Животът се гради дълго, но е достатъчен миг, за да се срине...

"Бяхме най-обикновено семейство, а после всичко се промени.

Животът се гради дълго, но е достатъчен миг, за да се срине. Трябват много години, десетилетия, може би дори цял един живот, за да станеш този, който всъщност си. Пътищата почти винаги са криви, мисля, че в това има определен смисъл – че животът е изграден около идеята за trial and error (проба (опит) и грешка, англ.). Оформяме се и се раждаме чрез изпитанията, през които минаваме."

Така започва историята в романа "Почти нормално семейство" от Матиас Едвардсон, който излезе в българия с логото на издателство "ЕРА".

Книгата бързо се превръща в световен бестселър. Правата за издаване са продадени в повече от 30 държави. Романът оглавява класациите, а читателите и критиката са единодушни, че майсторството на Едвардсон е впечатляващо. Романът има всички белези на добрата литература, която оставя следи – увлекателен сюжет и човещина.

Деветнайсетгодишната Стела е обвинена в убийството на мъж със съмнителен бизнес. Родителите ѝ – изключително уважавани в града, са изправени пред тежка морална дилема – вярват ли в невинността на дъщеря си... И докъде ще стигнат, за да я защитят.

Вярата на бащата

Адам е стълб на общността, отдаден баща и предан съпруг. Когато бъдещето на дъщеря му е поставено под въпрос, той осъзнава, че е готов на всичко, за да я защити. С всяка граница, която пресича, той разкрива свои неочаквани тъмни страни.

Лоялността на дъщерята

Стела е обикновено момиче, което мечтае за независимост и вижда семейството си в една съвсем различна светлина. А престоят в килията изкарва наяве мисли, с които се е борила цял живот. 

Етиката на майката

Улрика е адвокат по наказателни дела. Амбицията ѝ да спаси дъщеря си е отчаяна, а залогът е невероятно висок.

Докато историята на престъплението се разгръща, едно привидно нормално семейство се разпада... 

Едвардсон представя трите гледни точки, като изгражда многопластова картина както на динамиката в семейството, така и на нагласата на обществото. Той умело тъче мрежа, в която всички са заплетени и нищо не е такова, каквото изглежда.