вторник, 16 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6018 прочитания

    Иван Кирков: Успехът идва с работа, много ентусиазъм и малко глупост

    За шоубизнеса, предизвикателствата пред комедиантите и идването на Луи Си Кей в България, вижте какво сподели основателят на Комеди клуб София
    11 юли 2019, 09:52 a+ a- a

    Стендъп комедията е сценично изкуство, при което един човек с микрофон разказва шеги на сцената, вдъхновени от личния му опит, разказва Иван Кирков. Той е един от първите професионални стендъп комици в България, организатор на Фестивала на комедията, провеждан в страната, и основател на първия Комеди клуб в София.

    Запалва се по сценичните изкуства още по време на гимназията. По-късно продължава образованието си в Австрия, но чувството, че нещо му липсва не го напуска. Воден от желанието си да популяризира стендъп комедията у нас през 2012 се връща в страната. Близо 7 години по-късно неговата компания менажира 12 професиални стендъп комедианти и над 20 полупрофесионалисти. По покана на Иван Кирков в България са идвали големи имена като Дилън Моран, Джими Кар, а на 23 юли предстои и шоу на Луи Си Кей в Зала 3 на НДК.

    За трудния път към успеха, стендъп комедията и идването на Луи Си Кей в България, вижте какво сподели Иван Кирков, основател на Комеди клуб София, пред Economy.bg:

    За любовта към комедията и спонтанното си решение да се върне в България, вижте какво сподели Иван Кирков, основател на Комеди клуб София пред Economy.bg.

    Следвали сте във Виена. Какво Ви мотивира да се върнете в България и да се развивате тук?
    Още от малък винаги ми е било интересно да се занимавам с комедия. В моето училище в Стара Загора имахме всяка година шоу с таланти, наричаше се „самодейност“. Месецът преди него и месеца след - само за това се говореше. При мен така се развиха нещата, че успях да се осигуря финансово на сравнително ранна възраст и започнах да си мисля какво ми липсва. Дълго време просто така за хоби гледах комедия. Имах познати във Виена, които се занимаваха с това. Потърсих да видя в България какво се случва и за мое учудване по онова време нямаше нищо в България. Имаше едно заведение срещу Руската църква. В заведението имаше веднъж на 2 месеца шоу за аматьори  - Open Mic. Аз им се обадих, докато бях в Австрия. Като ги чух колко са готини, директно отворих сайта на австрийските авиолинии и си запазих полет за същия ден. Спонтанно стана самото идване. 

    Как реагираха хората около Вас?
    Всеки ми казваше: „Иване, това не е възможно. Това си е американско изкуство. Тук пазарът е толкова малък, че няма как да се подхранва такова нещо.“ Но въпреки това, знаете ентусиастите всъщност от глупост тръгват твърдоглаво срещу всички показатели, които показват, че нещо е невъзможно. И с много ентусиазъм лека-полека започнаха да се правят нещата. Запознах се с моя дългогодишен сценичен партньор и първия ми подписан комедиант – Васил Ножаров. И си казах, че щом има някой, който ми вярва, който е готов да тръгне с мен по този път, значи, вероятно е възможно да се направи.

    Как се стига до основаването на Комеди Клуб София и имало ли е моменти, в които начинанието е било на крачка от провал? Вижте какво сподели Иван Кирков пред Economy.bg.

    Имаше ли момент, в който сте обмисляли да се откажете?
    Имало е много, много адски трудни моменти, в които съм се питал защо го правя и има ли смисъл. Като започнеш да се чудиш дали има смисъл, започваш да питаш всеки: „Добре, ти смяташ ли, че има смисъл?“ и чакаш някой да ти каже нещо утвърдително. И не чуваш лошите неща. Не чуваш „Не, няма смисъл, откажи се, стига“. Рекламирахме доста, но рекламите оставаха нечути по онова време. Лека-полека се събра такава критична маса, която доведе до първия Фестивал на комедията през 2014. Трябва да кажа, че през 2014 определено българският ни състав беше с най-слабото ниво от целия Фестивал. Но това беше само началото. Видяхме накъде трябва да се върви; видяхме, че може, че има накъде и т.н. Започнахме с още повече усилия да търсим нови хора. Тогава се появиха - аз ги наричам второто поколение стендъп комедианти - Ники Банков, Никола Тодоровски.  Лека-полека започнах да закрепям нещата и дойде вторият Фестивал на комедията. Точно обаче след Фестивала на комедията имахме много сериозен проблем с участията. Момчетата правиха страшни саможертви, но в един момент стана така, че останахме без шоута. Най-голямата ми болка беше, като трябваше да им кажа „Момчета, следващите 1-2 месеца много ще бъде трудно с участията“.

    Как се стигна до създаването на Комеди клуб София?
    В този момент си дадох сметка, че това на нас ни е най-важното. Всеки един от другите ни партньори си има нещо друго, което му е бизнесът. И си казах: „Трябва да създам вече наистина мястото и комеди клуба, където да бъде дом за тези комедианти, където те да идват, когато си искат, да правят каквото си искат, да тестват материали, да правят нови шоута и да могат да разчитат на това нещо. И създадох първия Комеди клуб в България. Беше много хубаво, много романтично. На първото и второто шоу дойдоха много наши фенове, техни приятели и т.н. Проблемите дойдоха с третото и четвъртото шоу. Февруари 2016 седнахме тук всички – администрацията на клуба, комедиантите, персонала - и си казахме – 20 души, ако има в клуба, ще има шоу, под 20 ще падне шоуто. И същата вечер имаше 18 души. Направихме шоуто. Стана готино. Хората бяха много подкрепящи и това беше един повратен момент. Абсолютно всеки се стегна много и започна да помага.

    Защо по-малкият брой хора е пречка за провеждането на шоу?
    Защото трябва да има специфична атмосфера, която да предразполага, за да се получи добра стендъп комедия. Трябва да има смях. При нас няма VIP, няма специален статут на никого, дори най-добрите ни приятели, като дойдат, не получават специално третиране. За мен винаги е било изключително важно да идват хора тук, на които им се слуша и им се смее. Без значение – богати, бедни или каквито и да са. Ако си дошъл за други причини, не е твоето място. Вие знаете, като ходи човек на ресторант, не му се иска да е претъпкано, но в същото време никой не ходи в празните ресторанти. Всеки иска да има хора вътре. При комедията е изключително важно. Атмосферата при пълен клуб и при тотално празен клуб е невероятно различна. Когато играеш стендъп комедия и си истински, ти трябва да направиш истински контакт с публиката и не можеш да игнорираш това, че няма хора. Не може да игнорираш това, че е празно помещението.

    За най-ценния си бизнес урок вижте какво споделя Иван Кирков, основател на Комеди клуб София пред Economy.bg.

    Кои са най-важните бизнес уроци, които научихте за тези 7 години?
    Бидейки в бизнеса със забавления, заведения и с менажиране на артисти, съм видял за тези 7 години как адски много хора изчезнаха от пазара, изчезнаха от картата. Заведения фалираха, нови се появиха и те фалираха. В същото време виждаш и такива, които се появяват и си намират нишата, утвърждават се и т.н. Най-големият урок, който научих, е, че трябва да ти пука за това, което правиш. Може да си много добър и в някакъв момент да спре да ти пука. И ако спре да ти пука, това не моментално, с леко забавяне се пренася и върху бизнеса, който развиваш. Той започва да „увяхва“, защото не му обръщаш достатъчно внимание.

    На този етап вече бихте ли определили личната си кауза да популяризирате стендъп комедията като успешно бизнес начинание?
    Абсолютно навсякъде това е шоубизнес. Много е интересно. Винаги се описва с двете думи – шоу и бизнес. Двете неща вървят заедно. Голямо, истинско, предизвикателно шоу не може да се случи, без да има бизнес. Вие виждате големите артисти, които идват и ни гостуват от чужбина. При тях това е една огромна бизнес машина, при която артистът не се занимава с абсолютно нищо. Той се занимава с артистичната част на нещата. Но бизнесът трябва да се движи, за да се развият нещата и за да оцелее нещото, то трябва да е рентабилно. Най-малкото да си покрива разходите. В противен случай - на загуба - много трудно може да се оцелее. Така че шоуто и бизнесът вървят ръка за ръка. Винаги са вървели. От древни времена, когато са промотирали събитията на арените и на колизеумите – събития с по 50 хил. души в Древен Рим.

    Споделихте, че сте раздавали флаери. Това ли се оказа най-ефективният комуникационен канал за Вас?
    Правили сме абсолютно всичко, което може да Ви дойде на ум. За съжаление, в днешно време хората са толкова претрупани със съобщения отвсякъде – социални медии, хартиени носители, от плакати, ако щете и т.н.. За най-успешно не мога да кажа кое е, тъй като не сме имали нещо, което да е „уау“ и толкова успешно. Но сме имали най-неуспешно и това бяха плакати по време на предизборна кампания. Така че никой никога да не прави плакати, ако идва предизборна кампания, това ще посъветвам.

    Според Вас да бъдеш забавен - качество, с което човек се ражда ли е или качество, което всеки може да развие?
    Според мен поне малко трябва да си го носиш. Той всеки си е забавен за себе си, но за да го определим и ние за забавен, трябва и на някой друг освен на него самия да му харесва това чувство за хумор. Смятам, че всеки се ражда с уникално чувство за хумор, но дали ще успее пред публика да бъде забавен...вече има по-талантливи и по-малко талантливи

    Как подбирате хората, на които да дадете възможност за изява на сцена?
    Хората, които получават време за изява и могат да излизат на сцената – това са хората, на които наистина им се занимава. Почти всички започват от Open Mic - шоу, на което аматьор излиза на сцената с по 2-3-4 минути обикновено и оттам се вижда какво се случва. Той може да изкара късмет и на първия път малко да му се получи. Може пък да няма късмет, може да не му се получи от първия път, но да усети какво е на сцената, защо не се е получило и т.н. Със сигурност едно от нещата, които ще Ви дадат по-голяма възможност да излезете на нашата сцена, не само на Open Mic, но и на професионално шоу, е да имате реална самооценка.

    Към какво е най-критична публиката в България?
    Единственото, с което не съм съгласен във формулировката на въпроса, е допълнението „в България“. Защото, да си кажа честно, публиката в цял свят има различни предпочитания. Има много, много мейнстрийм неща. Клишетата не са само в България. Днес, нашата публика ни сравнява с всичко, което гледа на запад, сравнява ни своите любими неща и ако не си достатъчно на ниво, имат избор, знаят английски, знаят немски, знаят френски някои. Имат избора да те напуснат и да следват своите любимци на чужд език. Има едно нещо, което не ми харесва в България и то е „Абе като за българско си е ОК...“ Ами не, аз имам много познати и приятели, които тръгнаха в България да се занимават с неща, които по онова време ги нямаше, и не се сравняваха само с България, сравняваха се с Европа, света и т.н. И в днешно време са постигнали адски много по този начин. При нас проблемът е, че ще продаваме на българския пазар, а пък искаме да се сравняваме с чуждите неща.

    Как реагира публиката на политически шеги?
    Проблемът на политическите шеги е, че те са с много кратка давност. Всичко актуално, което се случва, обикновено се преекспонира в медиите много бързо и след една седмица вече е клише, което е писнало почти на всички. Ние имаме и подкаст, който е в тази насока, и там са комедиантите, на които им се говори по тези теми. И в света е така. Има комедианти, които са почти изцяло политически настроени, и има комедианти, които почти никога не говорят за политика.

    Какъв съвет бихте дали на хората, които ги влече стендъп комедията, но досега не са събрали кураж да се пробват?
    Самооценката е нещо, което те кара да ставаш по-добър. Ако си критичен към себе си, ако когато не се получи, се опиташ да подобриш нещата и ти се отдава – това е супер. Ако обаче нямаш желание за подобрение, нямаш желание за тренировка, тогава е трудно да се получат нещата. Трудно е да се работи, трудно е, ако не вземаш съвет от професионалистите ...а пък и няма нужда от съвети толкова много, може да погледнеш и навътре към себе си. Ако това не се случва, няма как да напреднеш. Много често съм наблюдавал, че средно и малко над средно талантливите хора, с много упоритост и с много работа също могат да постигнат много голям резултат. Малък е процентът на хора, на които тотално не им се получава на сцена, но има и такива. 

    Каква грешка допускат най-често прохождащите комедианти при първите си изяви?
    Едно от нещата, с които постоянно се сблъсквам, е грешната представа на аматьорите, които идват. Много хора идват с големи очаквания за себе си. Мислят си, че от първия ден вече са професионални стендъп комедианти и т.н. Което не е точно така. Дори да си много забавен, с много натурално чувство за хумор, имаш нужда да ошлайфаш своите качества. Същото е както при спорта. Аз вярвам, че много хора са талантливи или не толкова талантливи в даден спорт, но без да потренираш спорта, няма как да играеш за Реал Мадрид, няма как да играеш и за Левски, и за ЦСКА.

    Как се стига до участието на Луи Си Кей в България? За предизвикателствата при привличането на големите имена от комедийната сцена вижте какво сподели Иван Кирков, основател на Комеди клуб София.

    По Ваша покана в България са идвали някои от големите имена в стендъп комендията (Дилън Моран, Джими Кар), а сега предстои шоу на Louis C. K. Лесно ли е да се убедят подобни хора да дойдат тук и кой е факторът, влияещ най-силно на тяхното решение дали да дойдат?
    Най-трудно беше при първите ни шоута, преди да влезем в този кръг и да комуникираме на ежедневна база със световни комедианти. При първите ни шоута беше трудно, заради липсата ни на опит и липсата на числа, с които можем да работим. Това е един много голям проблем. Обикновеният човек не си дава сметка, но всяко едно такова начинание е един голям финансов риск. И не само финансов, но и промоутърски и разочарование за партньорите и т.н. Така че първоначалните ни проблеми бяха липса на информация, на инфраструктура, на числа и на интерес в България по онова време към такива неща. Първият Фестивал на комедията го започнахме с много малки имена. Започнахме го с имена от клубната сцена в Лондон и на Балканите, като това са по-малки комедианти, за които може би не сте чували. И разбира се, сме правили адски много компромиси. Големите звезди работят с голям мениджмънт екип, който има стратегия за развитието на много звезди. Не само на големите, но и на малките и т.н. 

    Как реагира екипът на Луи Си Кей, когато го поканихте в България?
    Това е нещо, върху което ние работим от 3 години. През 2016 наши партньори ни запознаха с тогавашния му екип и всъщност оттогава започнахме да работим по шоу. Проектите ни бяха замразени през 2017 година за повече от година и всъщност старият мениджмънт ни запозна с новия мениджмънт, намерихме общ език и станаха сега нещата.

    Билетите за шоуто са се продали за по-малко от 24 часа. Планирате ли смяна на залата?
    Много от феновете не разбират защо сме избрали точно тази зала или защо това или онова. Когато един човек е световна звезда, той може да избира много различни неща. При него най-големият мотиватор не са парите. Защото има държави в света, в които ще спечели много повече отколкото в България. Така че привлякохме го с други неща. И се надявам наистина и артистът, и феновете да останат много доволни от това шоу.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    ЕК пуска 35 500 безплатни билета за 18-годишните, за да обиколят Европа
    Кандидатстването започва днес и ще приключи на 30 април
    преди 8 часа
    В София ще се състои кръгла маса за електронната търговия в ЕС
    „Бъдещето на електронната търговия в Европейския съюз“ ще се проведе на 29 април
    преди 9 часа
    Двуцифрен ръст в ползването на услугата Executive Search у нас през 2023 спрямо 2020 
    Транспорт и логистика е секторът с най-голям ръст в ползването на директното търсене за мениджърски позиции, според анализа на БЕСА
    преди 10 часа
    БАКБ придобива Токуда банк
    Очаква се регулаторно одобрение на сделката
    преди 13 часа
    България в ЕС: Повече инвестиции и по-високи доходи
    Износът на стоки от България в ЕС достига 31 млрд. евро през 2022, отчита доклад на ИПИ