Останете си деца, запазете вярата в щастливия край

 Ваня Настанлиева е родена в Девин и израства в красивото родопско село Мугла. Завършва Гимназия по приложни изкуства, специалност „Текстил и мода“ в Смолян. Работи като илюстратор в различни студиа, детски списания и вестници. Участва в проекти за дизайн на килими, тъкани, пачуърк, дейности, свързани с български занаяти и керамика. Завършва Националната художествена академия „Книга и печатна графика“. След дипломирането си получава предложение за работа от американската компания World Wide FX Studio – Nu Image в България, където работи като сценарист и концептуален художник за филмите: Rin Tin Tin, Wiker Мan и други. През 2011 г. Ваня Настанлиева завършва магистратура по детска илюстрация в Училището по изкуства в Кеймбридж. Вдъхновение за своите книги и герои Ваня черпи от природата, от дъжда и снега, от малките моменти в ежедневието, от приказките и легендите. 

В момента живее със семейството си в Кеймбридж, Англия.  

Книгите ѝ са превеждани и издавани в Германия, Канада, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Дания, Тайван. А наскоро в България излезе и първата ѝ книга - „Сам в гората“. Тя е поводът да се срещнем с Ваня и да разговаряме за детството, за рисуването и писането на истории за деца и за отпечатъка, който детските книжки оставят в живота ни.

Ваня, Вашите книги са по-известни и издавани в чужбина. Защо едва сега правите дебют в България?
От издателство „Вакон“ се свързаха с мен. Те бяха попаднали на „Сам в гората“, харесали са таралежчето и днес книжката вече е в България с логото на „Таралеж“.

Разкажете ни малко повече за "Сам в гората" – първата Ви книга, която излиза в България.
„Сам в гората“ е моята книга-проект, която правих, когато работех върху магистратурата си в Училището по изкуства в Кеймбридж. Може да се каже, че е една от моите най-специални книжки, защото точно тогава много ми липсваше България и аз се опитвах по някакъв начин да изразя тази носталгия по родината и дома. И всичко това се разви в тази история. 

Какво послание искате да оставите на децата с тази история?
Че винаги има светлина в тунела. Дори и когато е много тъмно. Опитах се да оставя едно позитивно чувство в цялата история. Всеки от нас в някакъв момент чувства самота дори когато е сред свои. Човек винаги е сам в някакъв момент. Аз смятам, че тези моменти невинаги трябва да бъдат тъжни и стресиращи. Това са моменти, в които ние можем да открием себе си и да потърсим нещо, с което да се обогатим. 

Вие илюстрирате и пишете историите си. Как бихте се определили - като художник или писател?
Аз по-скоро съм художник. Много по-лесно идват нещата при мен във визуален вид и с рисунката по-лесно изразяват всичко, което искам да кажа. Но в момента правя първите си стъпки и в писането на истории. 

Откъде черпите вдъхновение за книгите си? Има ли автори и илюстратори, които са ви повлияли?
Светът е залят с толкова прекрасни таланти. Аз се възхищавам на всеки един творец и оценявам труда, който стои зад резултата. Но се опитвам да не се губя в цялата тази пъстрота и да изразя себе си. Защото ние волно или неволно проявяваме и създаваме неща, които са ни впечатлили – дали ще са книжки, истории, ежедневни ситуации. Когато творя, аз се опитвам да покажа себе си и своята гледна точка. 

Имате ли любима детска книжка и автор?
Не една и две, но любимата ми беше „Пипи Дългото чорапче“. Понякога се оприличавах с героинята, защото обожавам коне и не исках да порасна. Като дете четях много книги, нямаше ден, в който да не прочета нещо.  

А сега какво четете?
В момента чета „Пътят на сълзите“ от Хорхе Букай. Много интересна книга, която ми помага да преживея нещата, през които минавам. А всяка вечер четем детски книжки заедно с моята 6-годишна дъщеря.

Каква трябва да бъде хубавата детска книга според Вас?
Не знам, аз не съм експерт, който да каже каква е тайната. Във всяка книга може да се намери нещо интересно. Понякога и една тъжна книга помага да се преодолеят емоции, които ние не изразяваме. Или пък при децата, когато им е трудно да разберат защо изпитват дадена емоция. Една книжка може да им бъде голяма подкрепа. Но смятам, че във всяка хубава детска книга трябва да има вълшебство. Нещо, което да ни дърпа там и да си спомняме за детето. 

Какъв човек трябва да си, за да пишеш за деца?
Със сигурност трябва да има нещо детско в теб. Както казах, когато бях малка обожавах да чета книга и съм захранена с толкова много истории и герои. Не исках да порасна, това беше една моя мечта. И с това, което правя, като че ли се опитвам да продължавам това. За да пишеш и да рисуваш в тази област, ти трябва да се доближиш доколкото можеш до гледната точка на детето. И когато погледна нещата оттам е толкова лесно и леко. Децата знаят как да живеят и да се наслаждават на живота, да го ценят. И аз искам да продължавам да живея по този начин. Да не напускам този свят на мечтите, на вълшебството. Опитвам се да съхранявам този свят в себе си и да го предавам. Защото колкото по-големи ставаме, толкова повече трябва да пазим детето в себе си. 

Кога да започнем да четем на децата си книжки? За колко годишни деца са Вашите книги?
Оставям на издателите да определят възрастта. За мен е от 0 до 100. Аз започнах да чета на моята дъщеря още докато беше бебе. И до днес тя не заспива, без да прочетем нещо и да влезем в този свят. Според мен колкото по-рано се започне, толкова по-добре. Колкото по-рано едно дете се захрани с любовта към книгите, толкова по-лесно то се научава да изрязва себе си и да възприема света. Така то по-леко навлиза в света на възрастните, в който започват правила, структури и т.н. 

Неслучайно Айнщайн е казал: „Ако искате децата ви да бъдат умни, четете им приказки. Ако искате да бъдат много умни, четете им много приказки.“
О да, това е чудесно! А ако искате да бъдат още по-умни, ги насърчавайте да създават приказки. Ако успеете да изградите увереност у това дете, че може да създава, то ще го прави и когато порасне. Защото вярва, че е способно и може. Децата имат нужда да чуват това. Много е важно да не пречупваме тази тяхна жизнена сила и връзка с извора. 

Кой е най-големият урок, който сте научили от децата?
Те не са един и два. Но това, което ми харесва в тях, е, че не се вземат толкова насериозно, както ние възрастните. Не се смятат за „големи“. Когато си малък, виждаш, възприемаш и изразяваш нещата по съвсем различен начин. За мен това е сила. Понякога, когато израстваме, възрастните забравяме, че сме били деца. Забравяме за тази непринуденост и непосредственост. Забравяме за вярата в щастливия край. И неслучайно детските книги задължително имат хубав край. Ние като възрастни можем да кажем, че в реалността това не е така. Но какво значи реалност? Децата живеят в друга реалност. И аз смятам, че продължавам да живея в тази друга реалност, творейки за деца. В тази реалност можеш да вярваш, можеш да създаваш нови неща и всичко е възможно. 

Кое е най-ценното, което искате да предадете на децата с Вашето творчество?
Винаги се стремя да оставя в рисунката чувство, нещо, което обикновено не забелязваме в забързания и ангажиран свят.  Обръщам внимание на малките неща и се старая да вдъхвам живот на това, което правя. Да не е просто една хубава рисунка, а жива рисунка. Не да е перфектна, а да въздейства. Да поражда чувство, да има топлина. Защото, когато аз чета, знам колко е важно и как една дума, една страничка може да създаде чувство. А това чувство може да създаде мечти, устрем. За мен това е някаква магия, която може да бъде движеща сила в живота ни. 

Да очакваме ли и други Ваши книжки в България?
Много се надявам, но всичко това ще го оставим на бъдещето. Аз продължавам да творя и в момента работя върху няколко нови проекта за детски книжки. 

Обмисляте ли да се завърнете в България в някакъв момент?
Аз много обичам родината си и никога не съм искала да я напускам, но така се стече животът ми. Тръгнах, не защото исках да изоставя България и да се махна, а защото последвах моя любим съпруг. Храня много топли чувства към родината си и се опитвам да прекарвам колкото се може повече време тук. Семейството ми е в Англия, но аз държа дъщеря ми да се докосне до магията на моя роден край. Тя израства в съвсем друга среда и аз правя всичко възможно тя да знае откъде идват корените ѝ.