четвъртък, 25 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1166 прочитания

    Българите биха платили повече за местни продукти

    Вижте какви са нагласите на потребителите у нас според проучването „Обсерватория“ на БНП Париба Лични Финанси
    21 май 2019, 15:00 a+ a- a

    Българите са сред топ 3 на нациите в ЕС, които възнамеряват да харчат най-много през 2019 г. Според последното издание на проучването „Обсерватория“ на БНП Париба Лични Финанси, 62% от сънародниците ни заявяват, че биха харчили повече през следващите 12 месеца, което е по-високо от средното ниво за ЕС от 41%. Това е интересно откритие, имайки предвид, че българите са най-песимистично настроения народ в ЕС по отношение на състоянието на държавата и са сред най-ниско оценяващите личното си положение. На първо място по намерения за покупки са хората в Словакия със 73% положителни отговори, следвани от румънците с 63%. 

    В същото време хората във Франция са най-песимистично настроени по отношение на покупателната си способност, като 59% от тях заявяват, че тя се е понижила през последните 12 месеца. Това е много по-високо от средното ниво за ЕС от 33%. У нас 30% от хората заявяват, че покупателната им способност се е повишила през последните 12 месеца. На първо място по този критерий са норвежците с 46%. 

    Много интересно наблюдение в „Обсерватория 2019“ е голямата разлика между източно европейските страни, включително и България, и държавите от Западна Европа в разбирането за „локални“ продукти. За 72% от българите „локален“ продукт означава „национален“, а покупката на такива стоки е акт на патриотизъм и подкрепа за икономиката на страната. Тази цифра е много по-висока от средната за ЕС от 41%. Хората в Западна и Централна Европа възприемат „локалните“ продукти като „регионални“ и за тях потреблението им означава защита на околната среда. 

    Това са някои от най-интересните заключения в изданието за 2019 година на „Обсерватория“ – голямото годишно проучване на една от водещите финансови групи в сектора на потребителското кредитиране в Европа – BNP Paribas Personal Finance. То разглежда потребителските нагласи в страните от ЕС от 1985 година и се утвърди като важен индикатор за ключови участници в потребителския сектор и автомобилната индустрия. През 2019 година, темата му е „Мисли локално, действай локално!“. То беше проведено в 17 държави: Австрия, Белгия, България, Чехия, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция, Норвегия и Великобритания като бяха интервюирани близо 14 000 европейци. 

    Българите са с най-ниска оценка в ЕС за ситуацията в страната 

    Оптимистично или песимистично са настроени потребителите в България? Вижте какво показва проучването „Обсерватория 2019“ на БНП Париба Лични Финанси.

    Българите са най-песимистично настроените в ЕС по отношение на ситуацията в страната. Те я оценяват с 3,7 от 10 възможни точки. Това е най-ниското ниво сред 17-те проучвани държави и е много под средното за ЕС от 5,4 точки. Близо до България са Унгария и Франция със съответно 4,3 и 4,6 точки. Най-високата оценка е отчетена в Скандинавия – в Норвегия показателят е 7,4, а в Дания – 7,2 точки.

    Имаме ниска оценка по отношение на личното си положение 

    Проучването „Обсерватория 2019“ показва, че българите имат много ниска оценка за личното си положение – 4,8 точки, което е под средното ниво за ЕС от 6,1 точки. Зад България е единствено Унгария с 4,7 точки. Близо до нас са Франция с 5,7 точки и Словакия – с 5,4. Най-висока оценка за личното положение е отчетена в Дания – 7,1 точки.

    30% от българите заявяват, че покупателната им способност се е повишила
     
    Според данните от „Обсерватория 2019“, покупателната способност на 30% от българите се е повишила през 2018 година, което е с 2% повече в сравнение с предишното издание. Тази цифра е над средното ниво за ЕС от 23%. По отношение на повишаването на покупателната способност България е в топ 5 на ЕС и зад страната ни са развити икономики като Франция, където само 10% от хората са дали положителен отговор, и Италия – със 17% положителни отговори. През 2019 г. най-високо този показател е оценен в Норвегия – 46%.
     
    Други 30% от българите заявяват, че покупателната им способност не се е променила, което е под средното за ЕС от 44%. Най-песимистично настроени са хората във Франция, където 59% казват, че покупателната им способност се е понижила, което е много над средното за ЕС от 33%.
     
    Ще харчим за пътуване, електроуреди и ремонти
     
    Независимо от общия песимизъм, 67% от българите декларират, че през 2019 година ще харчат повече за свободното си време и пътувания. Това е над средното за ЕС от 60%. Хората в Норвегия най-често ще харчат за забавления, като 73% са дали такъв отговор. Най-малко пари за свободното си време ще дадат французите – 48% и унгарците – 46%.
     
    През 2019 година българите планират и да подновят домашните си електроуреди – 60% от участниците в проучването заявяват, че искат да си купят готварска печка, хладилник или пералня. В това отношение България е на първа позиция в ЕС, където 43% от хората са изразили желание за покупка на електроуреди.
     
    Ние сме №1 и по отношение на проектите за ремонт на дома като 52% от българите са декларирали, че планират да обновят жилищата си. Това е с 19% по-високо от средното за ЕС от 33%.
     
    В Източна Европа „локално“ е „национално“, а в Западна – „регионално“
     
    Една от основните цели на „Обсерватория 2019“ е да изясни разбирането за това какво е локален продукт за европейците, защо хората купуват такива продукти, биха ли платили повече за тях и т.н. Интересно е, че има огромна разлика в определението за „локални“ продукти. В България, Източна Европа, Великобритания и Дания като „локални“ се приемат „национални“ продукти. В останалите страни от ЕС „локален“ означава „регионален“. Например у нас казваме „българско вино“, а във Франция - „вино от Бордо“. Това възприятие е валидно за 72% от българите, което е много над средното ниво за ЕС от 41%. Проучването показва още, че 62% от българите предпочитат храни „произведени в България“, а 18% - с произход от друга страна от ЕС.
     
    Българите купуват „локални“ продукти от патриотизъм и за да подкрепят икономиката, а французите – защото това е отговорно потребление
     
    Според 75% от българите основната причина за покупка на местни продукти е, че това е добре за родната икономика. Това е близко до средното ниво за ЕС от 77%. Хората в България също така вярват, че това има и положително отражение върху заетостта. На тази позиция са 72% от участниците в проучването, което е малко по-високо от средното за ЕС от 70%.
     
    Интересно наблюдение е, че българите приемат потреблението на локални продукти като проява на патриотизъм. Това заявяват 29% от сънародниците ни, което е по-високо от средното за ЕС ниво от 24%. Подобно мнение споделят хората от цяла Централна и Източна Европа.
     
    В Западна Европа потреблението на локални продукти е движено от желанието да бъде подкрепено устойчивото потребление и да се помогне за опазването на природата. Това се споделя от 44% от хората във Франция, което е по-високо от средното за ЕС от 42%. В България само 16% от участниците в проучването потребяват местни продукти по екологични причини.
     
    Българите биха платили повече за местни продукти
     
    Според данните от „Обсерватория 2019“, 68% от българите биха платили повече за местни продукти, което е над средното за ЕС от 61%. В това отношение ние сме в топ 3 като пред нас са Италия със 75% и Швеция със 71%. В същото време, само 43% от хората в Чехия биха платили повече за локални продукти, а във Франция цифрата е 56%.
     
    Българите са готови да платят 5-10% повече за локални продукти. Това са заявили 68% от участниците в проучването у нас. В това отношение отново сме над средното ниво за ЕС от 
    58%. Повечето испанци, или 51%, биха платили по-малко за местни продукти, а само 7% от европейците биха платили повече от 10%.
     
    43% от българите имат доверие в местните продукти, но искат сертификати
     
    Колко силно развит е етноцентризмът сред потребителите от Балканите? Вижте какво сподели проф. Елка Василева по време на представянето на проучването „Обсерватория“ на БНП Париба Лични Финанси.
    Сънародниците ни най-често купуват местни храни – 94% положителни отговори, мебели – 75% и козметика – 74%. Причината за този избор според 43% от участниците е доброто качество. Тази цифра е по-висока от средната за ЕС от 35%. Например, това мнение се споделя от 33% от французите.
     
    Само 19% от българите заявяват, че качеството на родните продукти не е достатъчно високо. Това е по-високо от средното ниво за ЕС от 14%. По този критерий сме на 3-то място и преди нас са Румъния с 24% и Дания с 21%.
     
    Новото издание на проучването „Обсерватория“ показва също така, че според 85% от българите трябва да има повече сертификати и означения за качество. В това отношение ние сме №1 заедно с Португалия. Средно 71% от европейците мислят, че е необходимо да има повече сертификати. На последно място са французите – едва 57% от тях биха искали повече гаранции за качество в бъдеще.
     
    „Много често науката казва, че между намерение и реално поведение има огромна дупка“, сподели проф. Елка Василева по време на представянето на резултатите от проучването. По нейни думи потребителите у нас вярват, че произведените в България продукти са по-безопасни за здравето и ценово достъпни.
     
    „Изданието за 2019 година на нашето голямо проучване „Обсерватория“ ясно показва, че българите са готови да харчат повече за забавления и за подобрение на стандарта си на живот чрез покупка на модерни уреди и подобрение на домовете си. Това е положителна новина за икономиката, тъй като вътрешното потребление, заедно с експорта, е основен двигател на ръста на БВП. Ние сме готови да подкрепим плановете на хората и да сме техен дългосрочен партньор с нашите удобни и иновативни финансови продукти и услуги. Tака БНП Париба Лични Финанси допринася за цялостното положително развитие на страната“, коментира управителят на БНП Париба Лични Финанси в България Жозе Салойо резултатите от тазгодишното издание на проучването „Обсерватория“
     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    България е 1-ва в Европа по брой заети жени в технологичния сектор
    36% са момичетата в училищата с професионални направления „Компютърни науки“, „Приложна информатика“ или в профил „Софтуерни и хардуерни науки“
    преди 10 часа
    IWG добави 867 нови локации в световен мащаб през 2023 г.
    Тенденцията бизнесът да се насочва към хибридни работни решения набира скорост, като IWG договаря почти двойно повече локации в сравнение с 2022 г.
    преди 11 часа
    ЕП прие директивата относно работата през платформа
    За първи път се въвежда регулация за използването на алгоритми на работното място
    преди 11 часа
    ЕС с нови правила за големите фирми
    Дружествата ще трябва да следят дали стоките им не идват от места с използване на детски труд и замърсяващи природата
    преди 13 часа
    преди 16 часа