Думите са на младата севернокорейка Йонми Парк, а своята история тя разказва в книгата „За да живея“
На 26 юни в България излиза „За да живея“ - история за едно тринадесетгодишно момиче, което минава през ада, за да живее.
Йонми Парк е родена на 4 октомври 1993 г. в Хесан, Северна Корея. След като баща ѝ е изпратен в трудов лагер за контрабанда, за семейството ѝ настават тежки времена на глад. Двете с майка ѝ пресичат границата с Китай, където попадат в ръцете на трафиканти на хора, а впоследствие бягат в Южна Корея през Монголия.
„Красноречива, покъртително откровена творба, която ясно представя тежкото положение на мнозина.“ - „Къркъс Ревю“
Историята на Парк се прочува в целия свят през 2014 г., когато тя изнася реч по време на конгреса на One Young World в Дъблин, Ирландия. Същата година тя се мести в Съединените щати, където разширява дейността си на активист и следва икономика в Колумбийския университет. Там завършва и своя мемоар.
В книгата си „За да живея“, издателство „Киви“, Парк разкрива лишенията и измамите, които я сполетяват в Северна Корея, както и своите най-болезнени и тежки спомени – за първи път без да спестява нищо.
С достойнство и смелост разказва как с майка ѝ са превърнати в сексуални робини в Китай и преживяват психологически и физически изпитания, които малцина биха изтърпели. Изповедта ѝ е необичайна, поучителна и изключително ценна, а историята ѝ е затрогваща и невъобразима, но никога безнадеждна – досущ като непоклатимия дух на момичето.
Ето какво пише Йонми:
„Когато избягах от Северна Корея, аз не мечтаех за свобода. Дори не знаех какво означава да си свободен. Знаех само, че ако семейството ми останеше там, навярно щяхме да загинем – от глад, от няква болест, от нечовешките условия в някой трудов лагер. Гладът бе станал непоносим; бях готова да рискувам живота си дори само ако ми обещаеха една купичка ориз.“