиции в организациите. Но да се върнем на въпроса - в профила на директор Комуникации след 5 години ще продължат да присъстват базисни умения като ясно позициониране и управление на корпоративния бранд, статегия и тактическо създаване на послания и управление на диалога с различните публики. Новите инструменти за ефективно водене на комуникациите са тясно свързани с тенденции като изграждане на доверие, което да преодолява - целенасочени или не - кризите в посредниците при комуникацията, тук визирам теми като фалшиви новини или влияние от инфлуенсъри. Друго важно умение, което ще продължи да разширява значението си, е работата с общности, целеви публики, заинтересовани страни - всички те все по-сегментирани. Затова и комуникацията с всяка група ще е, от една страна, персонализирана, но от друга - хармонизирана около бранда. Този баланс не се постига лесно и за него са нужни както социални и специализирани познания, така и умения за управление на проекти. И най-важното според мен - тази тенденция наблюдавам и прилагам през последните години - е управлението на промяната.

    Очаквате ли в бъдеще от комуникационните специалисти да се търсят познания и опит и в други професионални сфери? Защо? И ако да, в кои сфери?
    Забелязват се някои преливания между различни професии, свързани с комуникациите, например маркетинг или развитие на човешкия капитал, също журналистика. Но като умения според мен те са винаги едни и същи - това, което те прави успешен като актьор или продуктов мениджър в химичната индустрия, те прави успешен и като комуникатор - дисциплина и ориентация към резултата, умение да се владееш и да поставяш приоритети, които после да следваш, общуване с различни хора от обкръжението и наблюдение, синтезиране на ключовите моменти или характериситки и добро управление на времето. Просто, за да си наистина добър в управлението на комуникации, трябва да съчетаваш всичко това, и в допълнение да можеш да говориш и пишеш увлекателно (на няколко езика и всички възможни теми), да имаш око за детайла, да можеш да решаваш проблеми и да водиш преговори.

    Според Вас PR и HR функциите ще се слеят ли? Какви са плюсовете и минусите на подобно развитие?
    Не вярвам, че ще се слеят. Поне не както обикновено се спекулира. Защото има много пресечни точки, но едното не е част от другото - нито подбора на персонал може да се причисли към комуникациите, нито управлението на репутацията през различните публики може да бъде част от човешкия капитал. Задължително е някои от темите да се работят заедно, например работодателското брандиране. Защото няма как да се сцепи нито комуникацията към служители и към клиенти на две, нито пък е релевантно да има работа за екипа, без да е въвлечен HR. Като управление и двете фукнции се събират при управителите, CЕО или изпълнителен директор, заедно с финансите, продажбите и т.н. но аз вярвам много повече в проектния принцип и гъвкавите екипи, там виждам бъдещето. Затова може различни функции да имат водеща роля при различните проекти. 

    През последните години Employer branding е гореща тема. Кой трябва да ръководи инициативите, свързани с развитието на имиджа на дадена компания като работодател?
    Имиджът не може да бъде различен като работодател или като доставчик на услуга или като инвестиция. Не е възможно пред една публика да градиш един имидж, а пред друга - различен. Още повече, че хората рядко попадат само в една от групите, с които огранизациите общуват. Стратегическият имидж на компаниите традиционно е в ресора на комуникации, там се събират и всички различни инициативи като координация, за да бъдат хармонизирани. А колкото до ръководенето на отделните инициативи, това е най-практично да бъде решавано на проектен принцип според мен. Важно е да са съгласувани и да са смислени, а кой ръководи една или друга е въпрос най-вече на ресурси и индивидуален потенциал -  иначе казано: ръководи, който може. 

    Кои аспекти от работата на комуникационните специалисти смятате, че ще бъдат автоматизирани през следващите няколко години?
    Вярвам, че голяма част от тактическата сегментация, мониторингът - не клипинг на медиите, а истински релевантен мониторинг с отчитане на сантимента, както и сервирането на индивидуализирани съобщения ще бъдат автоматизирани като процес. Ще бъдат достъпни все повече дигитални инструменти за обработка на посланията - видео, филтри, всякакви визуализации, дизайни. Ще се намират нови интересни начини за диалог между брандовете и техните публики. И най-приятното за младите - физическото и виртуалното пространство ще продължат да се преплитат и сливат и няма да е необходимо да пренасяш физическото си тяло всеки ден по едно и също време до определена локация тип офис. Въпреки че това и сега е факт в някои от организациите.

    Кои ще бъдат главните предизвикателства, с които комуникационните специалисти ще трябва да се справят регулярно в бъдеще?
    Сред предизивателствата остават създаването на доверие и разбиране за достоверност, управление на диалога и на публичния риск, ръководенето на екипи - с акцент върху смесените, т.е. не просто подчинени, а хора, които действително трябва да мотивираш и да ръководиш умело, също доказването на ефективността. По-интересните предизвикателства за мен са свързани с управление на промяната и с гъвкавост на мисленето и на всички действия. 

    На какво бихте посъветвали да обърнат повече внимание младите хора, които сега следват връзки с обществеността?
    Младите хора обичат да следят новостите и от разговорите ми със студентите, на които водя бранд мениджмънт, оставам с усещането, че поставят голям приоритет на творчеството. Корпорациите, от друга страна, съществуват с по-различна задача - да генерират печалба. Затова за младите хора е важно да си дадат сметка къде точно минава границата на ефективната и на самоцелната креативност - например творческият подход е незаменим при решаване на предизвикателни ситуации и за създаването на иновации. Но те трябва да разбират бизнеса, за който работят - като бизнес логика, като драйвове за вземането на решения, като предизвикателства и тенденции. И да разширят повече познанията си за финансовата рамка, в която се намират - всеки ресурс, в това число и за техните проекти, има конкретни цели и измерители. И в края на деня това са финансовите показатели. 

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 5 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 7 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 8 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 10 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк